Шест месеца България вече е в еврозоната. Но шест месеца по-късно страната е изправена пред предупреждения за свръхдефицит, възможно затягане на публичните финанси и пред най-големите преговори за европейския бюджет от десетилетия насам.
Ще означава ли това повече европейски пари или повече европейски ангажименти? 2 трилиона евро е обсъжданата сума за следващия програмен период, но колкото и бомбастична да звучи тя, идва въпросът - готова ли е България да се възползва от новата Европа, в която средствата все по-често ще се отпускат срещу реформи, а не просто срещу подадени проекти?
В „120 минути“ темата обсъждат Андрей Новаков - ЕНП/ГЕРБ, Цветелина Пенкова - Прогресивния алианс на социалистите и демократите/БСП, Никола Минчев - Обнови Европа/ПП и Илхан Кючук - Обнови Европа/АПС.
Еврото, дефицитът, данъците
- Шест месеца след приемането на еврото България е с предупреждение за свръхдефицит. Това временен проблем ли е или знак за дълбоко болна публична финансова система?
„Аз не споделям подхода, който бе избран да се представя като нещо трагично. Първо, той е направен на база прогноза за 2026-та. Второ, такива процедури са много от други държави и това не е такава трагедия. Факт е, че разходите на държавата бяха изпуснати заради политическата нестабилност, но до преди това аз читам, че особено през 2025-та, въпреки повишените разходи за отбрана, дефицитът беше спрямо изискванията на Европейската комисия. Какво от тук наслед ще се случи е съвсем друг въпрос. Не мисля, че това ще бъде използвано за краткосрочни политически цели вътре в България“, коментира Андрей Новаков.
- Ако новият европейски бюджет ще е 2 трилиона, а големите държави настояват по-малките да имат по-голямо участие с повече пари в общия бюджет, очаквате ли натиск от Брюксел за увеличение на данъци или други приходи в бюджета?
„По отношение на събираемостта, както и когато говорим за националните бюджети, така и за европейския бюджет, това винаги е най-чувствителната тема. Със сигурност, увеличението на бюджета на ЕС за следващите 7 години е отговор на множество кризи и натиска върху икономиката, който се събра. И между другото, той е увеличен поискане на Европейския парламент, беше увеличен с близо 10% от първоначално предложените параметри от страна на Европейската комисия. По-скоро големият казус и дебат в настоящата финансова рамка за 7 години напред е не обемът на средства, а начинът, по който те ще достигат от държавите членки, тъй като там виждаме една огромна реформа. От около 500 оперативни програми в момента минаваме на модел с национални, регионални и партньорски планове, удобни на така наречените национални планове за възстановяване и устойчивост. Или накратко казано – пари срещу реформи. И тук идва ключовият момент доколко това ще бъде справедливо и доколко няма да има риск парите да остават заключени и да се използват за политически натиск“, заяви Цветелина Пенкова.
- Не е ли справедливо, от гледна точка на Брюксел, пари да се дават срещу реформи или това вече е много опасно за държави като България, в които реформите стават много бавно?
„То не е, че не е справедливо, това вече е на дневен ред. Прекалено дълго време и на европейските средства се гледаше като на възможност да усвоим нещо. А това трябва да се промени. Брюксел дълги години ставаше свидетел точно на този тип усвояване, включително от държави като нашата, където немалко пари не отиваха по предназначение. Затова обвързването на средствата с реформи е възможност за нас по-добре да оползотворим европейските средства. Това, което трябва България да направи, е да използва европейските политики, за да подпомогне своята собствена икономика и регионите, които изостават, като например Северозападна България. Има и антикорупционни реформи, които, освен да станат с натиск отвън, друг шанс рядко се намира“, каза Никола Минчев.
- Ако имаме проблеми с правосъдието или антикорупционните органи, тогава да ни спират парите за земеделие и инфраструктура или реформите да са във всеки сектор, откъдето идват европейските пари?
„Наложи се през годините да говорим все по-често за принципа на условност в европейския бюджет. Това не е нова технология, а утвърдена практика. Целта е да се предотвратят сложни отношения между националната държава и общото разбиране в Брюксел. България трябва да разбере първо какво иска да направи със своите национални възможности. Трябва да настояваме за справедливи критерии, да е ясно какви са условията и реформите и как се обвързват. Данъците са национална политика“, коментира Илхан Кючук.
Целия дебат чуйте във видеото.
