Това е история за едно силно сърце.
За млада жена в бяла престилка, решена да помага на другите. И въпреки ограниченията на медицината, тя избира...именно медицината за свой път.
Това е история и за силата на обичта.
И живо доказателство, че смелото сърце никога не остава само. Две сестри, една съдба и много изпитания.
Минали през всичко и преодолели много, днес д-р Дария Бояджиева и сестра й д-р Василена Бояджиева са щастливи да се посветят на болните.
Детството на двете сестри близначки било безгрижно и щастливо. Като дъщери на лекар, те знаели, че медицината е тяхното призвание. Кандидатствали и били приети в Медицинския университет във Варна.
Това било началото на студентския живот с много мечти и хиляди планове за бъдещето.
До втората година на следването им, когато съдбата решава друго - откриват тумор в гръбначния мозък на Дария.
Наложи се да подложа на няколко операции и като резултат се получи това, казва д-р Дария Божилава като посочва количката си. Лекарите й казват, че не виждат причина да не възстанови движението.
„В моя случай нямам цялостно прекъсване на гръбначния стълб, съответно е една постоянна рехабилитация, с постоянство щяло да се постигне успех”, посочва Дария.
Въпреки уверенията, че след няколко месеца рехабилитация, Дария ще се изправи отново на крака, тя отава прикована към количката вече 4 години. „Не мога да осъдя колега. Реално сме научени, че всеки греши. Преодоляла съм го. Човек не трябва да се отказва”, категорична е д-р Дария Бояджиева.
„Може би защото съм в сферата на медицината и осъзнавам нещата, реално не мога да инвестирам време в драма. Просто инвестираш време да се хванеш и бързо да се нагодиш към тази промяна”, добавя лекарката.
Животът на сестра й Василена също прави рязък завой. На 21 тя пораства бързо и се превръща в най-здравата опора.
Сестра ми е част от мен, казва Дария за Василена. „В началото ми помагаше с нормалните битови неща. С учебния процес, тъй като не можех да ходя редовно на упражнения и лекции. И каквото изтървях, тя ми го преподаваше буквално в къщи! И ми обясняваше нещата. Помагаше ми да ходя и на упражнение”, разказва Дария.
„В един момент порастваш много бързо! Не усещаш кога спираш да мислиш за дребните, ежедневни проблеми, които имат моите колеги. Случки като тези…човек никога не е подготвен за такова нещо. В един момент се чуди какво да правиш…Не съм човек на самосъжалението. Просто се нагаждаш на новия живот и продължаваш напред! Нямаш време да се питаш – защо на нас, защо така… случило се е… нагаждаме се и продължаваме, това е…”, обяснява и д-р Василена Бояджиева.
Така, Василена остава неотлъчно до сестра си, за да може заедно да завършат медицина. В библиотеката на университета те прекарват дни и нощи, заедно. Справят се заедно и с всички изпити и сесии.
Дария е гордост за Медицинския университет във Варна. Тя е единственият студент по медицина в инвалидна количка. И вероятно единственият в България дипломиран лекар в
такова състояние.
„Дария бе студент като всички, вървеше като всички останали през дисциплините през учебния план, ходеше на изпити. Разбира се, че е имало моменти, в които се е налагало да оказваме логистична подкрепа, но какво по-нормално от това?!?”, отбелязва деканът на Медицинския университет във Варна – проф. Златислав Стоянов.
Двете близначки преминават успешно и всички държавни стажове в болниците, където се учат да лекуват пациентите. За Дария те били истинско предизвикателство.
„Трудно е това, че хората си представят, че хората в количка не могат да вършат нещата. А ние можем да вършим нещата, просто ги вършим по-бавно. Това ми е било на моменти, сконфузно, че бавя, че забавям някакъв процес. Повече хора са със съзнанието, че хората с физически увреждания не излизат, не завършват, нямат образование, нямат качествен живот, умират на 45”, споделя Дария.
И въпреки често срещаното неразбиране към нея, д-р Дария Бояджиева никога не поставя граници между емпатията и медицината. „Стремя се да се съхраня, за да мога максимално да помагам на хората. Стремя се да се държа правилно с пациентите. Да се чувстват добре и обгрижвани”, казва младата лекарка.
В болница „Света Марина” във Варна тя полага основите на това да бъдеш истински лекар. Тук има и много приятели – в лицето на нейни преподаватели по време на студентските й години.
„Тя беше в моя група, в която преподавах нервни болести. И първото ми впечатление-тя беше със специални нужди, но се замислих колко силно човек иска да постигне мечтата си, за да стане лекар в нейното състояние. Тя има една база от подготовка и има едно голямо сърце, което лекува с усмивка. Това е много важно за един лекар”, посочва доц. Дарина Георгиева.
Сега пред Дария стои изборът за специалност – обича хирургията, но обмисля и патологията като вариант. И вече подготвя документи за чужбина.
„Тук много ми се остава, но трябва да бъде реалист. Колкото и да ми харесва живота, тук интеграцията на физически ограничените хора не е добре направена. И нормално е да търся по-добър живот навън. Да се чувства полезен за някого. А тук това малко се ограничава”, смята Дария.
Василена пък ще се занимава с присаждане на стволови клетки. И също ще напусне България, за да продължи да бъде до сестра си.
