Казват, че дяволът е в детайлите. Но какво са детайлите, ако липсва възможност да погледнем голямата картина. Избухна бомба на пътя. Но тя не била точно на пътя, а встрани от пътя. Оставила кратер, но не било точно кратер, а петно от взрива.

Главният прокурор пътувал със семейството си, но не пътувал със семейството си, защото семейството му не било в колата. Имало ранен, но нямало ранен. Израелски експерт пристигнал, за да помогне на разследващите. Но израелският експерт пристигнал по друга работа по-рано.

Всички тези противоречащи си твърдения не са плод на политически спекулации, а идват директно от прокуратурата, следствието и Министерството на вътрешните работи, които внасят още по-голямо обществено объркване и съмнения за фактите и обстоятелствата около безспорно тема номер едно на седмицата.

В тази ситуация на традиционно обществено недоверие към институциите заваляха контрастни политически реакции на съчувствие и подозрение. От "акт срещу държавността и националната сигурност на страната" до "инсценировка" и "опит за героизиране на жертвата". Някои политици дори обвиниха журналистите, че не изпитвали достатъчно "съчувствие", неизползвайки думата "атентат" достатъчно често, а други директно започнаха с конспиративните теории за това кой има интерес от посегателство срещу главния прокурор. 

На фона на това объркване без отговор остава основният въпрос. И той не е - кой се опита да посегне на главния прокурор. Нито какви са неговите мотиви. Не е и дали това е инсценировка, опит за сплашване или реален опит за убийство. И в трите случая се касае за престъпление. Безспорно тези въпроси са важни. Но един въпрос е ключът към техните отговори.

И този въпрос, дами и господа, е много по-прозаичен. А именно - Има ли институция, която обективно, безпристрастно и независимо да стигне до отговорите на всички тези въпроси?

Ако има - коя е тя? Ако това е МВР, то полицията трябва да докладва своите заключения на прокуратурата, а както видяхме в последните дни - прокурори, следователи и полицаи говорят различни неща. Aко това са следователите, те също трябва да докладват на прокуратурата. Ако това е ДАНС, техните заключения са секретни и как ще бъдат тълкувани и представени, често зависи от политическата конюнктура.

Ако например това се беше случило в САЩ, разследването щеше да бъде поверено на ФБР, което е подчинено на Министерството на правосъдието. Ако се беше случило във Франция, отговорите щяхме да очакваме от "Директората за вътрешна сигурност". Aко се беше случило в Германия, на ход щеше да бъде "Службата за защита на конституцията".

А в някои извънредни случаи по света, когато се касае за престъпление срещу демокрацията или за лице с абсолютен имунитет, разследването се поверява на независим магистрат, на когото всички са длъжни да съдействат. Такъв е случаят с Робърт Мълър, който беше призван да разследва президента докато беше президент и да отговори на въпроса - имало ли е чужда намеса в американските избори през 2016 г.

В момента у нас се намираме в особено деликатна ситуация - отговорът на въпроса какво се е случило с главния прокурор зависи от главния прокурор

А няма ли кой да отговори на въпроса - какво се е случило с главния прокурор, то няма кой да отговори и на какъвто и да е друг въпрос. Казват, че дяволът е в детайлите. Но какво са детайлите, ако липсва възможност да погледнем голямата картина. Тогава детайлите са просто парчета пъзел, разпръснати хаотично из надупчените шосета на страната насред слухове, спекулации и директни манипулации за политическа употреба.