Заплахата на американския президент Доналд Тръмп за по-високи мита срещу Европейския съюз е ускорила финализирането на търговското споразумение между ЕС и страните от Меркосур, но то няма да доведе до съществени промени нито в цените на храните, нито в ежедневието на европейските потребители. Това коментира евродепутатът от квотата на СДС Илия Лазаров.
По думите му преговорите между Европейския съюз и страните от Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – продължават близо две десетилетия, а действията на Тръмп единствено са ускорили процеса.
„Това споразумение се влачи почти 20 години. То си беше в движение. Просто Тръмп ускори неговото финализиране“, заяви Лазаров.
Според него общественото внимание е насочено основно към земеделската продукция, въпреки че тя представлява сравнително малка част от договора.
„Много малко хора знаят, че делът на земеделието е около 6%. Всичко останало са промишлени стоки, суровини и критични материали, които са важни за диверсификацията на европейската икономика“, обясни евродепутатът.
„Контролът е наша работа“
Лазаров коментира и опасенията около вноса на земеделски суровини от Южна Америка, включително слънчоглед, при който бяха установени несъответствия със стандартите за пестициди.
По думите му подобни суровини не са предназначени за хранителната индустрия.
„Този слънчоглед не е предназначен за производство на олио за консумация, а за биогорива. Работата на Агенцията по безопасност на храните е да проследи движението на тези товари, за да не попаднат в хранителната верига“, каза той.
Според Лазаров Европейският съюз не трябва да се отказва от търговията заради отделни рискове.
„Не можем да кажем, че няма да търгуваме с Южна Америка, защото не можем да си свършим работата по контрола. Контролът е наша работа“, подчерта той.
За конкуренцията с европейските фермери
Евродепутатът не споделя опасенията, че евтиният внос ще измести европейските производители.
„Аржентинското месо изобщо не е по-евтино. Един килограм качествен стек струва десетки евро. В България също има производители, които предлагат месо на същото или по-високо качество и не срещат проблем с реализацията си“, каза Лазаров.
По думите му трудности изпитват основно производители, които разчитат на по-ниско качество на продукцията.
„Проблем имат тези, които произвеждат нискокачествена продукция и искат да я продават като висококачествена“, заяви той.
Българският мед остава конкурентен
Като пример за нелоялни практики Лазаров посочи пазара на мед.
„Нашият мед е сред най-качествените в Европа. Проблемът възниква, когато някои производители смесват по-евтин вносен мед с български и след това го изнасят като местен продукт. Така страда репутацията на всички“, предупреди той.
На въпрос дали след няколко години споразумението с Меркосур ще направи храната по-достъпна или ще навреди на европейските фермери, Лазаров прогнозира минимален ефект.
„Почти няма да се отрази. Ще има известна диверсификация, но няма да настъпи драматична промяна нито в цените на храните, нито в живота на европейските производители“, смята той.
По думите му по-важният ефект от подобни споразумения е гарантирането на стабилност за европейската индустрия и достъп до нови пазари в условията на променящата се глобална търговска среда.
