Когато младата, 32-годишна украинска журналистка Юлия Мендел получава обаждане, че е избрана да работи като прессекретар на новоизбрания президент на Украйна Володимир Зеленски, тя не знае какво ще последва.
Свидетел е на неговия възход в шоубизнеса и политиката, на дебатите на Олимпийския стадион в Киев, след които Зеленски печели изборите с над 70%.
Юлия Мендел присъства и на последната среща очи в очи между Владимир Путин и Зеленски през 2019 г. Всичко това е преразказано в книгата й - "Битката за живота ни", която излезе преди няколко седмици. Ексклузивно. Тя беше гласът на Зеленски. Интервю по време на въздушни удари.
- В началото, благодаря Ви за включването, въпреки че градът ви е атакуван и в този момент.
- Аз Ви благодаря за поканата, радвам се, че имам възможността да говоря пред зрителите ви и да разкажа какво наистина се случва тук.
- Кажете в началото Юлия, мислите ли, че в момента Москва говори в един глас. Те изтеглиха силите си от Херсон, твърдят, че са готови за преговори, а същевременно започнаха нови атаки. Според Вас Кремъл единен ли е? С един глас ли говори?
- Лавров направи коментар по време на срещата на Г-20, казвайки, че не било време за преговори. Виждаме послания на манипулация, Москва се опитва да си изиграе картите, принуждавайки и използвайки сила, да покаже какъв е "лошият сценарий", в който нападат Киев и други области, убивайки хора, нанасяйки удари върху жилищни райони и домове, а после се обръщат на 180 градуса с "надежди за преговори", където могат да оттеглят войските си.
Ще бъда откровена – бях на фронтовата линя в региона на Херсон, говорих с хората, борили се там. Видях как внимателно се бяха придвижили напред, защото седмици наред настъпваха към Херсон – често ги обвиняваха, че са се движили бавно, но всъщност са били ограничени в действията си, защото внимателно са проверявали информацията си, с цел да не убият цивилни. Дори в края на септември военните там ми казаха, че има сценарий, в който биха навлезли в Херсон, така че руските сили да трябва да се оттеглят. Затова когато руснаците казват, че са се оттеглили в знак на добра воля, това просто е още пропаганда.
В момента Русия извършва най-голямото нападение над Украйна от началото на широкомащабната им война. Знаех час преди сирените, че има 40 военни самолета, преминаващи през Черно море и региона около Ростов, всеки от които може да носи поне 8 ракети, съответно над 100 ракети са били вкарани днес в Украйна, а сега имаме официално потвърждение, че около 100 ракети са изстреляни към Украйна. С това виждаме, че Русия не е сериозна относно преговорите, защото това не е начин за преговаряне. Русия показва сила, изнудва света, а цената на това изнудване е животът на още украинци.
- Наистина много хора видяха надежда, че оттеглянето от Херсон всъщност е знак за нов подход, затишие на хоризонта, но очевидно не е така.
- Вижте, накарахме Русия да се оттегли от няколко региона – оттеглиха се от Киев, Харков и Херсон. Това значи, че щом Русия започне битка срещу украинската армия и доброволци, не могат да победят. Това е причината да използват ракети и дронове-самоубийци, насочвайки ги към цивилна инфраструктура. Те не могат да се бият с украинската армия и да победят, не само защото украинската армия е непоколебима, но и заради западното обединение и подкрепа към нас. Руската армия всъщност е пропита от корупцията, станала е част от руската идентичност. Тя е бедна, липсва ѝ решителност, мотивация, няма оръжия – в началото дори нямаше гориво и храна.
Повярвайте ми, Украйна е държавата, която най-много иска мир. Уморени сме да губим хората си, да ставаме свидетели на толкова много разруха всеки ден. Но разбираме, че преговорите днес са само за спечелване на време, защото Русия е страната, която трябва да започне тези преговори и да бъде сериозна в тях, но Русия не спира ескалацията, не е оттеглила войските си от останалата част от територията на Украйна – 12% от нея. Не спира да ни обстрелва с ракети. Не виждаме да има истински сериозно отношение към тези преговори или към желанието за мир.
- Поканата ми беше свързана с вашата книга, която излезе преди няколко седмици. Един личен въпрос – през 2019 г. получавате неочаквано обаждане с предложение да ръководите отдела за връзка с медиите на новоизбрания президент. Какво беше чувството да работите със Зеленски? Тогава, били сте на 32.
- Благодаря Ви! Това е един от най-важните конкурси, които съм печелила. Президентът Зеленски беше изключително популярен, когато стана президент, като рок звезда – всеки искаше да работи с него. Той беше първият украински президент, въвел отворени и прозрачни конкурси за висши политически позиции, както и за прессекретар.
Аз бях избрана от около 4 хиляди кандидати, което си е огромно постижение. Имаше няколко етапа на конкурса, като последното беше събеседване със самия президент. Имаше много хора от екипа му, които играеха ролята на медийни акули, задавайки ми трудни въпроси. После президентът ме попита каква ми е мотивацията да работя за него, на което отговорих, че щом той, човек от скромно семейство, от провинция в Украйна може демократично да стане държавен глава, а аз, журналист от бедно семейство от друг регион и мога да стана негов прессекретар – не е ли украинска мечта, че всеки може да постигне каквото пожелае? Мисля, че разбра, че споделяме една и съща визия за страната и ме назначи. Нека отбележа, че всички бяхме "новаци", допуснахме грешки, но това беше времето да се учим, така работи демокрацията.
Имаме примерите на Русия и Беларус като постсъветски автокрации, където няма избор, няма дискусии или диспути. В Украйна пътят към демокрацията беше тежък. Сега осъзнаваме колко много сме постигнали, когато виждаме как всичко това е под екзистенциална заплаха и Русия се опитва да ни атакува.
- Когато Зеленски обявява, че ще се кандидатира за президент, как бихте описали кампанията срещу него от бившия президент, г-н Порошенко?
- О, това беше значителен опит, огромни нападки и вълни от дезинформация. Нека спомена, че президентът Порошенко беше първият, развил т. нар. инфраструктура за социални мрежи в Украйна, което до голяма степен наподобява тази в Русия – той черпи от опита им там. И нека кажа, че Украйна стана арена за опити, където и двете сили се опитваха да навлязат в информационното пространство. От една страна бяхме нападнати от Русия, от друга – от украинския президент тогава - Петро Порошенко. Аз лично станах обект на нападки, просто защото бях близка до президента – не бях аз целта на нападенията, но през екипа на Зеленски, опозицията и Русия се опитваха да нападат самия Зеленски.
Те оперираха по много организиран и систематичен начин. Имаше хиляди ботове и тролове, анти-профили, където се споделяха едни и същи послания. Затова Зеленски обяви кандидатурата си само три месеца и половина преди изборите.
От политическа гледна точка той действа правилно, защото ако беше обявил, че се кандидатира за президент година преди изборите, най-вероятно щяха да унищожат имиджа му в това време. Но за три месеца беше много трудно, беше много мръсна кампания, много. Социалните мрежи и технологиите в днешно време крият много опасности и трябва да го имаме предвид, когато обсъждаме развитието на свободата на словото във всяка държава.
- Абсолютно съм съгласен. В България имахме четири пъти последователни избори и сме свидетели на масивна проруска пропаганда. Но и политиците се бият пропагандно едни срещу други с подобни схеми. Как вие успявате да проведете президентски дебат и то на стадиона?
- Да, абсолютно. Тогава кандидатът за президент Зеленски се съгласи да проведе дебат, покани Порошенко на дебат с три предусловия за дебата. Порошенко направи почти всичко, само никога не се извини за мръсната кампания, която беше организирал, но дебатите бяха...
- Токът ви изгасна...
- Да, съжалявам, можем ли така да продължим? Нека отбележа, че Порошенко не знаеше как да реагира, защото Зеленски използва всички грешки на Порошенко по време на мандата му, а той разви всичките стратегии, с които Украйна беше свикнала като постсъветска държава, включително корупция, както и това, че елитът ставаше все по-елитарен, а хората в страната страдаха и имаха усещането, че властта е твърде далеч и не се интересува от това.
Зеленски използва тези грешки по мъдър начин, напомняйки на Порошенко, че основните му послания бяха доста лицемерни – например, настояваше украинският език да е единственият официален в страната, докато той и председателят говореха руски. Твърдеше, че се интересуваше от армията и развиването ѝ, но същевременно приближените му въртяха огромни корупционни схеми в армията.
Зеленски мъдро го използва, въпреки че Порошенко беше "купил" и организирал платени зрители в стадиона, които трябваше да го подкрепят, а имаше толкова много медийно отразяване на Зеленски – естествен, изричащ на глас всичко, от което им беше писнало на украинците, така че много украинци повярваха в него и избраха него да стане нашия "слуга на народа".
- Добре, и накрая, понеже нямате и ток, не искам да Ви задържам повече. Говорейки за нападенията над Киев, Вие се срещате с Владимир Путин през 2019 г. Какво е впечатлението Ви?
- Прав сте, президентите Зеленски и Путин се срещнаха лично веднъж, а ние присъствахме на преговорите – бяха за постигане на мир в Донбас, който Русия нападна през 2014 г. Позволете да отбележа, че Путин е развил образ на много силен човек, благодарение на пропагандата си. Но същевременно, докато гледах как преговаря, осъзнах, че е много слаб преговарящ, защото през последните двадесет и няколко години не е свикнал да преговаря изобщо. Свикнал е само да заповядва и да очаква, че никой няма да му се противопостави и опълчи.
Той не е очаквал новак, на власт от 6 месеца, да е запознат добре със ситуацията в Донбас и да се застъпва за позицията си по толкова добър дипломатичен начин, както Зеленски. Путин нямаше информация, искаше съвети от хората в екипа му през цялото време. Гледаше надолу, не беше уверен и дори се чувстваше неудобно в стола си. Гледайки тези преговори и делегацията на Путин разбрах, че те са хора от една минала епоха – нагласата им, поведението, говоренето, светогледът, всичко беше много остаряло.
Тогава си казах, че това е страна на миналото, която не може да владее бъдещето. Точно това, което Русия прави в момента в страната ми – връща ужаса от миналото, от Втората световна война, от световен глад, от геноцидни практики. Това е много страшно и затова трябва да се изправим срещу това.
- Позволете да завършим това "интервю на свещи" с въпроса - Каква е вашата молитва, за какво се молите?
- В точно този момент се моля да не загинат много хора в атаките днес. Моля се и тази война да спре възможно най-скоро, да не губим повече хора, да можем да бъдем обединени и да се застъпим за демокрацията, защото вярваме в тази ценност и за това се борим тук.
- Благодаря Ви за това, че се включихте, въпреки обстоятелствата.
