Тази седмица в „Спасените” ще ви разкажем една история, докосваща сърцето. Ще ви срещнем и с онези, които го поправят – кардиохирурзите. Колко време са за тях 120 минути и кое е най-важното качество, за да можеш да оперираш сърца – разказва Лиляна Боянова.
Те са на по 70. Догодина любовта помежду им ще празнува юбилей.
– Каква е рецептата хората да са заедно половин век почти?
– Да си вярват, казва Андриана.
– Да се обичат, според Емил.
А Андриана и Емил се обичат. В добро и лошо, както повелява брачният обет.
– За какво сте благодарни днес двамата?
– Благодарни сме, че сме здрави, че живеем добър живот. Живеем в къща в Банкя, градина. Че децата са ни добре. Че има внуци. Вярно, гледаме ги по скайп, но били сме и оттатък през океана няколко пъти. Благодарим,че сме добре със здравето. Даже и след тази операция.
Операцията е негова, сърдечна. Случва се през юни тази година. А всичко започва през март, когато рутинен преглед показва, че сърцето на Емил е болно.
– Това ли е най-трудният момент, който сте преживяли заедно?
– Не само най-трудният, първият. Аз не съм боледувал от нищо. Случайно при преглед при кардиолог откриха шум. След това при прегледа се установи,че имам увреждане на митралната клапа на сърцето. Втора степен тогава ми казаха. На коронарографията, която направих в болничен, в болница, се установи, че увреждането е трета степен от три. Тоест последната степен. Увреждаща сърцето, всеки ден сърцето се уврежда.
На 12 юни Емил влиза в болница, за да сменят повредената клапа на сърцето му. Операцията трае 5 часа.
– Какво си спомняте от деня на операцията?
– Аз нищо не си спомням. Аз бях упоен, аз си спомням леглото в болничната стая.
– Вие какво си мислехте тези 5 часа?
– Хубави неща си мислех, защото все пак имах 90% спокойствие, че всичко ще бъде успешно, спомня си жената на Емил.
Днес, 4 месеца по-късно Емил се е възстановил напълно. И иска лично да благодари на лекаря, излекувал сърцето му – доцент Димитър Николов. Срещат се във фоайето на болницата, между две операции в графика на кардиохирурга.
– Срещнахте се с доцента. Какво си казахте?
– Първо благодарих. От сърце му благодарих, защото за пръв път го виждам. Аз бях заспал, когато той е бил над мене. Тъй че сега се видях за първи път и му благодарих от сърце. Просълзих се.
– Аз също много му благодарих и му пожелах да е много здрав, жив, все така успешен и толкова човечен, толкова голям лекар, с голямо сърце, заяви Андриана.
За своите 28 години като хирург, освен сърцето на 73-годишния Емил, кардиохирургът доцент Димитър Николов е оперирал още около 13 хиляди сърца.
– Какво е усещането да работиш нещо, което поправя човешките сърца?
– В началото като почнах, как да кажа, голям страх – от сърцето, защото има етапи от операцията, когато трябва да се придържа сърцето наляво или надясно. Мен специално ме беше страх да го държа, да не го повредя, да не го смачкам. Просто да го увредя и после да не може да тръгне. Във времето всичко това става една рутина, не мислиш за това нещо. Там вече мислите са ти на друго ниво. Смисъл не чисто механично, а какво се случва вътре в него, докато ти работиш. За да можеш да го превантираш, да го предпазиш, каза доц. Николов.
– Това е много интересно. Какви мисли ви идват?
– На първо време колкото и отстрани да изглежда една операция. Някой път ние слушаме музика вътре в операционната, разказваме си истории, вицове, нещо, за да не е толкова напрегнато. Защото на всички от екипа е ясно, че напрежението не е малко, всеки е концентриран максимално. През цялото време основната мисъл е, при нас основното е, за разлика от другите хирургии е, че ние гоним време, сподели още медикът.
Кардиохирурзите казват: 120 минути – това е времето, в което докато оперират сърцето, операцията за него не носи риск. За да може да бъде оперирано едно сърце, то първо трябва да бъде спряно. спира се с помощта на специални разтвори.
– Кои са най-трудните операции?
– Всички са трудни, затова мисля, че няма в сърдечната хирургия, има операции с по-голяма и по-малка сложност, с по-дълго траене, по-дълго време, което отнемат и по-кратки. Но за мен всяка операция си е един шедьовър. Смисъл, нещо, което ти трябва да го направиш по начин, по който е най-добър за пациента и най-добре за случая, който е в момента, заяви докторът.
Доцент Николов признава, че е губил пациент. И казва, че това е нещо, което не се преживява никак лесно. Но си длъжен да продължиш – в името на живота.
– Каква е емоцията, когато лекарят среща пациент, който му е благодарен, че животът му е бил спасен?
– Знаете ли, предпочитам срещата преди операция. Тогава първо пациентите са много по-искрени. Поне така мисля. Аз, по принцип не търся в хората след операциите този порив на благодарност толкова много, каза доц. Николов.
– Може ли на финала да кажем, че за да оперираш сърца, трябва самият ти да имаш сърце?
– Като помисля във времето, за да оперираш сърце, ти трябва и да си сърцат. Да вложиш всичко от това твое сърце, което чувстваш в момента, върху работата си, посочи кадиохирургът.
