Как един урок по безопасност в училище се превръща в мисия? История за силата на духа и борбата с предразсъдъците. Историята на Уроса Аршид – първата жена пожарникар с хиджаб във Великобритания.
Тя е на 27 години и е от Нотингамшър. Семейството ѝ имигрира на острова от Пакистан, където Уроса е била само два пъти през живота си.
След като завършва училище - едва на 18, става личен треньор и така 6-7 години. Мечтата ѝ обаче остава една – да спасява човешки животи.
„Всичко започна, когато бях все още малка и ходех на училище. Пожарникари дойдоха в училище да ни преподадат урок по безопасност. Бях удивена от всичко, което направиха. В моите очи те бяха истински супергерои. Тогава си мисля, че семето беше посято, защото аз исках да работя и да помагам на хората. Спасяването на човешки животи е най-прекрасното нещо“, разказва Уроса.
През 2018 г. съдбата ѝ се променя. От пожарната служба в Нотингам започват да набират хора. Уроса кандидатства и става първата жена пожарникар с хиджаб във Великобритания.
Майка ѝ и съпругът ѝ са плътно до нея, но да бъдеш първата и единствена жена с хиджаб в пожарна служба се оказва съвсем нелесна задача.
„Трябва да покажем и да образоваме младото ни поколение, че няма значение какъв е произходът ти, откъде си, на колко години си, какъв пол си. Всичко това няма значение. Срещала съм неприязън и в пожарната, и в обществото. Тази неприязън всъщност идва от стереотипите. Хората не проумяват и не разбират, че жена може да върши тази работа, че религиозен човек може да я работи или жена с хиджаб“, споделя Уроса.
Тя обяснява това с липсата на образование и разбиране сред обществото за хора като нея.
„Понякога може да бъде малко самотно, но да се надяваме няма да е за дълго и други като мен ще се присъединят скоро“, допълва тя.
Преди да стане професионалист в работата си, Уроса преминава през тежко и продължително обучение.
„Когато кандидатстваш и те приемат, обучението продължава от 13 до 15 седмици и е доста интензивно. То включва теория, практика и се учиш на толкова много неща всеки ден, но веднъж като го преминеш, чувството е невероятно“, споделя Уроса.
Следват две години изпитателен срок, така че обучението продължава, но работейки.
„Преди да стана част от това, преди дори да кандидатствам, нямах идея, че всичко това ще се случи, че ще бъда първа в нещо. Нямах представа. Бях просто малко момиче, което има мечта и иска да работи нещо, с което да помага на хората, спасявайки животи и имайки позитивно влияние в обществото“, казва Уроса.
Ежедневието ѝ е цветно.
„Работата включва много повече от това да изнасяш хора от горяща сграда. Има толкова други неща. Те не разбират, че всички ние работим като екип, никой не работи сам. Дните ни в работата са много натоварени. Първо, правим началните си проверки. Информираме се с най-актуалната информация за пожарната безопасност, която е излязла. След това прекарваме час във фитнеса, където трябва да тренираме и да поддържаме тялото си. След това правим тренировка. Тя включва упражнения за различни ситуации като по време на пожар или реакция след него. Всичко, свързано с работата ни“, разказва Уроса.
„След обяд вършим обществения си дълг. Преди коронавируса ходехме в училища, в домовете на хората да даваме съвети по безопасност и да слагаме противопожарни аларми“, допълва тя.
„Това не беше първоначалната ми цел. Аз просто исках да стана пожарникар. Но сега, когато вече работя това, осъзнавам, че правейки го, имам това позитивно влияние над хората. Показвам им, че могат да станат пожарникари и могат да работят нещо извън нормата. Прекрасно е, че такава възможност се показва на хората, особено на тези в малцинствата“, смята Уроса.
Тя се надява скоро да стане майка и да предаде посланието на децата си, а това е - няма невъзможни неща, а само пропуснати възможности.
