България беше виновна. Много виновна. Виновна според британците, защото позволи на Хитлер да използва българската територия, за да смаже Сърбия. Виновна за пред съседите си, защото българските войски окупираха части от съседните държави, за да облекчат германската армия. Виновна за руснаците, защото пропусна германски войски, пътуващи към Източния фронт.
Само американците май бяха благосклонни. Генерал Донован имаше таен план – грешната България можеше да бъде пощадена, само ако обяви война на Германия незабавно. Секретните преговори започнаха в Истанбул.
Срещу българския посланик Никола Балабанов седна една неочаквана личност. Тайнствен мъж, по рождение българин, по месторабота агент на американските служби. Неговите анализи направлявали действията на американската администрация към София. У нас – известен като Ангел. В Америка – Анжело.
Анжело Куюмджийски остава в историята като "човека без лице". Въпреки че посреща края на живота си в центъра на Манхатън, когато минавате по "Оборище" в София, може да видите аристократичната му къща. Днес там се помещава френското посолство.
Американските планове за София се блъскат в стената на българската нерешителност и историческа реалност. След техния крах, знаем какво се случва – нахлуват Съветите – идва 9 септември. Външният министър Иван Попов се самоубива в една румънска болница, а Балабанов бяга в Бразилия. Анджело Куюмджийски получава нова задача от ЦРУ – да набележи за вербовка висши членове на комунистическия eлит, което след години ще коства главата на българския представител в ООН – Иван-Асен Георгиев.
Американците винаги са играели своята странна игра. Уж доброжелателни, но прекалено тихи, уж посочващи, но почти в сенките, уж казващи нещо, но никога докрай и винаги гонещи своите интереси.
През седмицата дойде анонсът, че за първи път американците ще посочат с пръст и публично корумпиран властник. Това е нов момент в двустранните отношения и логично в мътното море на днешна България настана напрегнато очакване. Сред всичките скандални съдебни решения, сред всичките проблеми на българската съдебна система, американските рибари хвърлиха въдицата и... плувката се раздвижи.
Май някакъв рибок беше клъвнал. Но не била акула, а съдията, пуснал обвинения, че е руски шпионин, дегезиран като руски шпионин Николай Малинов, да получи държавна награда в Русия. "Мерки със зъби" затракаха, но не от страх, а от смях. Смееха се истинските акули. Не било намерението на американския въдичар да вади едри български риби. Искал си той руско-черноморско-азовска есетра. Е, понякога може да се хване и някоя дребна българска хамсийка, но не това е крайната цел, поне на този етап.
Време е да спрем да бъдем наивни. Да разчиташ на външна подкрепа, когато дойде безизходицата е пагубна черта в народопсихологията. Историята ни го показва и доказва многократно. Сред дребните риби няма нито символика, нито скрити послания и за тях сякаш не са нужни никакви шумни анонси.
