Поредицата „Големите“ днес е свързана с българската музика. От следващия герой ще чуете думите „Тежко ми е било, че ме сравняват с баща ми“. Тя говори за Филип Кутев. Казва се Елена и въпреки голямата отговорност, която поема е категорична, че не може без нея.

Професор Елена Кутева е директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“. Дъщерята на знаменития композитор днес наследява отговорността към пазителите на българския фолклор. Ансамбълът навършва 70 години скоро.

„Особеното на българския фолклор е, че той в голяма част някак си те хваща за сърцето и поначало музиката е нещо свързано с душата. Паралелно с начина на звукоизвличане от този вид хорове е нещо, което стига до сърцето на много хора, което съм го забелязала многократно в чужбина. Например, в Англия веднъж целият ансамбъл има концерт, а не само хора, и аз викам „Те англичаните вероятно няма да харесат много хора“… Ами имаше хора, които плачат“, спомня си проф. Кутева.

Казва, че публиката на ансамбъла се подмладява с всяка година. „Виждам в залите много млади хора и деца, които очевидно носят в себе си някакви остатъчни знания за това, което са пели пра-пра-прадедите ни“, казва тя.

На всеки концерт и репетиция усеща силата на традицията, но преди 27 години, когато поема ансамбъла, не това е било първото ѝ желание.

„Въобще не ми беше хрумвало да се занимавам с фолклор в този вид, бях се занимавала и се занимавам, но от теоритична гледна точка. Започнах много трудно. Трудно, защото хабер си нямах от управление“, споделя проф. Кутева.

А отговорността за продължение на делото на баща ѝ Филип Кутев е голяма. „Каквото и да направиш все те сравняват с него. А и майка ми беше в ансамбъла до края на живота си почти. Така че винаги те сравняват „Да, ама той беше такъв, онакъв“… Е да, ама той е бил гениален, аз не съм. Аз съм на друго ниво, с друга… как да кажа, в друго време съм расла, макар че те са ме възпитавали“, казва тя.

Проф. Кутева споделя, че се е ядосвала заради това отношение. „Като направя нещо и веднага – „Да, ама баща ти нямаше да го направи така“. Естествено че нямаше, защото времената са били други! Аз съм началник в други времена, изискванията са други, обстановката е друга, всичко е различно“, казва тя.

Родителите ѝ отдават 30 години от живота си за държавния фолклорен състав, а Елена Кутева е пряко свързана с него още от дете. Затова днес казва, че любовта към изкуството се възпитава.

Спомня си, че за едно място в ансамбъла на времето са се явявали по 100 души.

„Имаше разговори за ансамбъла, но имаше разговори за изкуство въобще между майка ми и баща ми. Между другото баща ми всяка вечер беше на концерт в Зала „България“ или някъде другаде. Периодично ходеха на театър, особено ако имаше премиера отиваха да я посетят, ходеха на изложби. Мисля, че за да ръководиш един състав и този състав да има голям успех, трябва да имаш култура много по-голяма от знанието на 20 танца и 30 фолклорни песни. Трябва да познаваш изкуството на съвремието, изкуството въобще, за да можеш тази култура да я добавиш към това, което правиш. Не е нужно да пишеш с хармонията на Бетовен, но знаейки Бетовен, Шоставокич и други просто вече по друг начин гледаш на нещата“, казва проф. Кутева.

Макар да е удовлетворена от постиженията на ансамбъла и да отдава сърцето си на фолклорните изпълнения, днес професор Елена Кутева признава, че планира да напусне ансамбъла, създаден от баща ѝ.

„Би трябвало да има повече уважение и усещане за това що е култура и каква е ролята, която играе културата за развитиено на една държава въобще. Когато нямаш усет за това що е култура и каква е нейната роля въобще за обществото и за държавата в частност, то тогава не даваш и пари за нея достатъчно“, казва тя.

Но е убедена, че „Филип Кутев“ ще продължава да е символът на българската традиция.

„Стараем се да запазим аромата, спецификата, най-ценното от това, което идва от вековете, защото фолклорът е една култура, която включва много неща - не само пеене или танци“, казва проф. Кутева.

„Песните според мен носят един код от вековете, това, което е останало. Код от вековете, който е много специален, богат на съдържание и по тази причина много силно въздействащ“, споделя тя.