Алексис Йоргулис е един от най-известните гръцки актьори, в момента е и евродепутат. Роден е в Лариса, Гърция, през 1974 г. Учи за инженер в техническия университет в Атина. Посоката обаче се променя, след като е приет в Академията за драма и театрално изкуство – тя дава и началото на актьорската му кариера. Дебюта си прави на сцената на танцовите представления „Кармен 33“ през 1997 г. и „Завръщането“ през 1998 г. Участвал е в много сериали и филми. Носител е на наградата на филмовия фестивал в Солун. 2019 г. се оказва поврата година – от екрана Йоргулис се ориентира към политиката – получава номинация за членство в Европейския парламент като член на коалицията на Радикалната левица в Гърция. Йоргулис е член на Комитета по култура към Европейския парламент. Според него Европа има нужда от нов Ренесанс и повече инвестиции в културата.
– Кажете ми какво е усещането да сте в Европейския парламент след толкова много години пред камера, след толкова много филми и постановки в театъра?
– Европейският парламент няма нищо общо с това да си пред камера и да се снимаш. Най-важната работа, която трябва да върши, е да създава перспектива, да бъде с отворени очи и да умее да вижда различните вариации навсякъде из Европа. Така че трябва да си отворен, трябва да умееш да строиш мостове, за да можеш да създадеш универсална политика, която да бъде ефективна за повече хора, за повече европейци. Нещото, което е много важно е именно разнообразието, с което Европа разполага. Всяка страна може да предложи нещо различно.
В този ред на мисли, трябва винаги да бъдеш отворен, за да можеш да разбереш съседите си, колегите си. Всеки трябва да заема място в ума ти, така че да бъде създадена най-добрата политика. От една страна е много трудно, защото има много пластове, но от друга е много важно и всъщност тук идва ролята и на актьорството, което много ми помогна. Разбирането на всяка роля ми помага да разбирам и хората, защото всеки е различен. Не е просто ти, като актьор, да изиграеш ролята, а да я разбереш по начина, по който я представя автора. Затова винаги се опитвам да подхождам с разбиране към отсрещната страна. И всъщност това е нещото, което много ми помага да си върша работата.
– Ако помислите, има политици, които са много добри актьори, други не толкова…
– Понякога казвам, че актьорите, изричайки лъжа, ти помагат да откриеш истината за себе си. Политиците не го правят. Те представят истината, в позитивен аспект, когато работи в тяхна полза, и в негативен, когато е срещу опозицията. Така че има огромна разлика между актьори и политици. Може би използваме същите похвати, като това да бъдеш разбран, да бъдеш отворен към хората, а понякога дори и помпозен бих казал, но перспективата и пътят към това са напълно различни.
– Много хора казват, че не се интересуват от процесите в Европа, не познават европейските институции, тяхната бюрокрация, но ако помислите, това е нашият общ дом. Например в Гърция как убеждавате хората, че всичко, което се случва тук, е важно?
– Да, това е голям проблем. Има много статии и репортажи, които казват, че Европейската комисия не е близо до европейските граждани и това е нещо, което аз се опитвам да извадя на повърхността и чрез културата да покажа, че именно разнообразието и нашата идентичността са нещо, което може да използваме. По този начин интегрирането на европейската политика в обществото няма да бъде неуместно спрямо гражданите.
Това все пак е нашият дом и можем да кажем, че това е нашият "хол". Тук се събираме и обменяме опит и идеи. Затова и вратата ни е отворена за всеки европеец, който иска да дойде и да види какво правим. И ето Вие правите това сега. Дойдохте тук и ще покажете Европейския парламент на България.
– Да, аз отново ще използвам вашия професионален опит, защото знаете как да промотирате добър продукт, добър филм и т.н. Какво му липсва на това място, за да бъде по-забележимо. Например, ако това беше филмов продукт или пък културен продукт, какво трябва да се подобри, така че да достигне до хората?
– Трябва да намерим по-добри похвати, с които да покажем какво се случва в Европейския парламент. Трябва да излезем от тази сграда, от този балон и да се опитаме да отидем още по-далеч, да достигнем до гражданите. Трябва да се организират повече събития, които да не са само на територията на тази сграда. Трябва да отидем дори в селата и да говорим с хората там. Аз планирам да направя много от тези неща. Ето сега създадохме виртуална реалност, чиято цел е да покаже как изглежда Парламентът отвътре, какъв е животът на един депутат. Аз ще отида в малките населени места, не в градовете, и чрез тази виртуална реалност ще покажа на хората как функционира Европейският парламент. Смятам, че ние сме тези ,които трябва да показваме на хората повече неща за него, а не да ги караме те да идват.
– Въпрос за "Катаргейт" скандал, който разтърси ЕП. Какво е вашето усещане. Може би познавате Ева Каили, тя е от Гърция?
– Да, тя е от Гърция, но не се познаваме лично. Нямаме връзка и не сме говорили за политика. Цялото нещо с "Катаргейт" беше за мен огромен шок. Не съм вярвал, че това е възможно на такова европейско ниво да има такава корупция. Вярвам, че няма да има повече такива инциденти и че Европа ще бъде стабилна в това отношение.
– Може би Тези неща се случват навсякъде и в Гърция, и в България, но и в Европейския парламент…
– Да и всеки гражданин се надява, че Европа няма да е така. Границите, които имаме в парламента, ще бъдат по-стабилни на по-ниски равнища. Искам да кажа, че без корупция, всичко ще бъде по-добре. За някои хора може да е по-трудно, но със сигурност ще е по-добре. Това е истината.
– Така е, факт. Ще завърша с това, че се опитвате да говорите за култура във времена, когато войната е заглавие номер едно. Как смятате, че културата ще помогне на хората?
– Вярвам, че войни се случват именно защото забравяме за културата. Винаги съм казвал, че хората, още в началото, са създали комуникацията, за да бъдат заедно и за да оцеляват, да могат да се пазят от времето, от глад, от всичко. След това са създали и културата, за да може тези групи да останат заедно, защото културата е това, което ни поддържа заедно, създава нашата идентичност и по този начин можем да разберем света около нас по-добре. Ако забравим за това и се фокусираме върху неща като икономиката, други по-големи сфери, по-високи технологии, ние забравяме за културата, изолираме се и точно тогава единственото решение, е именно войната, конфликтът.
