Ненад Пеич e роден в Босна и Херцеговина. През 1972 г. завършва Факултета за политически науки на Белградския университет. От стажант до главен редактор – така главоломно се развива кариерата му в телевизията в родния град Сараево.
През 1992 г. започва работа в Европейския институт за медиите, а година по-късно става част от Радио Свободна Европа. Заема различни длъжности в управлението на американската глобална медиа, а от декември 2013 г. е главен редактор. Лектор е в университети в Украйна, Чехия и Грузия.
– Да започнем с най-светлия спомен от кариерата ви в Босна?
– Изненадвате ме. Ами, бях единственият избран програмен директор и главен редактор на телевизията в Сараево.
– Как така избран?
– Хората ме избраха с тайно гласуване, такова нещо не се е случвало другаде по света. В обществената телевизия в Босна, след падането на комунизма парламентът беше отслабен и се възползвахме от момента да предложим закон, съгласно който никой да не може да назначи главен редактор или директор без одобрението на народа и без одобрение от парламента. Имаше двама или трима кандидати на тайното гласуване и спечелих.
– Имахте ли кампания или дебати?
– Не, не, нищо подобно.
– Много интересно. Днес още ли е така?
– Не, аз съм единственият, избран по този начин.
– Точно като президент! Според вас, как изглежда най-големият враг на свободата на словото днес?
– Мисля, че са фалшивите новини и хората, които ги разпространяват. Не можех да повярвам, но едно проучване показва, че през 2018 г. година от целия интернет трафик, едва 48% бил от човешко потребление.
– Едва 48%?
– Да. Тоест 52% от трафика не е от хора, а от различни видове компютри, технологии, тролове и др. Едва 48% през 2018 г., и то от световния интернет трафик. Мисля, че това е най-големият враг.
– Абсолютно. Предвид тези данни не е изненадващо, че медийната среда се влошава в световен мащаб.
– Определено. И това е една от причините да сме тук. Честно казано, не се влошава само в така наречените „бивши комунистически държави”, както наричат България и моята страна на запад, влошава се и в западното полукълбо. Разбира се по-слабо, не толкова драстично, но определено се влошава. Поглеждайки някои медии в САЩ, виждайки как FOX NEWS е 150% на страната на Тръмп и други медии, като MS NBC например, които са в другата противоположност. Да, влошава се.
– И хората започват да мислят, че медиите трябва да защитават своя собственик. Това се превръща в нормално, объркват се каква е всъщност целта на медиите.
– Това със сигурност е грешка, ако наистина е така. Нашата задача е да информираме обществото. Ние, като журналисти, все забравяме. След месец ще излезе моята книга „Не можем да пледираме за невинност”. Журналистите не може да твърдим, че нашата работа е да напишем новината с фактите, да се настаним удобно в креслата и да наблюдаваме как ще действа новината. Вече не е така. Трябва да осъзнаваме какво влияние оказваме и да поемаме отговорност. Отговорността е да даваме фактите, истината, безпристрастни репортажи. Отговорността не означава да казваме на обществото какво да мисли, а да даваме фактите и то да решава кое е добър избор, кое лош. Това е демокрацията, това е изборът, нали?
– Да. Бихте ли наели журналист, работил за медия, обгрижваща интересите на собственика си или политическа партия, нарушавайки всякакви професионални и етични правила в професията?
– Не.
– Кога в „Свободна Европа” усетихте необходимостта да възродите отново българската секция? Межу другото, чия идея беше това?
– Не знам, мога да спомена няколко души, но със сигурност бях един от водещите поддръжници за тази идея. Понеже не можем нито да започнем или да закрием, която и да било услуга на определен език без одобрението на Конгреса на САЩ, който финансира Радио Свободна Европа. Направихме предложение за няколко държави. Получихме одобрение към момента за Румъния и България. Надявам се следващата стъпка да е Унгария. Лично вярвам, че трябва да се върнем и в други държави.
– Интересна перспектива. Имаше ли дискусия за България и Румъния? Как ги убедихте?
– Разбира се, когато правим нещо такова, извършваме така наречения SWОT анализ, който дава представа за медийната свобода, дали има пропуск, който професионално да се запълни, кои са основните медии, кои са влиятелните цифрови медии, кои контролира медиите и т.н. Въз основа на този анализ се решава дали да отидем и да помогнем.
– Какво беше заключението на анализа за България?
– Беше както се предполагаше – нямаше средно положение, нямаше медия, в която да не са намесени нечии интереси и това беше пропускът, който решихме да запълним. Но сега е по-различно. Едно време се борехме срещу комунизма, после радиото, сега цифровата среда, но сега е различно. България е член на ЕС, имаме едни и същи ценности, а преди не беше така. Да, тук сме, за да помагаме в укрепването на споделени ценности. Ние не сме срещу режима, срещу някой човек или някоя партия, просто искаме да помагаме да се движим в правилната посока.
– Вижте този плакат от 1950 г.: „Не ѝ позволявайте да порасте, без да е чула истината”. Светът се е променил много, но и изглежда донякъде същият, не мислите ли?
– Не бих казал същият, не съм съгласен, но светът със сигурност става по-сложен, ако щете по-лош даже отпреди 10, 15 години и има все повече кризи. Моят опит от Сараево преди, по време и след войната, е, че хората, по време на криза, във всяка държава, всъщност гледат телевизия, слушат радио и четат вестници, с които са съгласни. Трябват им медии, които да подкрепят и подсилват техните мнения. Колкото по-голяма е кризата, толкова по-голямо е разделението. После има и случаи, при които кризите избухват и всички изведнъж осъзнават, че медиите не предават достоверни факти, не е ясно какво се случва, а хората искат да разберат наистина какво се случва.
Пример е Армения, преди няколко месеца имаше революция. Армения като население е около 3,5 милиона души и 3 милиона извън страната. За един месец имахме над 100 милиона посетители на арменската версия само във „Фейсбук”. Представете си, държава с 3,5 милиона население, да включим и 3-те милиона в чужбина, общо 6 милиона. Само за един месец само във „Фейсбук” – 100 милиона гледания на видеата ни. Хората отчаяно искаха да разберат какво се случва.
– Чудя се възможно ли е да се борим с пропагандата с истинска журналистика? Не е ли по-лесно да противопоставим на пропагандата - пропаганда?
– Повърхностно да, но какви са последиците? Пропаганда срещу пропаганда, черно срещу бяло? Какви са последиците? Хората да избират между черното и бялото.
– И се създава разделение.
– Именно и пропагандите се подпомагат една-друга. Това не е начинът да се справим. За съжаление, като се замислим за фалшиви новини и пропагандата, фалшивите новини са много добри в разпространението, но са много слаби по отношение съдържанието. Ние, професионалните журналисти сме много добри в съдържанието, но слаби в популяризирането. Вярвам, че за да се бориш с пропагандата, трябва да правиш много повече при популяризирането на фактите, съдържанието, новините. Така се прави, ако се прави дългосрочно, няма как да се спечели войната с пропагандата в краткосрочен аспект.
– Про-руски, анти-руски, про-американски, анти-американски. Някои от нашите зрители биха попитали колко свободна е Свободна Европа? Чие мнение изразява медията ви, на Държавния департамент ли, на Сената ли? До каква степен зависите от източника на финансирането си?
– Ще Ви кажа нещо, в което приятелите ми не вярват. Все ми казват „Ненад, как ти дава заповеди ЦРУ”? А аз се смея. Вижте, аз съм главен редактор. Преди това бях 5-6 години вицепрезидент на Радио Свободна Европа, преди това бях регионален директор, заместник-директор, преди това директор на Балканската служба. През последните 10, 20, 30 години, колкото и назад да връщаме, не съм виждал един-единствен случай, в който да сме получили заповед какво да правим.
Преди 15 месеца имаше един амбициозен човек от Държавния департамент, който се обади на нашия отдел за Иран, и на фарси отправи предложение. Главният редактор на отдела веднага ме осведоми за това, а аз – моя шеф в Щатите, който веднага се свърза с Държавния департамент и човекът се извини. Никакъв начин, няма нужда от такова нещо. Интересът на САЩ е наистина да предоставя факти, балансирана информация. Това е демокрацията. Затова сме тук.
– Според вас, българските власти по-скоро посрещнаха положително или посрещнаха с притеснение завръщането на Свободна Европа?
– Преди да започнем програмата в България, посетихме представители на властите от България и Румъния. Ако трябва да ги окачествя, не мисля, че бяха щастливи, но не изразиха нищо противоположно. Казаха „Ами, добре, хубаво”, но не бяха щастливи.
– Какви са очакванията Ви от българския екип?
– Ако искате да намерите новини в България, ще ги намерите. Проблемът е, че не само в България, често новините се губят в море от манипулации, дезинформация, фалшиви новини. Очаквам от малкия ни екип тук в София, само 6 души, но и в Прага, да разясняват, да правят анализи в дълбочина, за поднасят корупционни новини и т.н. Не искам от тях да покриват всички новини ежедневно. Трябва да подбират новините.
Очаквам от тях да проправят път. Прощавайте, но сме базирани в Прага и във Вашингтон и донякъде хората ни са по-защитени от вас например. С такава защита се надявам да можем да пробием контролираните медии и контролираното общество и да дадем път на журналисти, които нямат такава защита, да разширим това пространство и да позволим на други да последват примера ни.
– Нека ви попитам, в края на разговора ни, каква новина мечтаете да споделите с аудиторията?
– Стар човек съм и вече нямам толкова много мечти. Няма да е лично, но бих искал да се създаде система за по-успешна борба с фалшивите новини. Мисля, че знам как, може да греша, и бих искал в края на кариерата си да поведа подобен проект. За такъв проект ти трябва бюджетна стабилност, което не е случаят с Радио Свобода, все има движение нагоре-надолу. Не можеш успешно да се бориш с фалшивите новини, ако една година имаш 1 милион долара, другата 300 хиляди долара, следващата – 3 милиона долара.
Не става така, трябва стабилност. Бих искал да го направя. И, ако искате, бих искал да мога да затворя Радио Свободна Европа и да заявя "Чудесно, медийната свобода е налице, няма нужда да съществува Радио Свободна Европа", но се опасявам, че това не е реалистично.
