Когато човечеството потегли отново към Луната с историческата мисия „Артемис II“, очите, с които погледна, бяха изобретение на българин - инж. Петко Динев.
14 негови камери заснеха най-вълнуващите кадри от кораба „Орион“.
Петко Динев е родом от Казанлък. Завършва математическата гимназия в града и Приложна физика в Софийския университет. Той е докторант по електроинженерство от Атлантическия университет на Флорида.
През 2001 г. основава собствена компания във Флорида, специализирана в разработката на високотехнологични камери за индустрията и космоса.
Днес над 200 негови устройства обикалят Земята. Технологията на д-р Динев е създадена да оцелява в екстремните условия на открития Космос - вакуум, радиация, екстремни температури и огромни ускорения.
Те служат и на световни режисьори като Стивън Спилбърг и Ридли Скот за заснемане на най - ефектните мегапродукции.
„Моята идея с отиването в Америка беше да стана докторант по физика. Стана по-бързо от очакваното, защото там имаше лаборатория на НАСА. Представих им се с моя развален английски и ме взеха“, сподели инженер Динев.
По думите му да гледаш излитането на ракетата наистина е уникално. „Аз бях поканен на изстрелването на „Артемис I“ и бях на ракетната площадка. За съжаление, в първите два опита, когато аз бях там, тя не беше изстреляна поради проблеми. А когато реално излетя, бях в България и гледах като всички останали“.
„Неописуемо преживяване е. Още повече, когато знаеш, че част от теб е в ракетата“, каза той.
По думите му излитането на „Артемис I” е било планирано за 8:00 часа сутринта. „Ние трябваше да бъдем в базата 6 часа преди това от съображение за сигурност. Беше тъмно, нямаше звезди. Самата площадка е много близо до океана. Само ракетата светеше. Беше нереално“.
„Чу се тътен. В момента на стартирането на ракетата, тягата, която имат тези 6 двигателя, е невероятна. Все пак тя трябва да достигне космическа скорост 9,8 км/с“, обясни д-р Динев.
Той сподели, че през 2012 г. разработват технология, която позволява на стандартни камери да бъдат използвани на спътници. „Имаме над 3000 камери изстреляни на спътници, както и около 1000 на ракети-носители. През годините сме се усъвършенствали на всяко ниво“.
Камерите им издържат на вакуум и на големи температурни флуктуации - една от тях е тествана на -80 градуса. „Те издържат и на вибрации, защото някои от тях гледат към двигателите. Тестваме ги на 75 до 100 пъти земно ускорение. Камерите издържат и на радиация и преминават през няколко тествания“.
„Много си обичам България. Когато настанаха промените през 1989 година, аз бях много ентусиазиран. Бях по площадите, бях точно един от жълтопаветниците. Реално исках нещо да се промени. Исках България да стане модерна цивилизована държава. Участвах в сдружение за честни избори. И когато реално разбрах как жестоко сме излъгани, как реално планът е бил съвсем друг, реших, че е по-добре да замина“, обясни той.
По думите на д-р Динев съдбата е много изобретателна. „Бившата ми съпруга беше приета в Атлантическия университет във Флорида, а ние тогава бяхме старши асистенти в Техническия университет в София. Моята идея с отиването в Америка беше да стана докторант по физика. Стана по-бързо от очакваното, защото там имаше лаборатория на НАСА. Представих им се с моя развален английски и ме взеха“.
„Бях си подготвил CV - все пак бях преподавател в Техническия университет. Имах научни публикации и патент. Имах какво да покажа и това, че идвам от България, не ми затвори вратата. Тях не ги интересува откъде идваш, а какво можеш“, разказа той.
