Нейно превъзходителство Флоранс Робин е посланик на Франция в България от есента на 2019г. Има докторска степен по епистемология – наука за познанието и по история на точните науки. Била е главен инспектор на националното образование в групата по физически и химически науки във Франция. Работила е като ректор във Френска Гвиана и в Руан през 2012.  Била е учител по физика и химия.

Интересува се от история и архитектура. Нейният любим български автор е Георги Господинов. Най-голямо впечатление от природните забележителности на България са и направили Балчик, Арбанаси,  Родопите и най-вече село Гела. Смята, че потенциалът на страната ни е в развитието на туризма.

Докато напрежението в света се покачва, Франция поема председателството на Европейския съюз. Освен това на 29 декември Франция пое и командването на Силите за бързо реагиране на НАТО за срок от една година. Тя гостува ексклузивно в "120 минути" по bTV.


- Добър вечер, Ваше превъзходителство, задава ли се нова война?  

- Да, ситуацията е много напрегната, както каза и президентът на Френската република в началото на тази седмица заедно с немския канцлер. Ясно е, че Русия в момента се държи като дестабилизираща сила. Това, разбира се, е наше притеснение. На първо място искам да кажа, да подчертая обединеността на 27-те държави-членки, както и обединеността в рамките на НАТО. Нашият отговор е ясен, френският президент вече го каза. Всички органи на НАТО също го казаха. Ние ще отговорим по един масивен начин, със сериозни санкции, в случая че Русия отново посегне на териториалната цялост на Украйна.

Това означава, че засега ние се обръщаме към диалога, това за нас е много важно, видяхме и в последните дни със събранието във формат Норманди, което се състоя в Париж, както и телефонният разговор, който френският президент проведе с Владимир Путин. Ние бихме искали да продължим по пътя към диалога, един диалог, който обаче е солиден и изискващ, но все пак ни позволява да действаме с цел деескалация на напрежението, бидейки едновременно с това солидарни със страните, които биха пострадали в случай на ескалация на напрежението.

- Франция в момента командва формацията за бърз отговор на НАТО, която беше  създадена във връзка с кризата в Украйна. В момента тя наброява над 30 000 войници. Каква е целта и задачата на тези сили?

- На първо място бих искала да припомня, че основният елемент на армията на НАТО това са силите НАТО за отговор. Те са съставени от 40 000 войници и в допълнение на това НАТО реши през 2013 г. да създаде една допълнителна сила, а именно това е съвместната оперативна група с много висока степен на готовност. Тя е съставена от 5000 души и съдържа всички необходими елементи – военновъздушни, военноморски и специални сили и тази година, тъй като командването всяка година е на ротационен принцип се предава, Франция е на чело на тази съвместна група с много висока степен на готовност. Тя не е създаде в следствие на дадена криза, тя беше създадена след консенсусно решение и е на разположение на НАТО, за да може да бъде разположена по възможно най-бързия начин в случай на необходимо оказване на подкрепа на една от държавите-членки на НАТО.

- Тук идва важният въпрос, който искам да ви задам – сърцевината на тези сили за бърз отговор, са френски и германски войници, но сред тях има испанци, португалци, поляци. Възможно ли е хипотетично, при покачване на напрежението, френското командване да поиска част от тези сили да бъдат разположени в България? 

- Трябва да знаете, че войниците, които участват в тези сили са преди всичко отговорни пред своята страна. Тъй като са част от тази съвместна група с много висока степен на готовност, те се подчиняват на правилата на НАТО. Франция изпълнява особени задължения, бидейки на чело на тази оперативна група, но въпреки това не Франция решава да изпрати съвместната група за повишена готовност на този или онзи театър. Става въпрос за едно общо решение на властите на НАТО. Разбира се, командването на НАТО е изцяло готово и в случай че обстоятелствата го налагат, да разгърне и да приведе в бойна готовност тези сили и тя има за цел именно това. Ще следим с внимание как ще се развият събитията следващите дни.

- Споменахте за телефонния разговор, който са ровели френският президент Макрон и руският президент Владимир Путин в петък. Какво са си казали? Как Париж разчита думите на Путин?

- Ние все пак не знаем всичко от това, което са си казали по време на разговора, но това, което Елисейският дворец каза, след този разговор, който продължи повече от 1 час и беше много задълбочен, френският президент казва, че руският президент няма намерение за инвазия в Украйна. Това, което ние искаме да направим е да заемем една много ясна позиция на колективна отбрана съвместно с нашите партньори и приятели. Ние сме готови да наложим всички санкции и да вземем всички мерки, да отговорим по всички необходими начини, но на първо място бихме искали да привилегироваме пътя към диалога. Френският и руският президент се съгласиха, че е необходимо намаляване, деескалация на напрежението. Смятам, че е важно да дадем шанс на дипломацията, но в един диалог, който не е наивен, който е напълно съзнателен за предизвикателствата и опасностите. Така искаме да работим с нашите американски и европейски партньори в следващите седмици и месеци.

- В очакване на развитието на ситуацията – друга много голяма и важна тема, която е обща – тази зима за всички държави-членки на ЕС. Цените на ток и газ. Вие ограничавате поскъпването на тока във Франция с до 4%, което би ви струвало към 8 млрд. евро по предварителни изчисления. Защо отделяте такава сума на фона на държави, които решиха да подпомогнат бизнеса и населението си по-малко? 

- Вие сам казахте, че потребителите на електричество и на природен газ бяха изправени пред едно брутално покачване на цените на електроенергията. Бих искала да припомня, че покачването на цените е обяснение за повече от половината на инфлацията в еврозоната. Това е един много важен проблем. ЕК публикува преди няколко месеца един набор от инструменти – това са едни спешни мерки, които са на разположение на държавите-членки. Те са от бюджетен и данъчен характер и са на разположение на държавите, за да подкрепят потребителите и предприятията, най-вече най-вече най-уязвените потребители срещу бруталното покачване на цените. Франция ще използва всички мерки, които са дадени на нейно разположение – например чрез намаляване на вътрешната ставка на електроенергията, както и френският закон за финансите реши да въведе тарифен щит, който съдържа различни мерки – на първо място замразяване на регулираните цени на газа и след това да ограничи покачването на цените максимум до 4% за 2022 г.

Вие имате право, това ще струва доста средства, но без налагане на този лимит цените на електроенергията биха се увеличили с 35% от 1 февруари, засягайки две трети от френските домакинства, които използват електрическо отопление, тоест този тарифен щит ни позволява да защитим потребителите и да подкрепим вътрешното потребление, което е необходимо за нашето икономическо възстановяване след епидемията с коронавирус и това, разбира се, ще помогне и на предприятията. Това е един деликатен политически избор, който ще ни позволи да подкрепим френската икономика.

 Цялото интервю гледайте във видеото.