Отец Федерико Ломбарди е дългогодишен директор на Ватиканското радио, а после и на пресофиса на Ватикана. Бил е дясната ръка на папа Йоан Павел Втори, на папа Бенедикт и на папа Франциск. Той играе основна роля в справянето със скандалите в Църквата и комуникирането им в публичното пространство.
Отец Федерико Ломбарди познава живота зад стените на Ватикана като дланта на ръката си. Бил е дългогодишен директор на Радио Ватикана, а след това и на Ватиканската телевизия. През 2006 година папа Бенедикт го назначава за директор на пресофиса на Светия Престол.
Ломбарди е говорител на двама папи в продължение на 10 години, а сега е председател на Фондация "Ратцингер".
Моята задача беше да помагам на журналистите да разбират какво прави църквата, какво казва папата, какви са неговите уроци и послания към света, спомня си Федерико Ломбарди.
Идеята ми не е била да манипулирам информацията или да контролирам посланията му. Задачата ми беше да помагам на хората да разбират какво той иска да каже. Така че, по-скоро не бях негов говорител, а посредник между него и хората, отбелязва още Федерико Ломбарди.
Как се справяхте с негативните новини и скандалите около църквата?
Когато е имало проблеми или нещо не е било както трябва в живота на църквата, моята задача беше да си признаем грешката. И след това да обясня защо се е стигнало до тук и по какъв начин можем да поправим тази грешка.
Например, един от последните скандали беше проблемът със сексуалното посегателство. Това е проблем и в обществото, и в много институции, и в Църквата. И тук трябва да признаем какви са проблемите, да намерим подходящи начини да ги преодолеем. В този смисъл, винаги съм помагал на папа Бенедикт и на папа Франциск да разпространяваме истината, заедно да намираме решения и да прокарваме справедливостта.
Отец Ломбарди играе важна роля в справянето с една от най-големите кризи в историята на църквата – разкритията за педофилия от страна на духовници. През февруари тази година той беше модератор на безпрецедентна конференция за борба срещу сексуалното посегателство.
"Има много какво да се направи. Да бъдем осведомени за това, да бъдем отговорни, да има защита за онеправданите. Много работа трябва да се свърши. И нашата задача е да се справим с проблема и да дадем пример на всички останали, където тази криза съществува, но все още са далеч от това да си признаят проблема", казва Ломбарди.
Отец Ломбарди е и човекът, който изнася на плещите си цялата тежка комуникация покрай шокиращото оттегляне на Бенедикт XVI и от папския пост. След папа Целестин V през 1294 г. Йозеф Рацингер става вторият глава на Римокатолическата църква, който се решава на подобна стъпка.
Като говорител на Светия престол, Ломбарди обявява, че църковните закони, които определят времето и правилата на конклава могат да бъдат "нарушени" заради историческата уникалност на ситуацията на Бенедикт XVI.
"Това беше време, когато вниманието беше наистина много, много голямо. Имахме стотици хиляди журналисти с хиляди запитвания. И това е нормално – това се случва толкова рядко в историята. Но за хората, които работеха с папа Бенедикт, това не беше пълна изненада. Разбира се, случваше се за първи след векове, но вече бяхме говорили за това с папа Бенедикт. С него си говорихме, че ако усети, че силата му не е достатъчна - да води църквата, да бъде добър учител, тогава той трябва да го признае пред себе си и да се оттегли от папския пост. Така че някак си бях подготвен за това. За мен не беше шок и по-скоро ми беше лесно да обясня на хората защо се стигна до тук. Причината беше ясна", спомня си Федерико Ломбарди.
Промени ли си нещо в църквата след конклава през 2013 г.?
Папата се смени. Избрахме си нов Папа! С повече инициатива, с повече сила да води църквата.
Например Бенедикт не е бил в Източна Азия по време на папството. Франциск беше в Корея, във Филипините, ще пътува до Япония. Тоест присъствието на папата на международната сцена се засили доста. Той създаде нови хоризонти.
Франциск веднага пое инициативата да посещава страни от периферията. Първото му посещение беше в Лампедуза, малък остров в Средиземно море, където се заселваха много бежанци от Африка. И това беше първата му проява на внимание към хората в нужда, към бедните, към страдащите. Това беше важен аспект и важно начало на неговото отношение и роля като папа.
И след това започна да пътува из Европа, например в Албания. Беше също и в Сараево, Балканите. Ето защо не е изненада, че идва и в България. Той обръща много по-специално внимание на тази част от Европа - на страни, които не са добре икономически, и където той може да засили междурелигиозния диалог.
Въпреки че тримата папи, с които отец Ломбарди е работил, са коренно различни един от друг, той смята, че всеки от тях е папата на своето време.
Йоан Павел Втори беше цели 26 години папа. За мен той беше учител на хората, на нациите, на целия свят. Пътувал е навсякъде по света. Канеше всяка нация, за да открие тяхната идентичност, тяхната посветеност. Той беше и в България. И посланието му не беше само към католическата църква у вас, а и към целия български народ. Също и Свети свети Кирил и Методий – папата ги провъзгласи за покровители на Европа! С това той показа колко важна е източната култура на България за целия облик на Европа.
Бенедикт беше мъдър теолог. Той имаше способност да отразява християнската вяра по света. Неговата духовност и богата култура бяха впечатляващи.
Франциск е проповедник, който има огромна харизма да бъде близо до хората. Той стига до тях с ясен и прост език. Основната роля на Франциск е да покаже, че Господ обича всеки един човек. Че разбира трудностите на всеки един. Неговият език е милосърдието.
Например всеки петък следобед той посещава различна общност – дом с болни хора, дом с деца, дома на бедно семейство. И това е много важен аспект на неговата роля. Той не присъства само на големите и величествени богослужения, а е близо до всеки един.
Какво да очаква българският народ от неговото посещение у нас?
Това е посещение на един велик проповедник, който се опитва да служи на мира, на приятелството между народите, на междурелигиозния диалог с православните и мюсюлманите. С такива посещения той насочва вниманието към бедните, към страдащите, към нуждаещите се. И в този смисъл, неговото посещение демонстрира приятелство и любов към вас като народ!
Какво е вярата за вас?
Това е смисълът на моя живот. Всъщност не бих могъл да разбера себе си и живота си, ако я нямаше вярата. Мисля, че в този свят на много конфликти и промени, вярата е светлина. Тя е верният път към истинския смисъл на живота.
