В лекциите си пред студентите в един от най-престижните американски частни университети – "Йейл", проф. Иво Банац обръща специално внимание на балканската история. Ученият от Хърватия е един от световно признатите историци и сред най-уважаваните анализатори. В родината си е бивш депутат и министър за защита на околната среда и регионалното развитие.
– Беше ли важно за вас да участвате във вземането на решения, не само да ги анализирате сега?
– Разбира се, това е смисълът. Един от политическите ми партньори ми каза веднъж "Ако искаш да направиш промени, трябва да имаш власт". Това са "алфа"-та и "омега"-та на политическата игра. Много хора, които мислят, че политиката е сфера на нечисти дейности, забравят, че - ако не си изцапаш ръцете с нея - никога няма да постигнеш особена промяна в страната си.
– Как се промени регионът ни през последните десет години?
– Все още се усещат последствията от световната финансова криза през 2008 и през последните години тук се е настанила един вид депресия. Има стагнация във всички страни, въпреки че редица балкански държави – 4 по-точно – са влезли в Европейския съюз. Това доведе до положителни промени, но и значително се обезлюдиха.
– Възможно ли е в бъдеще в Северна Македония да сме свидетели на ситуация, подобна на тази в България – големи очаквания за бъдещето след присъединяване към Евросъюза, а сега много хора са разочаровани?
– Мисля, че е много вероятно. Но, не мисля, че трябва да ги плашим, защото тази стъпка е необходима. Един източноевропейски политик, на когото не симпатизирам особено - чешкият президент Земан, който е евроскептик - наскоро каза, че ситуацията в Европейския съюз е ужасна - но извън него е още по-зле. Европейският съюз се разцепва на различни сфери по интереси. По отношение на по-широкия Европейски съюз, има две заподозрени страни – Русия и Китай. Трудно е да се каже кой прави повече за разделянето на Европейския съюз.
Руското влияние е значително в Сърбия. Китайското влияние - от друга страна - не е толкова видимо. Много по-тихо е - не е свързано с конкретни проблеми, които трябва да се решат като Босна и Херцеговина, Косово и т.н. Но, когато погледнем какво правят - следват модела, който Китай прилага навсякъде по света – чрез различни строителни проекти, язовири, мостове, ЖП линии, магистрали и други създава клиентела и прави някои от държавите изключително зависими.
Когато кажем, че Русия има особено влияние, трябва да споменем и че е претърпяла редица загуби - Македония е добър пример, Черна гора – още по-добър. Какво ще се случи с Косово – това е съществен въпрос. Когато Путин дойде в Белград, въпреки уверенията към правителството на Вучич, той каза и нещо неприятно за г-н Вучич - че решението на въпроса с Косово трябва да дойде като резултат на преговори между Сърбия и Косово, но не може да бъде направено извън контекста на Съвета за сигурност на ООН. Тоест - Русия да има вето на резултата.
– Някои наблюдатели нарекоха срещите на балканските лидери "новата Висшеградска четворка". Ще укрепи ли тази инициатива региона или ще станем свидетели на поредния провал в обединението на страните тук?
– В момента наблюдаваме създаването на една компактна организация на източните балкански страни с мост към Хърватия и Словения. Остава проблемът със Сърбия - как да се нормализира вътрешното положение в страната. Не очаквам това да стане при Вучич, защото отдавна знаем нещо, което много западни правителства тепърва научават, а именно, че той не е толкова готов на реформи, както твърди, че всъщност е много непредвидим политик, много инатлив и много авторитарен.
– Третият президент на САЩ - Томас Джеферсън, някога е казал "Харесвам мечтите за бъдещето повече от историите за миналото". Вярно ли е това и за Вас?
– Не съвсем. Разбира се, човек трябва не само да мисли за, но и да планира бъдещето. Но не може да го правиш без да разбираш миналото. Много често го чувам в нашата държава, предполагам, че и Вие в България често чувате "Стига с тези комунисти, Втора световна война, концентрационни лагери, не искаме повече да слушаме за това, искаме да говорим за бъдещето". Но никога няма да стигнете до втората част, ако не поемете всичко от историята и не се опитате да го предъвчете. Не говоря буквално за хранене, нищо подобно, а за сериозен и критичен поглед над историята, който ще помогне изключително много на държавите тук.
