Дами и господа, в тези топли месеци, когато гледаме да се отпуснем, да съберем слънце и да подредим мислите си, обикновено спираме или започваме по-слабо да се интересуваме от процесите, които ще определят живота ни в следващите месеци. Както се казва, в този информационен вихър, едно ли е, две ли са...

Но отвъд новините от нашата си къщичка - България, започват да се появяват знаци за предстоящи събития, които ще рефлектират върху нас по особено сериозен начин с оглед на неспособността на политическите лидери да гледат в една посока, а и на липсата на познания и разбиране за последствията от тези процеси. 

В енергийния сектор, Русия очевидно ще продължи да отмъщава на Европа заради подкрепата за Украйна. Списание "Икономист" очаква в Германия, която внася около една трета от своите газови количества от Русия, цените да полетят нагоре, защото има реална опасност от драстично намаляване на количествата. Терминът, който постепенно се налага и влиза в употреба в политическия и новинарския речник на Европа в момента е "газтастрофа". Запомнете тази дума, защото тя може да е най-актуалната през есента. 

За съжаление, няма сигнали, че това ще се промени. Дори и руската газ да потече отново в пълен обем към Европа, тя ще е на същите, а и може би по-високи цени. В този смисъл енергийният поглед в бъдещето ще е връщане към миналото и планове за събуждане на вече закрити мощности, като въглищните централи например. Но дори и това изисква време и ресурси.

Дали Европа ще влезе в есенно-зимен енергиен ступор зависи от много фактори, но настроенията в момента са, че се задава именно такъв сценарий. Намалявайки доставките за Европа, Москва смята, че може да накара европейците да разклатят собствените си правителствата. Отношенията отдавна са преминали точката, от която вече няма връщане.

При подобно развитие, нищо чудно в Европа да станем свидетели на разклащане, а и на разпад на общата енергийна борса, нещо за което в "120 минути" сме говорили многократно през изминалите две години. Защото при високи цени на енергоносителите, най-много ще купуват най-богатите, включително и електричество, произведено от по-бедните, които ще продават на високи цени за всички. Ще започне политика на енергиен протекционизъм и изобщо не трябва да изключваме тази хипотеза.

Другата хипотеза има точно обратната логика. Става дума за политика на общи енергийни европейски поръчки и доставки, по примера на начина, по който Брюксел купуваше ваксини за всички и ги разпределяше по квоти. Един огромен енергиен пул, който ще се управлява от европейски орган, който още не е създаден. Това означава мобилизиране на енергийните, логистичните, транспортните, финансовите ресурси на всички.

Общо взето, това са двата варианта. По кой път ще тръгнат събитията не може да се прогнозира с точност, но България като директен потърпевш, трябва да има ясен план как да действа в следващите месеци.

Ако идват избори, защото у нас особено напоследък все идват избори, се опасявам, че отново ще се превърнем не в част от решението, а в част от проблема. Ще има да слушаме кой не искал с този, искал с онзи и прочее локални дребни драми. Да си мислиш, че високата инфлация и високите цени на енергията са само български патент, е удобна, но доста рискована позиция. Винаги има риск тези, които убеждаваш в това да разберат, че тези процеси далеч не се случват само в България. И да разберат, че "наше село" не е центърът на света. Затова подобни тези освен, че ни губят времето, губят и обществена енергия. 

Истината е, че идва ключова за цяла Европа есен. И не трябва да си правим илюзии, че събитията ще ни подминат. Въпросът е как ще влезем в тях. Защото сметките и парите са само част от залога за бъдещето на страната ни, която не е и никога няма да бъде изолирана от бурните ветрове и от запад, и от изток.