Виталий Мански е един от най-известните руски и световни документалисти. Той е роден през 1963 г. в Лвов, Украйна, тогава в границите на СССР. В професионалната си кариера режисира над 30 филма, представяни на фестивали в цял свят и награждавани многократно.

През 2019 г. Мански представя "Свидетелите на Путин". Филмът се базира на документални кадри, заснети лично от режисьора в дните и часовете преди Владимир Путин да бъде избран за президент. Първите му предизборни обиколки. Хората около него. Първите думи. Когато все още може да бъде приближен. Ерата, когато си отива Елцин, посочвайки го за свой наследник.

Най-новият филм на Мански е за Михаил Горбачов, 89-годишният бивш лидер на Съветския съюз, приема в къщата си край Москва режисьора за един от най-съдбоносните си разговори. В центъра на разговора са реформите, които той провежда като партиен лидер през 80-те години, падането на Берлинската стена и последвалото разпадане на съветската империя.

Разговор на Виталий Мански със Светослав Иванов за скритите кадри и събития, които промениха света.

Защо Горбачов казва във филма, че живее в ад?

Това е адът на живота, когато това, което си се опитал да направиш за хората, а те са го отказали – имам предвид свободата, демокрацията, а най-вече когато хората са се отвърнали от теб и официалната власт, която също до известен смисъл съществува благодарение на теб, тъй като ти по някакъв начин си разрушил комунистическата империя, те „назначава“ за главен виновник за всички злини и искат отговорник за пораженията и провалите, загубата на Варшавския договор и разпада на СССР. Да живееш в едно толкова мощно отрицателно поле не е най-приятното нещо на света, а и не е справедливо, конкретно за Михаил Горбачов.

Снимка: btvnovinite.bg
Защо се стигна дотам да бъде сочен за основния виновник, след като дълги години беше сочен за човек с огромен принос за нещата, които изредихте – свободата и демокрацията?

Защото Русия просто смени своята идеология. Тя промени вектора на своето развитие. В днешно време Русия се формулира и оформя чрез словото на президента Путин, а той казва, че „разпада на СССР е най-голямата трагедия на XX век“. А ако има трагедия, трябва да има виновници за тази трагедия и хората, руснаците, биват облъчени чрез масмедиите с идеята, че един човек е виновен и това е Горбачов. Парадоксът на филма се състои в това, че Горбачов е жив физически, а това, което се е опитал да направи в своята страна, е умряло. И ние виждаме стария, болния, немощния и понякога не много уверения в своите позиции човек, но живият в момента, в който държавата се управлява от един мощен, но същевременно нежив човек. 

Снимка: btvnovinite.bg

Ако трябва да го формулирам, ще го кажа така – аз към Горбачов се отнасям много добре, защото при Горбачов имах надежда. Да, не живеехме много добре и за да си нахраня децата, нощем бях разпоредител в киносалон, но живеех с надежда и това беше щастие. А при Путин няма никаква надежда.

Така стигаме до филма "Свидетелите на Путин". Това е филм с уникални кадри от дните и месеците преди да бъде избран за президент и посочен за наследник от Борис Елцин.  Как се озовахте до младия Путин тогава?

Като документалист ми беше много интересно как е устроена властта, как е устроена системата на предаване на властта и бях достатъчно разпознат документалист и властта беше заинтересувана от мен. Получи се един взаимен интерес. Аз исках да попадна в това пространство и да снимам филм, а на властта ѝ беше интересно да ме използва за своите нужди. За съжаление, аз платих за своето влизане в това пространство с това, че отчасти бях използван. И отчасти се явявам носител на вината, че някакви хора са гласували за Путин, защото са видели моя филм за него. И в този филм беше показано, че Путин е човекът, за когото трябва да се гласува. Но от дистанция на времето мога да кажа отговорно, че даже да нямаше такъв филм, Путин пак щеше да стане президент, защото така беше решила групата от политици, които управляваха страната.

Снимка: btvnovinite.bg
Това са хората около Борис Елцин?

Да, в Русия има едно такова понятие – „семейство“. Не буквалното семейство от роднините на Елцин, но близките до него хора, включително членове на семейството, които разбират, че президентът Елцин е болен и не е в състояние да отиде за трети мандат. Ако беше годен, щеше да промени конституцията и да управлява до последен дъх. Но те прецениха, че е нужно да се намери един такъв мениджър, който може да бъде едва ли не назначен от тях. И намериха Путин, направиха му връзка и му осигуриха една категорична победа на така наречените „избори“, защото в Русия, трябва да знаете, че там силата на властта е нещо изключително сериозно като аргумент. Когато Елцин за три месеца преди края на своя мандат, в новогодишната нощ, подава оставка и назначава за президент Путин, и вече президентът Путин се явява на избори, това вече не са избори, това се нарича малко по-различно – в най-добрия случай това е референдум, на който хората казват: „Добре, Путин - Путин“. И разбира се, „семейството“, мисля, че дори в най-страшния си кошмар, не може да си представи, че те назначават на президентската позиция човек, който ще управлява 36 години. А точно такъв срок си е поставил Путин в новата конституция, която той промени.

Все пак тогава, когато сте снимали „Свидетелите на Путин“, сте го припознавали – това е била идеята за „подмладяване на властта“, имали сте някакви надежди, че той ще е носител на нещо ново. Властта ли промени него, или от промени властта, според Вас?

Мисля, че най-напред той работеше за своите създатели беше методически техен проводник, за да заеме президентското кресло, но когато го получи, той постепенно, но достатъчно бързо започна да внедрява своята виждани и своята роля като пре3зидент на Русия. По принцип, до неговото назначение за президент, аз не го познавах. И това е един много интересен случай, за разлика от Горбачов. Аз снимах филма и паралелно с това се запознавах с човека. В рамките на снимането на филма, аз паралелно се разочаровах и се стараех да покажа това свое разочарование в начина, по който снимам.

Снимка: btvnovinite.bg

Например, когато той буквално в първата година от своето управление взима решението да върне съветския химн и съветския флаг в Русия, за мен това беше непреодолим проблем. По никакъв начин не можех да се съглася с това нещо. Именно по тази причина се опитвах да изяснявам с него неговите позиции, а излизаше все едно, че спорим. В този момент аз се оказах единствени човек в първата година на неговото управление, който имаше право да поспори с него. А вече не мога да си представя такава подобна ситуация, в която някой може да противоречи на Путин.

Но това символично връщане на съветския химн впоследствие повлече връщането на съветската имперска идеология, както, разбира се, и войната в Украйна и загиналите хора в окопите от двете страни.

Къде се къса връзката между руския политически елит в момента и Запада? Къде греши Москва и къде греши, може би, Западът?

Мисля, че в недоверието на своите граждани. В отсъствието на демократически институции, включително в обновяването на властта. Пълното закриване на политическата конкуренция доведе до това, че смяната на властта по еволюционен път в Русия не е възможно.

Снимка: btvnovinite.bg
А къде греши Западът по отношение на Русия?

Мисля, че Западът е изключително наивен, като предполага, че Русия играе по правилата. Да кажем така – метафорично: Западът играе с Русия баскетбол или футбол, докато Русия играе със Запада на ръгби.

Какво ще се случи с Алексей Навални, според Вас?

Ако не го убият, ще стане президент.

Обикновено задавам този въпрос на българските си гости, но ще ми е интересно да чуя Вашия отговор: Коя е любимата Ви дума в руския език?

На всеки език любимата ми дума е свобода.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!