"По време на вечерята ний тихичко ще се изнижем, бързо у дома ще се маскираме и пак обратно"... Тези думи на Лоренцо от четвъртата сцена на "Венецианския търговец" на Шекспир, описват Венецианското приключение на българската правосъдна система през седмицата, погледната от юристите, които заседават в 7-вековна сграда в красивия италиански град.

Антонио Марио Ла Пергола, първият председател на тази комисия, бил обикновено момче от Катания. Израснал във втория по големина град в област Сицилия, той се превръща в брилянтен юрист, който се издига до главен-прокурор на цяла Италия. Той е бащата на теорията, че стабилните демокрации могат да се изграждат само върху здравия фундамент на конституционни рамки, базирани на върховенството на закона.

Неговата идея всъщност създава Венецианската комисия. В нея влизат личности, най-често конституционни съдии, безпорно доказали се юристи, професори, изготвят препоръки, които се доближават до най-голяма степен до словосъчетанието "върховенство на закона". 

Венецианската комисия е верен помощник и съветник, който дава посоки, изготвя препоръки за конституционни промени или на законодателство, което има връзка с вече съществуващи конституционни текстове, дори изборни правила и закони.

В края на седмицата, тези хора, сред които конституционни съдии от Германия и Австрия, преподаватели в Харвард и "Сорбоната", изпратиха послание, че повече фигурата на главния прокурор на България не може да бъде безконтролна и недосегаема.

Няколко часа по-късно, в събота сутринта, кабинетът в София се събра на спешно заседание по искане на премиера. Беше решено да се избира "контролиращ главният прокурор" - прокурор, чийто избор обаче пряко или косвено ще зависи от главния прокурор, който специалният прокурор ще трябва да контролира.

За процедура и закони тепърва ще се говори много. Аз лично не разбирам ще има ли обществено обсъждане какъв да е този нов специален прокурор или директно ще бъде спуснат отнякъде?

Ще могат ли и съдиите да предлагат начало на разследване или процедура срещу главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия или или това ще са само прокурорите?

Защо само прокурорите да избират и главният прокурор и прокурорът, който ще бъде призван да го контролира?

Ще бъде ли свален прагът на мнозинството, с което при гласуване за отстраняване на главния прокурор?

Ако "специалният прокурор" си затвори очите пред евентуално престъпление на главния-прокурор и каже, че престъпление няма, ще може ли съдът да има право да преразгледа това решение? 

Реформа ли се нарича само частичното изпълнение на препоръките на юристите във Венеция?

Това са въпроси, за които една събота не стига. И надали звучат убедително за уважаваните юристи, които формулираха препоръките във Венеция. В този смисъл, не случайно след юридическата част на препоръките е поставен и директния намек за нуждата от "еволюция на професионалната етика и на политическата култура".

Без това, никакви промени не могат да ни донесат повече справедливост.

Всичко друго е като онези думи на Лоренцо във "Венецианския търговец": "Приятели, гответе своите маски!".