2 милиона пенсионери.

1 милион ученици до 15-годишна възраст.

Една четвърт от населението в повечето градове са хора над 65-годишна възраст.

Добър вечер, уважаеми политици, стари и нови. Когато заставате пред своя електорат, трябва да знаете, че той вече е на 44, колкото е средната възраст на населението в момента.

Това е сборът от годините на всички, разделен на броя им.

На тази възраст човек обикновено се е разделил с илюзиите. Някои мечти от младините вече са се изпарили, а умората и отегчението чукат все по-шумно на вратата. На 44 повечето имат деца, но помагат и на родителите си, имат работа, но продадат и някой имот. Продадат стар имот, пък си купят стара кола. Купят си стара кола, пък изтеглят нов кредит. И така нататък.

Така изглежда потенциалът на българската икономика в момента. На всеки 100 излизащи в пенсия на пазара на труда влизат едва 67 млади хора. Тоест, с всеки 100 пенсиониращи се се получава разлика от минус 37 души, които не достигат на пазара на труда. Това гласи коефициентът на заместване на Националния статистически институт в момента. Нещо като отрицателен прираст на работната сила.

Затова масово компаниите предлагат на пенсиониращите се служители да останат на граждански договори, защото намирането на нови кадри в някои отрасли става все по-трудна задача. Това означава, че ако тази тенденция се запази, след няколко години тези компании ще са принудени да свиват производството си дори и да преосмислят размера на заплатите, с които ще привличат новите си работници.

Хората във фирмите масово няма да достигат, което означава, че по-малко хора ще вършат много повече работа, което ще доведе до повече напрежение и натиск върху здравната система.

Северозападният район на България вече е толкова запустял, че в него в момента живеят едва 10% от населението на страната.

60% от всички раждания за миналата година са извънбрачни, тоест от двойки, които живеят на семейни начала, но без да са сключили брак. Освен че това е личен избор, който разбира се, трябва да уважаваме, това показва и всеобщото притеснение сред младите хора, които не усещат достатъчно голяма сигурност и увереност в живота, за да направят крачката и да институционализират семейството си.

Тревожни разстройства, газ до краен предел, напрежение.

Още 200 000 наши сънародници са сменили селото или родния си град с друг град само през миналата година. Най-много от тях са избрали Пловдив, следователно София вече не е най-силният магнит за нов живот.

Това означава покачване в цените на имотите в Пловдив и близък таван на цените на недвижимите имоти в столицата заради претоварването на инфраструктурата, недостига на училища и детски градини и влошаващата се градска среда на разкопани квартали, разбити тротоари и скачащи цени, които превърнаха града в столица с европейски стандарт, но все още прекалено ниски доходи на фона на този стандарт.

Това, което ни е нужно в момента, е някакво относително спокойствие и ясен хоризонт. Без стабилност няма да има инвестиции, без инвестиции няма да има увеличаване на доходите. Без увеличение на доходите няма да има качествени работници, нови семейства и новородени българчета.

Уважаеми политици, стари и нови. Вие сега преговаряте. Но докато го правите, помислете и за цифрите, които току що чухте. Те не са нови. Но с всяка година стават все по-страшни. В момента може да си мислите, че някои от нас живеят в относително спокойствие, но вие сте длъжни да гледате голямата картина в нейната цялост. Ако нещата продължават така, само след 10 години ще се събудим в една много различна България.

В която онзи, 44-годишният, вашият избирател, който отдавна се е разделил с илюзиите и много от младежките си мечти, ще е още по-възрастен, по-уморен, по-отегчен и все по-малко трудоспособен, по-малко платежоспособен, все по-болен, което е истинският кошмар за всяка социална, пенсионна и здравна система. Помислете за него, защото той ще мисли за вас... 44 години не стигат, но лошото е, че демографски и времето вече не е наше.

Приятни преговори!