Репортерът на bTV Стоян Георгиев тази седмица беше в Хърватия, където започна бойкот срещу високите цени в магазините. Това се случи след това и в други балкански страни.

Първият хърватин, когото срещаме след като кацаме в Загреб, е Божо. Той е роден в хърватската столица и е таксиметров шофьор в най-голямата технологична компания за таксиметрови услуги в света, която е забранена в България.

Любопитни сме да разберем как се справя един работещ като шофьор пенсионер там. Даваме думата на Божо с очакването да се оплаче, че не му стига пенсията, както повечето на Балканите на неговата възраст. Но той ни изненадва.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„Живея добре и имам добра пенсия - 1896 евро. Средната пенсия в Хърватия в момента е около 750-800 евро. Зависи какво си работил. Аз работих на кораб по целия свят“, разказва Божо.

Бойкот и отказ от пазаруване: Как цените в магазините в Хърватия поевтиняха с до 50%?

Навсякъде по света и нищо да не работи повече, Божо ще живее добре със своята пенсия, в своята собствена къща на 15 км от центъра на Загреб. Но той не обича да стои без работа.

По времето на Югославия бил инженер на кораб пътувал до Южна Африка. Затова и неговата гледна точка за това как се отразяват на Хърватия Шенген и еврозоната минават през Южна Африка.

Според Божо Загреб бързо се променя и се пълни с мигранти след приемането на Хърватия в Шенген. Това не му харесва. Опасява се, че спокойната и сигурна Хърватия може да се промени.

Заради високите цени: Спряха ли да пазаруват хората в Северна Македония?

Какво мисли първият хърватин, когото срещаме за еврото година след приемането му – щастлив е, че това се е случило. Има роднини на адриатическото крайбрежие и разказва как Хърватия се превърна в топ дестинацията на Европа.

Хърватия бележи абсолютен рекорд по приходи от туризъм след влизането си в Шенген и еврозоната. 4-милионната държава е посетена от 21 милиона туристи за година.

Драго Муница е един от най-опитните мениджъри на големи западни вериги магазини в Хърватия. Разказва ни защо са се покачили цените.

„Тези 21 милиона туристи определят нивото на цените. Те идват на хърватското крайбрежие, плюс хървати, които отиват там. Всички тези хора са дошли да харчат и не са чувствителни към цените. И тогава цените се вдигат. Например, ако купите вода под Айфеловата кула, тя ще ви струва 5 евро. Някъде в предградията на Париж струва 1 евро. Съответно цените се покачват в Хърватия, за да обслужват по-малко чувствителните към цените туристи, които се интересуват повече от други неща - да имат луксозни стоки“, обяснява Драго Муница.

Заради високите цени: Бойкот на вериги супермаркети на Балканите

„Това не са някакви необичайни цени, които никой не е виждал в центъра на София, в центъра на Белград, в центъра на Любляна и т.н. Това е една от причините - туризмът. Тогава туристите си тръгват, но цените не падат“, допълва той.

4,5% е инфлацията в адриатическата страна в първата година след приемането ѝ в еврозоната. Но Хърватия заедно с Малта са и страните с най-голям ръст на икономиката за изминалата година, напомня ни икономистът Петър Вушкович.

Заемите станали по-евтини, а хората започнали да харчат повече.

„Имаме ситуация, в която бяха дадени много заеми на граждани и така банките се справиха много добре, справяха се невероятно добре. Печелят. Гражданите взеха пари, похарчиха пари. Имаме и един психологически проблем, който е свързан с въвеждането на еврото, защото изглежда, че всичко е поевтиняло. Когато дойдете на пазара, цените са номинално 7,5 пъти по-ниски, въпреки че стойността си остава същата, ако погледнем стойността на парите, които имаме“, обяснява Вушкович.

Заради високи цени: Граждани обявяват масов бойкот на супермаркетите в Северна Македония

Това, което преди струвало 7 куни и половина сега струва 1 евро. И животът доказал, че 2 се харчат по-лесно от 15. Психология на финансите.

Важи и за България, където числата на етикета на всяка стока ще станал два пъти по-малки в евро.

Хърватите, с които разговаряме, ни споделят, че бойкотът срещу големите вериги магазини не е свързан с еврото. Вярват, че западните гиганти в търговията на дребно злоупотребяват със своя мащаб.

Впечатляващо е, че вторият случаен пенсионер, който срещаме на пазара, за да питаме дали е доволен от пенсията си, също не се оплаква и показва завидни познания по макроикономика, въпреки че работил в телекомуникациите.

Не всички обаче са така доволни от своята пенсия. Срещаме продавачка на цветя, чиято пенсия е 250 евро за 21 години стаж в селското стопанство. При все по-високите цени тя опитва да припечели от продажба на цветя, за да оцелее.

В борбата със спекулата: В Гърция въведоха мерки срещу високите цени

За най-бедната част от обществото големият икономически растеж, инфлацията и покачващият се стандарт правят живота по-труден.

На фона на недоволството срещу високите цени хърватският журналист Йосип Келемен предизвика цунами в търговията на дребно в бивша Югославия с една обикновена група в социалните мрежи, в която призова за бойкот на големите търговски вериги. Оборотът на гигантите в търговията на дребно спадна наполовина в дните на бойкот. Хърватският народ масово спря да пазарува.

„Причината за бойкота в Хърватия е недоволството на потребителите от изключително високите цени, които се повишиха през последната година и половина. Един продукт в търговска верига, която имате и в България, в Германия, струва 1,5 евро, а в Хърватия струва 3 евро. Не ни е ясно защо има толкова голяма разлика в цените“, казва Келемен.

Според него бойкотът вече дава резултат и има случаи, при които намаленията са от 50% до 70%, което не се е случвало досега.

Всеки вижда цените от своя позиция. Клиентите смятат, че цените в големите вериги са високи, но Миряна, която продава земеделска продукция собствено производство, смята точно обратното - че вносът подбива родното хърватско производство с ниски цени в големите вериги.

Ябълките на Миряна, произведени на 30 км от Загреб, струват на централния пазар в столицата евро и 80 цента за килограм. В най-голямата германска верига магазини струват от евро и 39 за вносни ябълки, до 2 евро за хърватски.

4,5 % инфлация, над 4% икономически растеж, 15% ръст на заплатите за последната една година и ръст на чуждите инвестиции и вътрешното потребление. Това е равносметката след една година Хърватия в еврозоната на фона световни турбуленции.

„Цените не са се увеличили толкова много заради еврото. Хърватската икономика спечели повече от въвеждането на еврото, отколкото претърпя загуби. Дойдоха чуждестранни инвеститори, разходите за конвертиране бяха елиминирани, валутният риск изчезна. Много важно е, че лихвените проценти паднаха върху парите. Смята се, че когато имате референтни таблици в Европейската централна банка и когато вашата национална валута е еврото, това е валута, на която се вярва повече и тогава лихвените проценти паднат. Така че през тази година имахме по-евтин достъп до пари“, казва икономистът Петар Вушкович.

Той не прави връзка между еврото и надутите цени във веригите и дава пример, че същите изкривявания има и Босна, Македония и Сърбия. Затова бойкотът излязъл извън Хърватия.

Резултатът от протеста на хората вече е видим. Цените на редица хранителни стоки в магазините паднаха последните няколко дни, а правителството обяви таван върху цените на 70-те основни хранителни стоки.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш