В последните часове повече от 30 бойни кораба на Руската федерация започнаха маневри в Черно море. Според съобщение на руското Министерство на отбраната от снощи, ученията обхващат водите на моретата, прилежащи към руска територия, както и оперативно важни райони на Световния океан. Общо, към различни точки на света пътуват 140 кораба, над 60 самолета и 10 000 военнослужещи.
Той разбира много ясно какво би означавала война между НАТО и Русия. Когато генерал сър Ричард Ширеф пише своя роман, който описва точно какво би се случило, мнозина възприемат книгата му като художествена фикция, но и пророчество как ще се развият събитията, довели ни до днешната ситуация. Това не е изненадващо, защото зад сюжета на "Войната с Русия" се крие информация и опит, трупани с години. Генерал Ширеф е заместник-командир на силите на НАТО в Европа до 2015 г.. Като такъв посреща и украинската криза, породена от анексирането на Крим.
Генерал Ширеф предвиди изключително точно бъркотията, която настъпва в международните отношения след 2014 г. и не се притеснява да каже на глас, че Европа не може да противостои на Русия във военно отношение. Но причините затова се крият и в самата Европа...
Апокалипсисът, който не бива да се случва. Вълненията по Източния фланг. Това, което военните няма да кажат официално. "Роуминг" от Лондон - генерал Ричард Ширеф:
- Господин Ширеф, благодаря Ви за участието!
- Удоволствието е мое! Иска ми се да можех да бъда при Вас и на живо в прекрасна София!
- Как се чувствате в момента? Пет години след като във вашата книгата си алармирахте, че война с Русия е не само възможна, а много реалистична. Предвид събитията напоследък – ще се стигне ли до война?
- Как се чувствам? Сега не е моментът да доказвам правота, нито да се радвам на нещастието. Причината да напиша книгата още през 2015 година и после да бъде публикувана през 2016 година, е че усещах, че Европа е изправена пред опасност вследствие на навлизането в Украйна. Усещах, че има нужда да се отправи предупреждение, да се събудим, особено НАТО и в британския контекст – британската отбрана и, преди всичко, политиците за рисковете и нуждата от ефективно възпиране.
Случващото се в момента е точно това, което се опасявах, че ще стане, когато я писах книгата, което изобщо не ме радва. Но подчертава рисковете от тенденцията политиците да си заравят главите в пясъка и да игнорират сигнали, които не искат да чуят, а именно – че мирът е ценен и за него трябва да се работи и плаща. Изведнъж сега трябва да разберат, че мирът е застрашен. Мисля ли, че ще се стигне до война? Вероятно да, но не се знае.
- Под Европа имах предвид НАТО. Тук има един ключов фактор – че Америка е основополагаща част като лидер на Алианса. Предвид това, не си спомням да съм го казвал, но ако съм – е правилно: Европа сама не може да се справи с Русия, защото сама Европа не би могла да събере нивата на сила, способностите за командване и контрол, нито необходимата логистика да се справи със солиден противник.
НАТО има различен мащаб. При все това, въпреки че НАТО събира според мен около 2,5 милиона въоръжени мъже и жени, проблемът е да се докарат тези военни до точното място в точното време. Тук Русия има предимство по отношение на вътрешните линии, особено в териториите, граничещи с Прибалтийските държави, и във вашия "квартал" – на североизток от Румъния.
- В случай на инвазия НАТО няма да се намеси с военна сила, защото Украйна не е държава-членка. Какво очаквате да се случи? Бихте ли ни дали двата сценария – реалистичен и хипотеза за най-лошо развитие?
- Абсолютно прав сте, НАТО няма да се намеси, защото Украйна не е покрита от гаранцията на Алианса за колективна отбрана. Освен това, ако НАТО се намеси в Украйна, това ще гарантира Трета световна война, която бързо ще стане ядрена такава, което ще бъде пълна катастрофа. Какво мисля, че може да се случи?
Има редица варианти – първо, нищо да не стане, Путин да реши, че е получил каквото може по дипломатичен път. Няма да получи всичко, което иска, чрез дипломация, защото НАТО няма да се разпадне, няма да се изтегли от държави като България, Румъния, Прибалтийските страни и другите бивши членки на Варшавския договор. Няма да получи всичко това, но все пак може да реши, че позицията и поддържането на военни сили са продължили достатъчно и да ги прибере в казармите.
Други варианти включват потенциално пълно нахлуване от двете страни – от Беларус на север и от Русия на изток, поход към Киев тип "шок и ужас", който би успял да постигне, предвид наличната сила.
Въпреки това, всякакъв вид на навлизане в Украйна ще го изправи пред огромни проблеми, защото ще трябва да я удържи, щом я получи. По-лесно ще бъде това на изток разбира се, особено в рускоговорящите райони в Донбас, но да превземе цяла Украйна – просто няма необходимите сили да я удържи за по-дълъг период от време, изправен пред риска от огромни бунтове и трудности. Според мен това би била много рискована постъпка. Ако позволите – всички тези опции водят до риск от ескалация освен първата – оттегляне към казармите.
Там е опасността. Започне ли война, тя има собствена динамика и истински се опасявам, че ако Путин нахлуе в Украйна, ще се стигне до ескалация, която ще излезе извън контрол и би могла да засегне територии на НАТО, в който случай НАТО ще пристъпи към война с Русия. Това е възможно най-лошият сценарий.
- Какви военни способности има Украйна в момента?
- Не съм запознат понастоящем какви са военните способности на Украйна. Имам някаква представа, тъй като съм проверявал, и бих казал, че са способни, но все пак биха имали трудности. Със сигурност Русия биха ги надвили.
Освен това, откакто бях униформен и съм посещавал Украйна до момента има значителни инвестиции в нови способности и обучения. Така че няма да бъде лесна победа, но смятам, че в крайна сметка Русия ще бие. Но съм абсолютно уверен, че украинците ще се борят със зъби и нокти.
- Виждате ли някакъв ефект след посещението на френския президент Макрон в Москва през седмицата и последвата визита на британския външен министър, описана от господин Лавров като "разговор на глух с ням"?
- Ами на пръв поглед – не. Освен че след посещението на министъра на външните работи на Великобритания, г-жа Тръс, се увеличи озлоблението към Русия, изключителна грубост от страна на Лавров и презрение към това, което нарече "британска дипломация". Разбира се, има различни тълкувания относно това какво е постигнал господин Макрон.
От една страна, той казва, че ще има деескалация от страна на руснаците, а от друга – те твърдят, че нищо подобно не са казвали. Идеята обаче е, че продължават преговорите, което е изключително важно. Чърчил е казал "По-добре преговори, отколкото война". По-добре да се продължи говоренето, отколкото да се вдигаме на оръжие. Стига да продължават разговорите, шансовете да се стигне до битка намаляват.
- Споменавайки Макрон, европейските политици говорят за нуждата от нова европейска военна архитектура. Къде е ахилесовата пета на европейската отбрана – на запад или на изток?
- Ахилесовата пета на отбраната на НАТО, ако мога така да го кажа, е, че просто европейските държави в Алианса, включително Великобритания, Германия особено, а и Франция, просто не са инвестирали достатъчно в отбрана през последния четвърт век. Даже сме наблюдавали последователни и увеличаващи се, натрупващи се намаления в отбранителните способности, от което руснаците в момента, разбира се, се възползват напълно.
Да добавим и пълна зависимост от Америка – това е основният проблем. Това няма да се промени сега, твърде късно е. Но се надявам да доведе до осъзнаване, че Европа трябва да понесе своя дял от бремето да се отбранява Европа, особено от потенциални противници като Русия например.
- Каква е ролята и стойността на България в момента?
- България е ценна и важна част от Алианса. България има способни и добре обучени въоръжени сили, подходящи спрямо размера си. Разбира се, би било хубаво да има и повече… Но България несъмнено ще изиграе важна роля във всеки план на НАТО за отбрана на Алианса.
- През октомври 1944 г. в Москва външният министър на СССР г-н Молотов казва: "Британските моряци не наричат Черно море море, а езеро". А британският външен министър Антъни Идън отговорил: "Съветско езеро е". Чие море е Черно море в тази ситуация?
- Черно море е международно мореплавателно пространство. Това са международни води. Само по себе си, Черно море не е езеро, принадлежащо на някоя страна. Държавите покрай Черно море, като България, имат териториални води и интерес. Много е важно да остане точно такова и не може по какъвто и да било начин да бъде гледано на него като на руско езеро.
- Как ще изглежда войната през XXI век? По-високотехнологична или отново с огромен брой жертви?
- Опасявам се, че отговорът е – и двете, от което човек го побиват тръпки. Ще бъде много по-високотехнологична, но ще започне като форма на хибридна война, под прага на конвенционалната война – манипулация на малцинствата, кибервойна, използване на специални сили за създаване на терористични атентати, дезинформация, психологически операции, всички, разработени да подкопаят интегритета на държавата-цел, в този случай – Украйна.
Но, ако започне война, ще бъде с мащаб, невиждан в Европа от 1945 г., и още по-ужасяваща и по-кървава заради технологичните подобрения на прецизността, точността, мащаба и размера на въоръжението. Опасявам се, че ще видим цели градове, изравнени със земята, безброй цивилни жертви и цели страни на колене заради конвенционалната война.
Има и още един фактор, а именно реалността, че руснаците интегрират ядрения елемент на мислене във всеки аспект на военната им доктрина. Така, че е напълно възможно да бъде и ядрена война още от началото, особено с тактически ядрени оръжия. Всичко това води до катастрофа за човечеството с невиждан досега мащаб.
- В книгата си Вие прогнозирахте с точност как ще се стигне до ситуацията, в която се намираме. Как продължава вашата прогноза?
- Трябва да се надяваме, че дипломацията и преговорите ще създадат необходимото пространство Путин да оттегли съкрушителните си сили по границата на Украйна и да няма война. Трябва да се надяваме на това. Ако не бъдем оптимисти, сме загубени. Но също така трябва да осъзнаем пред каква истинска опасност сме изправени в момента. Това може да се случи всеки момент. Не съм готов да гадая повече от това, защото никой не може да предскаже бъдещето. Трябва да се надяваме на най-доброто и да се подготвяме за най-лошото.
- Генерал Ричард Ширеф, благодаря Ви за участието!
- Много Ви благодаря за разговора, Светослав!
