Когато командосите влизат в къщата, в която се крие Осама бин Ладен в Аботабад, Пакистан на 1 май 2011 г., операцията се наблюдава на живо в командния център, известен като Situation Room.

Това е легендарната снимка на фотографа Пийт Соуза, която запечатва момента, в който Осама пада покосен от куршумите на специалните части.

След наблюдаващите на живо е и човекът, който има основна роля в тази операция - Джон Бренън.

Той е един от най-доверените съветници на президента по въпросите на националната сигурност през всичките осем години на администрацията на Обама, първо - като президентски помощник по вътрешната сигурност и контратероризма, а след това и като директор на Централното разузнавателно управление.

Преди това работи в ЦРУ от 1980 г. до 2005 г. като специалист по близкоизточни въпроси и контратероризъм, бил е ръководител на станцията на ЦРУ в Саудитска Арабия. Бренън има бакалавърска степен по "Политология" от университета "Фордам" през 1977 година и магистърска степен по същата специалност от Тексаския университет в Остин през 1980 г.


Бренън - да излезеш от сенките. За разузнаването, операциите, Русия, Сноудън, България и решенията на живот и на смърт.

- Добре дошли, благодаря Ви за участието, г-н Бренън.

- Благодаря Ви за поканата, радвам се да съм с Вас, Светослав, и зрителите Ви!

- Благодаря. Да започнем със снимката на Пийт Соуза, тази известна снимка. 1 май 2011 г. и точния момент, в който започва операцията в Аботабад, Пакистан. Каква беше атмосферата в тази малка стаичка?

- Бяхме в тази стаичка и наблюдавахме случващото се къщата в Аботабад, Пакистан. Както и виждате, обстановката беше напрегната. Бяхме притеснени не само за успеха на мисията, но и за безопасността и сигурността на спецчастите, извършващи операцията. Снимката е направена, докато още течеше операцията. Имахме опасения за способността им да намерят бин Ладен и да напуснат безопасно Аботабад.


- Как реагирахте, когато чухте "GERONIMO KIA" и какво всъщност означава това?

- Това беше кодовото название, което бяха дали на бин Ладен - Джеронимо, а KIA означава убит в действие. Това беше преценката на екипа на място, след като се изправиха срещу лице, което приличаше на бин Ладен. Това беше добър, положителен знак за нас, но преди да бъде върнато тялото в Афганистан, нямахме потвърждение, че наистина е бил Осама бин Ладен. Но когато върнаха останките в Афганистан и се проведоха няколко изследвания беше потвърдено, че именно бин Ладен е бил убит.


- Това щеше да е следващият ми въпрос – как бяхте сигурни, че високият мъж в къщата в Аботабад е Осама и кой в Пакистан го защитаваше?

- Когато се проведе операцията, не бяхме сигурни, че е бин Ладен. Имаше сведения, сочещи, че е той, но президентът Обама трябваше да реши дори преди да има потвърдени сведения за присъствието му там.

Но той издаде заповед за действие на военните да изпълнят операцията. Аз никога не съм виждал надеждни сведения, че някой висш пакистански държавник, било то военен или цивилен, е знаел, че бин Ладен се е криел там. Домът в Аботабад беше много близо до Пакистанската военна академия и може да е имало някои пакистанци на по-ниско или средно ниво, знаещи за присъствието му там и защитаващи го. Но отново, не съм вярвам пакистанските лидери да са знаели за местонахождението му.

- В първата глава на книгата Ви възстановявате първата Ви среща с Доналд Тръмп като избран за президент. Какви бяха първите ви впечатления?

- Знаех за Доналд Тръмп от години, защото беше много разпознаваема личност, особено в Ню Йорк, районът, в който израснах. Знаех, че няма никакъв опит в международните отношения и е бизнесмен, рекламиращ собствената си марка.

По време на тази близо 90-минутна първа среща се затвърди мнението ми, че ще подходи към отговорностите си като президент на САЩ по много различен начин от всеки друг, заемал тази длъжност. Имам предвид, че е човек, който според мен до голяма степен е мотивиран от своите стремежи за лична, политическа, финансова репутация, вместо да се опитва да се грижи за интересите не само на САЩ, но и на световния мир и стабилност.


- Според The Guardian още в началото Вие сте получили ранни насоки за разузнаване от британските Ви колеги за съмнителни контакти между Русия и кампанията на Тръмп. Това ли беше причината да нападне реномето на ЦРУ и ФБР според Вас?

- ЦРУ и ФБР бяха събрали редица разузнавателни доклади, сочещи, че Русия, конкретно Владимир Путин, се опитват да помогнат да бъде избран Доналд Тръмп за президент на САЩ, което беше много притеснително. Наша отговорност в ЦРУ и ФБР бе да гарантираме, че политиците и членовете на Конгреса са запознати с това. Затова в края на администрацията на Обама направихме оценка на разузнавателните сведения, подчертаващи тази руска подкрепа за Доналд Тръмп. Мисля, че той беше разярен от това, защото е почувствал, че работата на ЦРУ и ФБР подкопава легитимността на избора му. Смятам, че пренесе тези лоши чувства към ЦРУ и ФБР, към мен и Джеймс Коми и някои други по време на президентството му.


- Какво мислите за подкрепата на Тръмп за Израел и особено признаването на Йерусалим за столица на Държавата Израел? Грешка ли беше или не?

- Мисля, че е важно правителството на САЩ да продължава да подкрепя държавата Израел и да гарантира опазване на сигурността. Въпреки това, смятам, че беше голяма грешка Доналд Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел, защото пренебрегна десетилетия от позицията на САЩ, че окончателният статут на Йерусалим ще се определи с преговори. Много важни резолюции на Съвета за сигурност на ООН – 242 и 338, довели до края на войните през 67-ма и 73-та – в тях е заложено да не се прави нищо, което да компрометира преговорите за окончателния статут на Йерусалим. Като премести посолството на САЩ в Йерусалим, признавайки го за столица на Израел, смятам, че беше ужасна грешка.


- Малко хора знаят, че в навечерието на войната в Ирак, анализатори на ЦРУ отказали да потвърдят несъществуваща връзка в Прага между Садам Хюсеин и „Ал Кайда“, довело до теорията за оръжия за масово поразяване. Какви уроци научихте, наблюдавайки как несъществуващи доказателства се използват от администрацията, за да се започне война?

- Имаше две войни в Ирак, поведени от САЩ. 1991 г. – Пустинна боря, когато САЩ и други държави действаха за изтласкване на силите на Садам Хюсеин от Кувейт. За мен това беше заслужена война. Но войната от 2003 г., когато САЩ нахлуха в Ирак на основанието на, както отбелязахте, фалшиви сведения, според мен беше недобре замислена и обоснована. За съжаление, доведе не само до огромни човешки загуби в Ирак, но и предизвика дълъг период на нестабилност, който за съжаление използваха екстремисти като ИДИЛ и други.

Не смятам, че беше заслужена война. Жалко е, че администрацията на Буш реши да го направи. Използваха, както казахте, не само неправилните сведения за оръжия за масово поразяване, но и се опитваха да докажат, че Садам Хюсеин и „Ал Кайда“ са тясно свързани, а тогава не бяха.


- Ако войната в Ирак беше лоша, каква е войната в Афганистан?

- Според мен имаше основателна причина САЩ да навлезе в Афганистан след ужасяващите атентати от 11 септември, когато 3 хиляди души бяха убити, и да изтласка Ал Кайда от убежището ѝ в Афганистан, защото талибаните я подкрепяха. Смятам, че може да има още дебати дали САЩ е трябвало да остане в Афганистан 20 години. Усилията бяха да се възстанови афганистанско правителство и общество, което да не бъде податливо на експлоатация от страна на Ал Кайда в бъдеще. Но според мен основанието за първоначалното навлизане на САЩ в Афганистан беше легитимно, и подкрепено от международното законодателство, заради действията на Ал Кайда.

- "Да отнемеш живот, за да спасиш живот" – името на една от главите в книгата. Някога, като директор на ЦРУ, имали ли сте вътрешен конфликт относно нападенията с дрон?

- Работих по времето на администрацията на Обама – първите 4 години в Белия дом, после оглавих ЦРУ. Често съветвах президента Обама дали определена подобна атака да бъде извършена. Имах щастието да усещам, че с президента Обама сме до голяма степен на едно мнение за това кога да има такива нападения и се съгласихме да използваме този вид смъртоносни действия само, когато няма друг начин да се предотврати терористичен атентат.

Знам, че има много противоречиви представи и образи в медиите за огромния брой цивилни жертви при нападения с дрон – да, имаше някои цивилни жертви, трагично е, нелепо е, но в по-голямата си част, атаките бяха прецизни, убивайки само членовете на "Ал Кайда", планиращи терористични атентати не само срещу американски граждани, но и други. Гледайки към историята ми в администрацията на Обама, вярвам, че направихме всичко възможно да отнемаме живот само, когато това е единственият начин да възпрепятстваме тези атентати.


- Как се чувствахте Вие лично, когато одобрявахте подобно нещо от дистанция, пред екрана?

- В модерните военни действия, като се замислите за летателни апарати или мореплавателни съдове, или артилерия – много хора, одобряващи или извършващи тези действия, не виждат резултата от нападателните действия. Войната с дронове позволява да имаш много по-голяма яснота и сигурност кой е на прицел и кой не. Вярвам, че има истински предимства, защото могат да бъдат ограничени, прецизни, можеш да ги извършваш със старание максимално да ограничиш цивилните жертви, докато при много други военни оръжия не могат да разграничат така.

- Как оценявате американската подкрепа в началото на бунтовете срещу Башар Асад. Той още е държавен глава след толкова много жертви в Сирия?

- По време на Арабската пролет имаше много подобни движения в Близкия Изток и Сирия определено беше държава, изпитваща тази турбулентност по много интензивен начин. В началото, въстаниците, опитващи се да свалят Башар Асад, бяха светски, много бяха от въоръжените сили. С времето много екстремистки елементи от различни предполагаеми ислямистки групи станаха част от бунта и беше трудно САЩ да определи точно кой-кой е на сирийското бойно поле.

В началото може да имало възможност да се включим и подкрепим тези бунтовници, но президентът Обама много внимаваше да не се намесва в тези вътрешни конфликти в Близкия Изток, когато замесените лица бяха и заинтересованите от истинска демокрация, но и тези, искащи техният авторитаризъм да възтържествува.


- Какво мислите за Едуард Сноудън?

- Той предаде своята вярност към САЩ. Той имаше някои разбираеми, основателни опасения относно някои от програмите за събиране на сведения, но имаше други възможности да ги изрази. Можеше да се обърне към генералните си инспектори, към Конгреса на САЩ, дори към американските медии.

А какво направи той? Отиде в чужбина, първо в Китай, после в Русия, и сподели тези разузнавателни способности на САЩ с чуждестранните ни противници, което подкопа националната сигурност на САЩ. Според мен би било добре Едуард Сноудън да се върне в САЩ, да се изправи пред съда, да има възможност да представи своите твърдения защо е нарушил закона, но според мен нанесе сериозни щети и можеше да изрази своите опасения по много по-ефективен и по-малко застрашаващ начин.


 - Вие и България. Как гледаше ЦРУ на България? Имаше терористичен атентат в държавата ни през 2012 г., когато атентатор самоубиец уби 6 души на летището в Бургас.

- Два пъти съм пътувал до България в кариерата ми. Първият път през 1995 г., когато България още излизаше от комунистическото си минало. Бях в София и през 2012 г. около седмица след атентата в Бургас, когато, както споменахте, 6 души – 5 израелци и 1 българин – бяха убити от Хизбула.

Имах много интензивни разговори с българските ми колеги от най-висшето ниво чак до ръководители в българските служби за разузнаване и сигурност. Видях, че има значителен професионализъм сред някои, но за съжаление, по мое мнение, политиката и политическата корупция в България намалява ефикасността на някои от тези служби и понякога те бяха използвани като политически пионки, за съжаление.

 


- Предвид това, как виждате политическите лидери в България, които винаги са били на кръстопът между американски и руски интереси и борба на разузнавателни служби?

- Смятам, че България е все още по пътя към демокрацията. Демокрацията е път и, както споменахте, мисля, че има лица в политическата обстановка в България, клонящи към единомислие със Запада, със САЩ и останалата част на Европа, и такива, които все още са под влиянието на Русия и биха искали да видят България да се върне към съветската среда.

Вярвам, че има борба, но и в САЩ има борба – поляризирани между лявото и дясното. Много държави в момента преминават през тези вътрешни политически сътресения, заради различните идеологически виждания накъде да се насочи дадената държава. Жалко е, че понякога се проявява с много бурни политически среди, но това са особеностите на демокрацията.
 
- Споменахте, че сте били в България и през 1995 г. Можете ли да споделите защо или е все още тайна?

- Тогава работех с Джордж Тенет, който през 1995 г. беше заместник-директор на ЦРУ. Бях началник на кабинета му и пътувах с него тогава. Ходихме и до други държави в Източна Европа, помня бяхме в Унгария и Румъния. Стараехме се да изградим близки отношения със службите за разузнаване и сигурност в Източна Европа, които излизаха от бившето комунистическо, съветско минало.

Много ми хареса престоят ми там през 1995 г. и беше страхотно да мога да се върна и през 2012 г. България е прекрасна държава с невероятни хора и се надявам, че политическите проблеми, пред които е изправена България, няма да я спрат от движението към по-демократично, свободно и отворено общество.


- "Непоколебимо" – какво е посланието Ви към българските читатели?

- Има много мистерии около американската разузнавателна общност и конкретно ЦРУ, така че много се зарадвах, когато разбрах, че "Непоколебимо" ще се превежда на български. Това е опит да хвърля светлина върху разузнавателните агенции, националната сигурност, някои от събитията, в които съм участвал, било то операцията над бин Ладен или руската намеса в президентските ни избори през 2016 г. Опитах се да бъда откровен и прям, да призная някои от слабостите в кариерата ми. Но пак, беше добра възможност да открехна завесата за ЦРУ и разузнавателната общност, така че хората по-добре да разберат какво прави ЦРУ.
 
- Господин Бренън, много Ви благодаря.
- Благодаря Ви, Светослав.