Войната в Украйна продължава вече четвърта година. Близкият изток гори, а цените на горивата в Европа са драстично по-скъпи в резултат на военните действия срещу Иран.
Съединените щати променят подхода си към Европа, а европейските държави увеличават разходите си за сигурност и отбрана.
На този фон българското правителство обяви, че прекратява предоставянето на военна помощ от складовете на армията за Украйна. Дали това е прагматично решение в интерес на българската сигурност? Или знак, че България започва да се отдалечава от политиките на своите европейски и евроатлантически партньори?
Къде е мястото на България в един свят, който става все по-несигурен? Сигурността срещу хладилника - готова ли е Европа да плаща повече за отбрана и по-малко за комфорт? В специалното издание на „120 минути“ в дебат в Страсбург участваха Андрей Ковачев - ЕНП/ГЕРБ, Кристиан Вигенин, „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“/БСП, Радан Кънев - ЕНП/ПП-ДБ и Елена Йончева - независим депутат.
Според Андрей Ковачев решението България да прекрати предоставянето на военна помощ от армейските складове изпраща погрешен политически сигнал и не отговаря на стратегическия интерес на страната. Той подчертава, че българската отбранителна индустрия продължава да работи за украинския пазар и осигурява препитание на десетки хиляди хора.
„Подкрепата за Украйна е не само икономически, но и морален ангажимент към държава, станала жертва на военна агресия“, каза той.
Ковачев определя справедливия мир като такъв, който гарантира международно признатите граници, независимостта и сигурността на Украйна. Според него Европа трябва да инвестира повече в собствената си отбрана, защото това означава развитие на технологии, иновации и конкурентоспособност, а не противопоставяне между сигурността и благосъстоянието.
Кристиан Вигенин защитава тезата, че прекратяването на военната помощ е изпълнение на политически ангажимент към избирателите и съответства на позицията, която БСП защитава от началото на конфликта. Според него досегашната европейска стратегия не е довела до устойчиво решение и е необходим нов подход, насочен към постигане на мир чрез политически усилия.
„Важна цел е гарантирането на сигурността и икономическото развитие на Украйна, но поставя въпроса по какъв механизъм това може да бъде постигнато“, заяви Кристиан Вигенин „Прогресивен алианс на социалистите и демократите“/БСП,
По отношение на европейската отбрана Вигенин смята, че инвестициите са необходими, но трябва да бъдат насочени и към инфраструктура, здравеопазване и други системи с гражданско приложение, вместо единствено към разширяване на военната индустрия.
Радан Кънев вижда в решението на българските власти преди всичко политически жест без реално отражение върху подкрепата за Украйна. Според него основният въпрос е какъв е националният интерес на България и дали страната приема правото на независимите държави сами да определят бъдещето си.
„Европейската подкрепа помогна на Украйна да удържи фронта и да върне значителна част от окупираните територии, а също така подчертава ролята на украинските иновации във военните технологии“, заяви Радан Кънев (ЕНП/ПП–ДБ).
По думите му справедливият мир означава демократична и независима Украйна като част от бъдещата европейска система за сигурност. Кънев е категоричен, че инвестициите в отбрана са инвестиции в технологии, изкуствен интелект и икономическо развитие, а не противопоставяне между сигурност и социален стандарт.
Елена Йончева изразява съмнение, че България действително ще прекрати предоставянето на военна помощ, тъй като всяка продажба на оръжие минава през държавно одобрение и представлява част от външната политика на страната.
„Обществото трябва да бъде информирано за решенията, които България взема в рамките на НАТО и международните формати за подкрепа на Украйна“, смята тя.
Според Йончева историята показва, че сигурността се постига чрез избягване на директна ескалация и чрез поддържане на диалог между страните в конфликта. По темата за европейската отбрана тя смята, че Европа трябва да укрепва собствените си способности, но без това да води до милитаризация или до подкопаване на икономическата стабилност, като подчертава, че силата трябва да бъде съчетана с дипломатически усилия за предотвратяване на бъдещи конфликти.
Вижте целия дебат във видеото.
