Децата са господари, а ваканцията освен време за игри е и време за знания в село Горнослав. Там един инженер, завърнал се от чужбина, успява да направи класна стая в кметството.
Някога в полите на Западните Родопи село Горнослав било огласяно от детски смях. До 70-те години на 20-ти век в селото има училище и читалище.
После опустява. Но през лятото Горнослав се пълни с млади семейства. Тайфата засега е от 20 малчугани, които си живеят щастливо и безгрижно.
За сърцето на детето, което иска, няма нищо невъзможно. В това вярва и Милен. Нищо, че е от лигата на порасналите деца. Пак си остава мечтател.
„Децата са много готини и правят нещата с желание. Искаме да им създадем любов към книги, учене, знания и да ги изградим като хора“, споделя Милен.
Той е инженерът по генетика, който след години живот на различни точки на света се завърна у дома.
Три години съм живял в Ангола като дете, 1 година във Франция, когато бях ученик, 13 години в Англия и 10 години в Швейцария“, разказва Милен.
Неговото ново начало не започва в града, а на село.
„Защото е много истински и много обикновен“, смята той.
Човекът на науката не зарязва генетиката. Напротив – Милен е един от българските учени, които са на прага да създадат лекарство за COVID-19.
От Горнослав Милен продължава да работи за българска компания. Тя е една от 200-те фирми, които разработват нови лекарства в света.
В Горнослав инженерът няма лаборатория - има лозя.
„Виното е любов, вино се прави с любов, и е свързано с химични процеси, които аз познавам“, споделя Милен.
Доскоро емигрант, човекът на науката преследва нова мечта в родината си - но не за себе си, а за децата от селото.
„Ние искаме да направим нещо истинско“, казва той.
Да създаде лятно училище, където уроците не са скучни, а забавни.
Отскоро една стая в кметството е лятната класна стая за децата на Горнослав.
В часовете по труд и творчество те не спират рисуват.
Ако минете покрай цветната маса на двора, няма как да не се усмихнете.
В алтернативната класна стая доброволци провокират децата да мислят логически чрез игри.
„Всяко дете има по едно зарче, на което има различни фигури. Хвърля зарчето и измисля история с фигурата, която се падне отгоре, следващото дете трябва да измисли история, която се свързва с предишната и се получава една приказка, което развива тяхното логическо мислене“, казва доброволката Мая.
Идеята за лятно училище на село се нарича "Добрата воля".
"Скептично се гледа на тази идея, не съм очаквал, че всички с отворени обятия ще посрещнат тази идея. Българинът има интересна народопсихология - той винаги ще каже: Не. Може би не винаги трябва да казваме: Не. Да, ще отнеме много време, но ще стане. Аз нямаше да го правя, ако не го вярвам! Ние ако не вярваме в бъдещето на тая държава и в бъдещето на нашите деца, в какво ни остава да вярваме??!, казва Милен.
Напук на скептиците, ентусиазъм заразява и възрастните - като Валентин, който е родител на 3 деца.
„Не само, че я подкрепям - ние буквално я живеем заедно тази мечта. Преди парите, е идеята, това е основата, оттам нататък всичко се намира“, споделя Валентин Джиговски.
На добра воля учителите осмислят свободното време на малчуганите.
„Вярвам, защото в света не всичко е пари и човек трябва да намира време за доброволен труд“, казва Йорданка Желева.
„Смисълът е да работим заедно в посоката, в която вярваме, че е правилна“, смята Валентин.
По-малките се надяват да вдъхновят по-големите и с тяхна помощ да преобразят стаята с чинове, книги, черна и бяла дъска.
Но за да се случи наистина идеята - на месец училището има нужда от 500 лева за транспорт на учителите доброволци.
