Много турци не знаят, че в страната им живеят афро-турци – потомци на африканските роби в Османската империя. Тяхната история не се изучава в училище и е потънала в забрава.

На път за работа Ялчин Яник винаги се отбива при семействата сирийски бежанци, които живеят в този квартал. Пита ги как са, имат ли нужда от нещо. Те го наричат Ялчин Аби, братко Ялчин.

Ялчин Яник е турчин, в родния му град Измир често се случва да го вземат за бежанец. Той е афро-турчин, т.е. потомък на африканските роби в Османската империя, които са били доведени в средата на XIX век. На улицата, а и в неговата кожарска работилница често се случва да се обръщат към него презрително с думите „черен“ или „арабин“.

„Такива изрази човек може да чуе дори и от познати, макар и подхвърлени на шега. Може и цяла година да не чуеш подобни думи и после в рамките на една седмица да те нарекат така десетина пъти“, казва Ялчин Яник.

С времето афро-турците като Ялчин Яник са станали по-самоуверени. От години те организират и свой фестивал – в Измир. Посрещат гости дори от Америка и Африка. И кметът на Измир е идвал на фестивала, за да подчертае либералния имидж на града. Много от минувачите обаче се чудят, чувайки че в Турция живеят и афро-турци.
„Какво? Афро-турци? Наистина ли? Никога не бях чувал“.

И много афро-турци обаче не са запознати с историята си. Покрай принудителната асимилация тя е потънала в забрава. Това трябва да се промени, смятат членовете на Африканския съюз за култура и солидарност. Съюзът е основан преди няколко години - именно с цел да популяризира афро-турската култура.  

Ялчин Яник живее в бедно предградие на Измир. Като повечето афро-турци, Ялчин и неговите близки живеят съвсем скромно. За миналото не им остава много време. Ялчин знае само, че предшествениците му са от Танзания.

„Дори и да започнеш да търсиш, документи от онова време почти няма“, коментира той.

В училище децата на Ялчин не научават нищо за историята на африканските роби, тя не се изучава. И те обаче са се сблъсквали с ежедневния расизъм.

В края на ежегодния афро-турски фестивал е организиран пикник. Тук семейство Яник среща други афро-турци. Ястията са турски, музиката – също. Но напоследък на мода са излезли сламените полички и пъстрите ризи. Афро-турците не могат да си позволят да пътуват до Африка. Затова винаги се радват, когато видят на фестивала африканци.

Ялчин Яник обаче иска да промени нещо в Турция. На парламентарните избори през 2018 г. той се е кандидатирал за депутат от една лява партия. Само че не спечелил достатъчно гласове, за да стане първият афро-турчин в парламента в Анкара.

„Присъстваме вече в много области на обществото. Няма ни само в политиката. Най-после Турция трябва да има тъмнокож премиер или министър. Или поне тъмнокож селски кмет!“, смята Ялчин Яник.

160 години след забраната на робството афро-турците се борят за свое място в турското общество.