Възможно ли е една учителка да преподава едновременно в две държави? Отговорът е - да, възможно е. В следващите минути Кристина Газиева и операторът Борис Пинтев ще ви потопят в една необикновена история, която доказва, че България може да я има навсякъде по света, стига да има хора, които да милеят за нея и да искат да съхранят обичта към родината и към родния език.

В тази история в главната роля са всички те. Учителката, която пътува между две държави, за да преподава. Жената, която премести живота си извън България, за да създаде училище. Родителите, които всяка събота изминават километри, за да може децата им да учат български.

Техните съпруги и съпрузи, които не са българи, но боядисват училищни стаи, изобретяват учебни дъски и маси, за да живее България в сърцата на децата им.

В главната роля са онези деца, които полагат усилия да говорят, да четат и да пишат на български, макар основен да е друг език.

Главната роля е за тази малка България, която се намира някъде там в Гърция.

Всеки ден от понеделник до петък Бойка Темелкова прекрачва прага на това училище. Точно тук е започнал пътят й като учител преди 27 години.

Заради по-ниското заплащане тогава, тя била принудена да търси прехраната си извън сферата на образованието, но бързо разбрала, че училището е мястото, където тя гори най-истински. Така, в един живот, Бойка прави два пъти избора да бъде учител.

„Сега съм много щастлива, че се върнах към тази професия и преоткрих много ценни неща в нея за себе си“, казва Бойка Темелкова.

Сега преподава на най-малките – учениците от първи до четвърти клас.

„След толкова време работа само с възрастни, тази чиста детска любов, която получаваш от децата, особено от мъничките, няма къде да я получиш на друго място. Те са много изискващи, наблюдателни, но са обичащи безусловно“, допълни Бойка.

И точно като в приказките, през девет планини в десета, група българи, живеещи в Гърция, научават за качествата на госпожа Темелкова. Хрумнала им смела идея - тя да бъде учителят на техните деца в новооткрития филиал на Българското неделно училище в град Драма.


„И когато ние отворихме филиал там, се оказа, че няма нито един българин, който да притежава диплома за учител. Важното е да има и опит, да се справя. Тогава една от нашите българки там каза: "Имам една приятелка, много е добра като учител!" И така се свързахме с нея. Децата казаха "Това е нашата госпожа!", разказа д-р Станка Колева, директор на Българско неделно училище "Свети Иван Рилски".


Бойка приема поканата да преподава на българчетата в Гърция, а нейният ръководител приема идеята с отворени обятия. Така, вече една учебна година училището в Гоце Делчев помага на училището в Кавала с каквото може.

„Знаете ли, да се работи с деца е различно. Емоцията е различна. Ти си се родил учител, работиш като учител. Ти не се пенсионираш. На практика, ти си учител, докато можеш да общуваш с децата. Ти се зареждаш с енергия от тях. Да помогнем на деца, които искат да учат български, е наше призвание и дълг. Така че всеки един наш учител намира тази отговорност за своя. А това са деца, които имат нужда да бъдат подкрепени. Това са деца от българското неделно училище, които имат нужда от подкрепа. И смятам, че ние можем да им я дадем“, заяви Цветанка Петричкова, директор на 2 ОУ "Гоце Делчев", гр. Гоце Делчев.

Така, петъкът се оказва не последният, а поредният работен ден за госпожа Темелкова. Защото в събота сутрин тя тръгва за Гърция, за да преподава в Неделното училище.

„И така, всяка събота в 7 ч., тръгвам към Драма. В началото се налагаше да идват да ме взимат и да ме връщат, защото аз имам книжка от 30 години, но не шофирах. Имах страх от шофиране. Но като мина зимата, реших, че не става повече. И се върнах към шофирането, преодолях фобията и, ето ме“, обясни Бойка Темелкова.

- Колко време от твоята събота минава в път?
- Около час и 15 минути от Гоце Делчев до училището, горе-долу. После обратно. 2 часа и половина общо.

Сметката ни показва, че от септември досега, учителката е пропътувала близо 5000 километра от Гоце Делчев до Драма и обратно.

„Заслугата това да изглежда като училище, а не като кафе, каквото беше, се дължи на общността в Драма и на общината на Гоце Делчев. Дъската е подарена от грък, чиновете, библиотеката, книгите, картата са подарък от община Гоце Делчев. И така обзаведохме две класни стаи. Камината е направена от двама родители. Оставихме си я тук за красота“, допълни Бойка.


Тук, Бойка Темелкова преподава на 19 деца, разделени в 2 паралелки – 1 и 4 клас. Голяма част от тях са проговорили родния език именно в нейните часове.

„Преподавам български език и литература, като задължително включвам и родинознание. Защото смятам, че функцията на неделните училища е освен да учат на български език, те са училища и по родолюбие, за да може тези дечица там да получат и едно българско самосъзнание. Искаме да запазим българското! Да го съхраним, където и да е. Не е целта тези деца да бъдат перфектни в езика, целта е да говорят, целта е да четат, да пишат и целта е да показват българското – история, традиции, култура“, отбеляза Бойка.

А докато децата учат вътре, техните родители ги изчакват търпеливо навън. Всички те са дали по много от себе си, за да превърнат този бар в училище.

Тони Василева и съпругът й, който е грък, държат децата им Теодор и Илия да учат тук. Скоро и най-малкият им син ще последва пътя на братята си.

„Важно е, защото аз обичам България, искам да предам тази обич и на моите деца. Важно е да знаят моя майчин език. Мисля, че е мой дълг те да го знаят и каквото мога аз да им предам от България“, разказа Тони Василева.

„Всички родители тук помагат с каквото могат, защото ние сме тук, целта ни е една – децата ни да идват и да учат български“, каза родителят Анелия Гекова.


Освен филиала в град, Драма, Неделното училище има филиал и в Комотини, където учат още 21 деца. Предстои откриване на филиал и в Неа Перамос, обсъжда се такъв и в Като Неврокопи. А всичко това започва със създаването на основното училище в гр. Кавала преди 5 години.

Основна роля има д-р Станка Колева – дългогодишен преподавател в Университета за национално и световно стопанство.

- И как така от там, България, УНСС, вие се озовахте в Кавала?
- Идвахме тук на екскурзия, много ни харесваше. И един ден, докато бяхме в едно заведение, чухме група българи. Заговорихме сме. И от дума на дума се разбра, че те искат да имат българско училище, но им е трудно с документацията. И ме помолиха, ако мога да съдействам с документите, да ги подам към МОН и евентуално да ни одобрят. И така стана! Дойдох да им помогна за малко и останах тук, вече седма година, обясни д-р Станка Колева, директор на Българско неделно училище "Свети Иван Рилски".

- Искате да кажете, че Неделното училище е причината вие да живеете в Гърция?
- Да. Реално не е Гърция като държава, а Неделното училище и това, което видях в очите на тези хора и в очите на децата им.

- Какво видяхте в очите им?
- Ще ви кажа кое най ме заплени, първата година, когато ни одобриха, направихме голямо събиране с местните българи. Пуснахме си българска музика и "Една българска роза". Всички станаха на крака, запалиха свещички, пяха с глас и започнаха да плачат. Това ме остави тук. Видях тези хора колко обичат България, колко са задружни и как дори тук искат да имат една малка България.

Началото било трудно – започнали с трима учители и 12 деца. Учили в гръцки класни стаи, местили се от училище в училище. До преди 3 години, когато най-накрая намират своя пристан.


„Ето я сградата на Българското неделно училище, която е наша от 2019 година. Заповядайте! Сградата е доста стара, но ние се постарахме да я обновим. Оттук се влиза. Всичко това е дарение, благодарение на МОН, благодарение на видни българи, имаме сграда и нашите деца имат възможност да учат български език. Това е стаята, в която в 9 сутринта посрещам учениците. Това е любимата ни стая, в нея учат най-малките ученици от предучилищната група, от 4 до 6 години. Тук виждате нашите класни стаи за по-големите деца. Тук децата са 45 ученици, 85 са общо. В началото започнахме само с 12 деца, част от които пътуваха по 40 километра, за да учат български език!

Всичко това е резултат от неуморния труд на всички родители, на учителите, на добрите сърца, които им помагат.

„Най-голямо дарение ни направи община Гоце Делчев, които ни дариха чинове, бели дъски, книги, дарени от тях, мултимедийна система. Допреди това учихме на маси от пицария, като всяка събота идваха при нас и след това връщахме масите в пицарията. Родители, учители, местни българи, живеещи тук, идват в неделя, запретват ръкави, слагат работни костюми и се започва работа“, допълни Станка.


За трите филиала общо плащат 550 евро наем, а плюс тока, водата и отоплението – около 700 евро. Част от разходите училището покрива със средствата, отпуснати от образователното министерство, но не са достатъчно. Това неделно училище не събира такси от родителите, затова разчитат предимно на дарители.

„Българите, които живеят тук, са дошли да си търсят прехраната, не получават кой знае колко високи заплати и съответно да плащат за още едно обучение за техните деца, е непосилно. Затова решихме да няма такси за учениците“, каза още Станка.

Сега предстои лятната ваканция, но д-р Колева вече има грижи за есента – трябва да намери отоплителни тела за първия етаж, защото там са най-малките и е най-хладно. Надява се, че отново ще се появят добри хора, които да помогнат.

- Като се обърнеш назад към тези 5 години, в които си вложила толкова труд, заслужаваше ли си всичко това?
- Абсолютно всичко си заслужаваше, което направихме. Не съжалявам, че напуснах София, не съжалявам, че моята дъщеря учи в неделното училище. Това, което правим тук, е важно. За мен преподаването и това да бъда близо до децата, близо до родителите, е тук – вътре (показва си сърцето). И реално не го усещам като работа. Това ми е животът, това ми е любовта.

Затова звучи съвсем логично, че през септември тук отново ще удари училищният звънец. Независимо от трудностите.

Бойка Темелкова ще продължи да пътува по 140 километра на ден.

- Смяташ ли, че учителството е мисия?
– Сигурна съм. Като виждам и колегите, с които работя покрай мен, добрите учители са всеотдайните учители, учителите с мисия. Няма как да си гледаш през пръсти работата и да бъдеш добър, в която и да е професия.

- Кой е най-важният урок, който искаш да им предадеш?
- Важно за мен е да станат хора и да пишат грамотно! Това е лицето на един човек – грамотното писане.

A Станка Колева ще продължи да гледа към хоризонта и да дава най-доброто от себе си за децата. 

- Кое ви сплотява всички вас?
- Думичката България, която е тук вътре. (показва сърцето). Това ни направи общност. Стане ли дума за България, ние всички сме заедно.

И всичко това е заради нея – най-главната от главните роли – родният език.