Доц. Милена Георгиева: Здравословното остаряване е в ръцете на всеки човек

За много от нас био храните, фитнесът и кремовете против бръчки са най-добрата рецепта за по-дълъг живот. Дали обаче това е достатъчно и може ли човек да бъде господар на  гените си? Димитър Иванов ни среща с доц. Милена Георгиева и нейната формула за здравословно остаряване.

„Достигането до най-интимните тайни в молекулата на ДНК на човешката генетика е нещо, което ме вълнува много сериозно, защото чисто генетично ние сме доста подобни. Аз и вие нямаме повече от 0,1% разлика в нашите гени, а пък сме изключително различни“, каза доц. Милена Георгиева.

Думите са на доц. Георгиева, която от 20 години работи в най-загадъчните сфери на молекулярната биология.

„Бях първата по бал, която се записа, първият факултетен номер, която се записа 96-та година и някак си нещата потръгнаха. Дето се казва, апетитът идва с яденето, но до момента, в който влязох в Института по молекулярна биология като студент - имах известни колебания това ли е, с това ли трябва да се занимавам, но след това разбрах, че наистина това е мястото“, допълни тя.

И вече има стотици научни разработки и конференции зад гърба си. Доц. Георгиева е сред двигателите на науката у нас.

„Когато всеки ден научаваш нещо ново, да бъдеш учен е изключително призвание. Всеки ден е различен, всеки ден на този плот, в тази лаборатория, но и не само - с колегите, се случват неща, на които ние търсим нови и нови отговори. При нас 1+1 никога не е 2. И търсенето на тези неща правят науката красива и да, аз дълбоко вярвам и даже мисля, че живеем във време, в което науката е красива и предизвикателна за хората.

Ученият е един много модерен човек, който трябва да владее различни видове науки, да може да говори, да има ораторски способности, защото човек може да има много велики резултати, но ако не успее да ги комуникира дори пред научна общност, пък камо ли пред обща аудитория, то тогава тези резултати губят своя смисъл“.

Така си поставя и една от най-важните мисии - да направи сложната молекулярна биология разбираема, като я доближи до хората. И се опитва да намери тайните по пътя на възрастта. 

- Откъде тръгна това при вас? Ето, сега ако ви попитам например, макар че не трябва, на колко години сте, ще се притесните ли да ми кажете?

- Не, изобщо няма да се притесня, но само ще ви кажа, че имам дъщеря на 21 години и това е достатъчно. Тоест, за нас хронологичната възраст - на колко години си, не е важна, нашата цел като учени е биологичната възраст. Този организъм да функционира в синхрон, всички клетки, органи, тъкани гените да функционират правилно.

Още когато разчетоха и дефинираха човешкия геном, стана ясно, че генетиката не е толкова детерминистична, колкото се вярваше. Гените, да, ок, аз и вие имаме едни и същи гени, но те работят различно. Едни и същи гени има хомосапиенс и всички индивиди на планетата земя, но те работят различно. Това са тези фактори на околната среда. Това е т.нар. епигенетика, надгенетика. Тези биохимични изменения, които настъпват в нашия геном, в молекулата на ДНК, които са в отговор на факторите в околната среда.

И се оказа, че за някои сложни процеси, каквито са например туморогенезата или рака, каквото е и стареенето, всъщност балансът между генетика и епигенетика, тоест биохимични механизми, които са в отговор на околната среда, е много сложен.

Тоест, никой не може да каже дали стареенето е генетично предитерминирано, по-скоро не. Защото, ако имаше ген на дълголетието, всички щяхме да се възползваме от това и да има Нобелова награда по тази тема, такава награда няма".

Така здравословното остаряване е в ръцете на всеки човек, казва доц. Георгиева. И има възможност да му повлияем.

„Първата стъпка е да осъзнаем, че всяко нещо, което правим в нашето ежедневие, оставя следи върху нашите гени и не само на нашите гени, ние предаваме тази наследственост, не само генетично, но и епигенетично на бъдещите поколения. Така че, това е първата стъпка да се биохакнем правилно, тоест, да осъзнаем, че всяко нещо, посягайки към определения вреден навик, всъщност ще остави отпечатък и да се стопираме.

Суперхраните. Аз казвам, да, ок. Има едно зелено течение в момента за здравословно хранене и то е много важно. Суперхраните обаче са онези храни по дефиниция, които съдържат в най-голяма концентрация полезните микро и макро нутриенти.

Такава по презумпция трябва да бъде всяка храна и такива храни са тези, които са богати на микро и макронутриенти - всичко онова, с което са се хранили нашите баби и дядовци, и ние също.

- Например, дайте пример?

- Ами, всяко нещо, аз казвам - диета с цветовете на дъгата. Всички плодове, зеленчуци - естествените оцветители, това са най-силните антиоксиданти. Боровинки, къпини, малини, круши, ябълки, всички те имат биологично активни съединения, които могат да активират молекулата на ДНК и да насочват гените да работят правилно.

Разбира се, че хидратацията на кожата и грижата за кожата е подобно на това да се храним здравословно и да ползваме суперхраните. И да прибягваме пак към логиката на нашите прародители, един от начините за хидратация на кожата, който е използван от бабите ни, е всъщност човек да излезе от душа и да не се подсуши, кожата сама да абсорбира водните капки и да се хидратира. Не казвам, че аз го практикувам, но от време на време оставям капките по тялото си, за да може да стане тази хидратация".

Макар и да няма ген на дълголетието, доц. Георгиева казва, че естественият и отговорен живот прави старините ни по-красиви.

„Нашата цел не е да го спрем, ние не можем да го спрем, това е еволюционен процес, всички живи организми рано или късно ние умираме, натрупваме мутации и умираме - няма как, природата и планетата земя иначе ще е пренаселена, това си е чиста еволюция. Но ние се опитваме да го модерираме, да го познаваме в детайли, за да можем наистина да насочваме организма към едно биологично, нормално, оптимално съществуване.

Здравословното остаряване води до едно щастливо остаряване и колкото по-възрастен е хронологично един организъм, биологично по-млад и на 80 години се разхожда свободно в парка, а не е на социалните и медицински грижи на държавата - това е смисълът, здравословното остаряване. Това е и нашата основна цел, а не да живеем до 300 - 400 години".