Определят го като най-великият световен шампион по шахмат в историята.  Гари Каспаров е носител на най-високата награда - "Шахматен Оскар", цели 11 пъти. На 10 март 2005 г. се отказва от шахмата. Създава опозиционното движение "Обединен граждански фронт", чиято основна цел е да запази демокрацията в Русия.

Опозиционните му нагласи и критиката срещу Путин довеждат до ареста му през ноември 2007 г. Пуснат е няколко дни по-късно, но този случай стига до Европейски съд за правата на човека.

От години живее извън Русия, но с времето се превърна в една от най-ярките опозиционни фигури срещу режима на Путин. Ексклузивен разговор на Светослав Иванов в „120 минути“ с един от най-добрите шахматисти в историята на света, който от години е сред най-гласовитите критици на руския президент и войната в Украйна.

- Една година след нахлуването на руската армия в Украйна има два различни наратива за това какво означава мирът в момента. За Украйна и Европа това е пълното оттегляне на Русия от окупираните територии. Но какво е мирът за Кремъл според Вас?

- Не мисля, че си струва да си губим времето и да се чудим какво означава мирът за Кремъл. Както е казал Джордж Оруел: „Войната е мир. Свободата е робство.“ Вижда се, че докато Путин е на власт, войната няма да свърши, защото това е целият алгоритъм на Путин да остане на власт, да запази контрола върху държавата. А и това е единственият начин, по който функционират империите. Империите трябва да се разширяват. 

Икономически погледнато не е възможно за Русия вече, така че прибягват до военно разширяване. Затова войната в Украйна е само прелюдия към други агресии, ако Путин не бъде възпрян в Украйна. Смятам, че трябва да говорим не за мир, а за украинска победа. Какво означава победа на Украйна? Говоря от името на руски патриоти, като Михаил Ходорковски и други, които твърдо вярват, че е в интерес и на нашата страна да помогнем на Украйна да победи възможно най-скоро. Украинската победа трябва да включва пълно освобождаване на украинските територии, чак до Севастопол, изплащане на репарации от страна на Русия от замразените средства на руското правителство и олигарси, за да се компенсират щетите и престъпленията, извършени срещу украинския народ, и последно, но не по важност – международен трибунал за война, агресия и геноцид, подобен на Нюрнбергския процес срещу немските нацисти. 

- Със сигурност познавате шахматния термин „Синдром на Котов“. Той се наблюдава когато шахматистът разсъждава твърде дълго и дълбоко върху позиция, от която не вижда изход. Когато времето започне да изтича, играчът прави най-лошия възможен ход. Москва изпитва ли „Синдрома на Котов“ в Украйна в момента според Вас?

- Вижте, важно е да се разбере, че начинът, по който се разглежда войната вътре в Русия е различен от нас. Ние осъзнаваме, че стратегически Путин е загубил. Но това е и война на изтощение. 

Ако Украйна не спечели скоро, Путин все още има ресурси да налива във войната. Начинът, по който управлява руското информационно пространство, този балон – той убеждава руската публика, че войната си върви добре, защото не е война срещу Украйна. Разберете, че руската аудитория смята, че се бие с НАТО. Затова войната отнема толкова много време. Бият се с екзистенциалния враг на Русия и Путин поддържа тази илюзия. Единственият начин да се прекъсне този омагьосан кръг е Украйна да победи, да пробие отбранителните линии на Русия. Към момента, дори аз да имам час ефирно време по руската телевизия, не бих успял да убедя опонентите си, че Украйна побеждава, защото те не го виждат. Затова се нуждаем от повече оръжия и подкрепа за Украйна, за да се гарантира, че ще излязат като победители. Така се унищожава хватката на Путин на властта. Крим е ключ, защото всяка диктатура се нуждае от митология. Крим е крайъгълен камък на митологията на Путин. В момента, в който Крим бъде освободен, ще видите как ще се срине къщата от карти на Путин. 

- Една интересна новина, в навечерието на речта на Путин. Ръководителят на наемниците от „Вагнер“ обвини министъра на отбраната на Русия и висши генерали в измяна, твърдейки, че са оставили частите му без боеприпаси. Как бихте разчели този сигнал? 

- О, класически мафиотски дебат, защото държавата на Путин е мафия. Винаги съм казвал, че всяка държава си има своята мафия – руската мафия си има собствена държава. Както при всяка мафиотска структура, винаги е битка за ресурси. Преди началото на инвазията имаше излишък от средства, затова можеха да си позволяват да правят каквото пожелаят. Знаем, че престъпната организация на Пригожин е извършвала дейност в Африка и другаде, търсейки свежи пари, като златни мини и други неща, използвайки държавни ресурси, за да разширяват частния си интерес. Пак класически пример – разходите са одържавени, докато приходите – частни. Но с войната и санкциите, баницата се смалява. 

Най-голямата част от наличните средства са вложени във войната. Разбира се, Пригожин искаше да се добере до тях, но се бори за тях не с украинци, а с руски генерали. Те не искат да изгубят контрол. Ясно е, че генералите се обединиха, защото повече се интересуват от това да се борят с Пригожин и да му откажат оръжия, защото така ще изпрати войските си на смърт и повече пари ще останат в техните ръце. Невероятен момент, в който интересите на различните мафиотски групи са надделели над тези „държавни интереси“. Пак, това е хубаво за нас, за Украйна, но трябва да имаш много примитивни възгледи, за да разбереш естеството на тази битка – няма идеология, няма патриотизъм, няма вяра в кауза, просто въпрос на разширяване на влияние, за да контролираш повече пари. 

- Вие изказвате мнението си свободно далеч преди началото на войната в Украйна, но разбирате и как работи структурата на власт на Кремъл. Путин в момента като шахматист ли действа? Хората около него следват ли някаква стратегия или променят стратегията си за следващия ход спрямо резултатите на бойното поле? 

- Винаги съм бил против хората да определят Путин като шахматист, защото шахът не е игра за диктатори. Шахът е игра, където 100 % от информацията е на разположение – поглеждате дъската, виждате какво имате и Вие, и опонентът, не знаете какви са плановете му, но знаете какви са му ресурсите и какво може да използва, за да Ви навреди и причини щети. Путин, като класически диктатор, е по-скоро като покерджия, защото в покера можеш да спечелиш със слаба ръка, като блъфираш – имаш пари, можеш да вдигаш залозите и да се надяваш опонента да се уплаши да остава в играта и да се откаже. 

За съжаление, много пъти преди западните лидери с много по-силна ръка са се отказвали. Путин прави същото и сега. Последната му реч беше чист шантаж. „Ще използвам това, онова…“ Тези приказки за ядрени оръжия са класическо изнудване и последната му надежда. Не виждам стратегическо разглеждане, просто блъфира. 

- Европа изглежда обединена – с изключение на Унгария, ако говорим за Европейския съюз. Но каква е ролята на Китай в момента според Вас? 

- Преди всичко трябва да кажа, че въпреки че виждаме единство и много силна коалиция, водена от САЩ, не може да остане така дълго време. Това може да е едно от съображенията на Путин, защото догодина има избори в Америка, има избори в Европа, в европейски институции. По време на избори, хората обръщат поглед навътре. Затова трябва да се борим с украинците и да им помогнем да спечелят войната тази година. Да гарантираме, че няма да продължи до 2024 година, да няма да стане война на изтощение – защото Путин може да се надява на това. Колкото до Китай, Китай от самото начало се опитват да останат официално неутрални, разбира се таят симпатии към Путин, но видяха, че Путин не печели. 

Диктаторите не харесват да са на страната на падащите. Сега мисля позицията на Китай е малко по-различна, защото разбират, че загубата на Путин може да доведе до драстични последствия в геополитическия баланс, защото Украйна е фронтовата линия на нестихващата битка между свобода и тирания. Победата на Украйна би вдъхнала кураж на борещите се за свобода по цял свят, от Северна Корея до Венецуела, от Беларус до Зимбабве. Вече видяхме първи влияния в Иран, където хората се стекоха към улиците и вярвам, че факторът Украйна изигра роля. 

Според мен Китай в момента се опитва да намери нов баланс и със сигурност се опитват да предотвратят тежка загуба за Путин. Не мисля, че трябва да се страхуваме от това, защото войната е за ценности, за принципи. Украинците доказват, че за техните ценности си струва да се бият и да загубят живот. Подкрепата за Украйна не е благотворителност. Това е наша задача, защото Украйна води войната, за която е изградена НАТО през 1949 г. – да защитава свободна Европа от съветско нахлуване. Тогава границата на свободна Европа е била на реката Рейн, сега е на Днепър, но нищо не се е променило. Украйна води войната самостоятелно и всички им дължим каквото можем, за да ги подкрепим и да гарантираме, че ще успеят да спечелят възможно най-скоро. 

- Има много дезинформация в региона и в България – каква е най-вредната фалшива новина или фалшив наратив от началото на войната според Вас?

- О, за съжаление са твърде много да ги покрием в кратко интервю, но основният проблем е, че се опитват да усложнят нещата. Войната е много проста – война на агресия, война на геноцид. Трябва да погледнете кадрите от Буча, Ирпен, от украинските градове – половин Украйна вече е унищожена. Руската терористична държава напада цивилна инфраструктура и дори се хвали с това. 

Денят, в който имаме международен трибунал за военни престъпления, дори няма да се налага да се търсят доказателства – всеки ден се излъчва по руската телевизия. Невероятно е, че хората все още извръщат поглед. Просто трябва да чуете какво правят. Според мен е време да разграничим геополитическите приказки от обикновените човешки ценности. Ние вярваме в ценността на човешкия живот, в свободния избор, в правата на хората да живеят в свободна страна и да се радват на своите култура, език, суверенитет. Путин се опитва да ни изтласка към свят, където могъщият има право на всичко. Никоя друга държава няма да бъде призната. Ако Путин успее, се връщаме към времето на Йосиф Сталин или дори Иван Грозни.

 - Предвид това, в края, имате възможността да кажете нещо на българите, какво е вашето послание? 

- Вижте, разговорът би бил дълъг. Вярвам, че много хора в страната Ви споделят същите ценности. Ако искаме да погледнем историческата перспектива, нека си припомним фундаменталните проблеми на България с Руската империя. Това, на което сме свидетели сега, е още една война на Руската империя. Надяваме се да е последната такава. Но това е Руската империя, на която много българи гледат като на другар, а всъщност отказва на България териториалните придобивки от Първата балканска война още 1912 г. и винаги лишава България от териториите ѝ в полза на агресивните сръбски съседи, защото Русия иска конфликт там. 

Руската империя винаги е предизвиквала проблеми в региона Ви и е важно България да спре да мисли за руската намеса в региона като нещо позитивно – винаги е имало друг дневен ред. И отново, трябва да се учи от историята – не е изненадващо, че в две световни войни България е била на другата страна, защото е страдала от руския експансионизъм. Надявам се да може да се сложи край на това и България да изиграе позитивна роля в установяването на мир в региона и създаването на Балкани, които да не са покварени от имперски амбиции, нито на руснаци, нито на сърби. 

- Гари Каспаров, много Ви благодаря! 

- Благодаря!