България вече има институт, който да работи по проекти, подобни на най-големите технологични компании в света. Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии - INSAIT, отвори врати в София с амбицията да привлече много таланти. Това е първият подобен институт не само на територията на България, но и на цяла Източна Европа. Институтът вече има осигурено финансиране за около 200 милиона лева, което прави неговата поява уникално събитие за бизнеса и науката в България.

Създателят на проекта е професор Мартин Вечев. Завършва столичната математическа гимназия през 1994 г. Учи компютърни науки в университета Саймън Фрейзър в Канада, а след това и в университета в Кеймбридж. Към момента е професор в отдела по компютърни науки в Цюрих.

Мартин Вечев е единственият българин, удостоен с приза на Европейския съвет за научни изследвания. Носител е на много награди, включително и на "Джон Атанасов" за постижения в областта на компютърните науки през 2009 година.

Мартин Вечев ексклузивно в "120 минути" - да промениш играта. 


- Честит празник, проф. Вечев.
- Здравейте, благодаря за поканата.

- Добре сте дошли. Институт за компютърни науки и изкуствен интелект. Ако трябва да обясните това на вашата баба, как ще й го обясните?

- Ако трябва да обясним на всяка баба – изкуствен интелект, той не е само за изкуствен интелект, той е за различни сфери в компютърните науки, информатиката, информационна сигурност и др., но за изкуствен интелект специално, можем да кажем, че това е начин да обучаваме компютъра да взима решения чрез примери, както се учат и хората. Ето една ситуация, която може да спаси животи и да даде спокойствие на баби, дядовци и на нас самите – можем да използваме изкуствен интелект да вижда нашите родители, баби в някакво нормално състояние – примерно става сутрин от леглото, отива до банята, закусва и го наблюдава в това нормално състояние, обаче, когато внучетата и децата ги няма там, бабата и дядото остават сами. Изкуственият интелект може да разбере когато бабата и дядото вече не са в това нормално състояние, например – човекът може да е на земята или да е излязъл от стаята за по-дълго време, защото може да е паднал или нещо да се случи, не дай си Боже, и тогава той може да сигнализира на Бърза помощ или на внуците, на децата да дойдат и да видят какво се случва и по този начин да спасят живота на човека.

- Това е само един малък пример за приложението на нещата, с които вие ще се занимавате, те са много повече. Вие професор ли сте или предприемач? Колко струват днес компаниите, в чието създаване сте участвали?

- Аз съм и двете – и професор, и предприемач. Основната ми работа е като професор и предприемачеството и създаването на високотехнологични компании с голяма добавена стойност за икономиката – те се получават като страничен ефект от цялата работа, която извършваме. И това е една много интересна информация – че професор или въобще длъжността е работа, която се извършва в тези топ институции. Преподаването е една много малка част. Основната част е създаването на тези технологии, измислянето на много интересни научни изследвания, но най-вече изграждането на топ хората и специалистите, които след това отиват и създават високотехнологични компании, отиват, създават следващия „Гугъл“, следващия „Амазон“, следващия „Фейсбук“. Това са едни институции, където всичко се случва там на място.

Самите високотехнологични компании, те са известни и в България, и в света. Първата, която създадохме, тя беше закупена от компания, която е около 10 млрд., където ние още участваме там.

- Поздравления. Вие сте сред уважаваните професори във вашата област в Швейцария. Лично министърът на образованието и икономиката на Швейцария дойде на откриването на института, който вие създавате. На мен ми направи впечатление, че там ресорите образование и икономика са в едно министерство, което изобщо не е случайно.

- Точно така, и всъщност, не само образованието и икономиката, а и изследователската дейност, рисърчът, както е написано, длъжността на този министър, всички те са на едно място – образование, изследвания, иновации – всичко се случва на едно място и това някак отразява действителността, която се случва в тези топ институции, за които говорим, които INSAIT искаме да бъде.

- Точно, нуждите на икономиката са свързани с образованието и едното контролира другото. Те са в непрекъснат синхрон. 

- Не може да има икономика на топ ниво без да има образование на това ниво. Трудно е да има образование на това ниво обаче без да има изследвания от подобаващите професори, докторанти, магистри и всички, които са замесени в тази дейност. 

- Когато ви връчваха наградата през 2009 „Джон Атанасов“ в президентството, аз бях там като репортер и сега ще ви пусна този мой репортаж, вижте се преди 13 години. 

„Името му е Мартин, пред името титла - доктор, не прилича на типичния затворен компютърен специалист, въпреки че са неговите 30 години в България връстниците му тепърва започват да правят кариера. Мартин обаче има тази кариера в изследователския център на IBM в Ню Йорк, той се занимава със софтуер за проверяване на изправността на програми за управление на самолети и военни кораби.

- Ти се опита да намекнеш на президента за това как могат да се върнат хората като теб в България. За лв.1000 заплата връщаш ли се, честно?

- За 1000 лв. заплата не мисля, че ще се върна, но смятам, че научноизследователска дейност, както каза и академик Ангел Ангелов, трябва да бъде добре заплатена. Само един човек, който не мисли за пари, може да наистина да твори и да се занимава с нещо фундаментално.“ 

- Хубавата новина е, че в България хората във вашия бранш получават заплащане, което е достойно за труда им. При учените обаче е нещо различно, зависи къде си, зависи за кого работиш. Парите гарантират ли качество или качеството гарантира парите. Каква е взаимовръзката?

- Парите и качеството – значи, ако имаме много пари и ги инвестираме в някаква структура - дали е фирма, дали институт, дали университет, дали е някакъв проект, който не е структуриран по правилния начин, хореографията не е направена както трябва, тогава тези пари влизат там и нищо не се случва. И това е един голям проблем на държавите в Източна Европа и България, тъй като преди да се дават парите, може да го няма този ноу хау, тези знания как да се направи тази структура. Така че, и много пари да се дават на грешното място, то отива от пусто в празно и затова структурата е толкова важна. Тоест, парите са нужно, но не достатъчно условие, за да може да се случат нещата. Обратната страна също е интересна - ако имате топ качество всъщност това ще бъде ли например успешен продукт. Ами то може да е в топ качество, някаква супер кола да имаме, обаче да не е моментът на пазара в момента и никой да не я купи. Тоест цялата хореография как да се случват тези неща е нещото и финансирането, и структурата, и заплащането, и резултатите, и хората и въобще цялото това нещо, те са много фини настройки.

- Имате ли неуспешни опити в кариерата за развиването на продукти, които са се проваляли в крайна сметка?

- Разбира се, изследователската дейност на това ниво, то е един вид предприемачество, ти непрекъснато мислиш за някакви нови проблеми, да ги дефинираш, да ги откриеш, да направиш открития и някой път това не се случва. Ти работиш, работиш нещо и всъщност накрая се оказва, че не можеш да го решиш този проблем, той е нерешим.

- И накрая го решаваш и ставаш милионер.

- Ако го решиш, да, но може и да не го решиш. Тази дейност всъщност непрекъснато включва проба и грешка, провали, успехи и по тази причина всъщност тези хора в тези топ институции, които работят като професори, не само преподаватели, защото преподаването е много малка дейност, те са много добре подготвени за създаването на високотехнологични компании, защото процесът е подобен.

- Абсолютно. А и някак си светогледът им е отворен, за да могат да познават всяка една страна от процеса на създаването на компанията. Вие сте израснали в София, в „Разсадника“, любим квартал. Аз съм в близкия – „Зона Б5“. Имам много приятели от детството, които за нищо не бих заменил, а вие как бихте описали детето си в София?

- Аз бих го описал като страхотно детство, супер детство. Ние сме израснали на улицата, в добър смисъл на улицата, с много различни контакти, приятелства, с различни деца, хора, различни прослойки в обществото и това нещо според мен е много полезно, за да се научиш как да комуникираш с хора от всякакви нива, и да си адаптивен. Това е много ценно, изключително ценно и не може да го обясним точно в цифри, в математиката, да кажем – това е хубаво или, но това изключително полезно. Това например много помогна, когато трябваше да започне INSAIT въобще. Това беше 3 години работа, трябва толкова много различни страни да се обединят, различни правителства, както каза президентът, топ външни компании, български компании, предприемачи, университети – нашите, чужди. И всъщност това, че можеш да говориш с всичките, мисля, че това не се учи в училище.

- Споменахте INSAIT. Ще бъде ли отворен институтът, освен за развитие на идеи, на различни процеси и така нататък, сложни неща, ще бъде ли отворен за деца, със студенти, за докторанти, които могат да надграждат знанията си и в крайна сметка да гледат към света, към големите технологични компании, или идеята е да останат тук?

- Идеята е много проста на INSAIT. Тя следва шаблона на тези топ институции, които всички мечтаят да отидат там и да се снимат и да си пратят детето, и ние като родители това го знаем. Идеята е да изграждаме топ хора в тази сфера, в която сме, и да върнем високотехнологичния статут на държавата, въобще да го издигнем, защото всички знаят, че ние сме създали Международната олимпиада по информатика, тя е създадена в България 89-та година в Правец. Тук са изграждали микропроцесори и т.н., и сега INSAIT трябва да създава хора, той създава тези топ специалисти – докторанти, магистри също, бакалаври по-нататък и също училищата, ние искаме да имаме връзка с училищата, за да може още тогава да обясним на децата, на родителите. Аз имам огромен брой запитвания от различни родители, които ми пишат – уау, за първи път сега се случва така, че аз мисля за България, но как работи това нещо, какво да правим с нашето дете.

- Точно, ако сега ни гледат родители и казват – окей, този институт звучи като за моето дете, или моето дете може би има талант – какво ще е курсове ли?

- Ние искаме да стигнем и до училищата, да обясним цялата хореография, целия процес. Тази информация в България я няма, в Източна Европа я няма. Това го няма на „Ютюб“, няма го и на социалните медии, няма го и във „Фейсбук“. Трябва някой, който го е правил, да ти го каже. Това искаме да го направим, да дадем тази информация, по-нататък ще има бакалавърски програми, магистърски програми, докторантски програми, изследователи, хора, които искат да създават дълбоко технологични компании, ние сме формализирали за първи път в света процеса, който ние следваме в Цюрих и приятелите ни в Станфорд, и в други места, които създават тези огромни високотехнологически компании и това ще бъде в институт.

- Скъпо ли ще бъде обучението?

- Обучението всъщност няма да е скъпо, то ще бъде почти безплатно, то ще е обратното за тези таланти, които искат да работят България, да се развиват тук, да променят света. Всъщност ние ще им плащаме, за да учат при нас, докторските програми и пълни стипендии за магистърските програми на по-талантливите.

- Как искате INSAIT да промени България, вие съответно и вашите колеги? 
- Искам INSAIT да бъде припозната като световна марка за България, както са припознати Харвард, Станфорд, политехниката в Цюрих, по същия начин. Един ден някой нас да ни пита да си партнира с нас, а не ние с другите.

- Любимата ви българска дума, професор Вечев?
- „Така". Аз не знам как да я преведа на английски.

- Беше ми много приятно. Желая ви успех, виждам, че сте много положителен човек, да сте много здрав и успех на института.
- Благодаря много.

- Защото това наистина е нещо грандиозно и мисля, че и нашите зрители го разбраха.