„Предатели! Млъкнете! Млъкнете! Затворете си грозните усти с вашите писма! Пацифисти! Не мърсете Русия с вашето присъствие! Никой не ви иска тук!“ - това, според сп. „Икономист“, гласи един от анонимните имейли към Марина Давидова, театрален критик, главен редактор на сп. „Театър“ в Русия. На 24 февруари, в знак на протест срещу руската инвазия в Украйна, Марина Давидова написва петиция, в която призовава незабавно да бъдат прекратени военните действия.

В отговор, започва да получава заплахи по телефона и имейла. Няколко дни по-късно, буквата Z се появява на входната и врата. Телефонът ѝ бива подслушван. Инсталирани са камери пред входа на сградата, в която живее, за да бъде следена. За Марина това е знак само за едно – бягство, за да се спаси.

С помощта на доброжелатели, успява да стигне до границата с Латвия. След часове тежки разпити и задържане от граничарите, тя успешно напуска пределите на Русия.

24 февруари 2022 г. – дата, която ще остане в историята за нас, но за Вас тя е нещо много повече. Каква беше първата Ви мисъл в сутрешните часове на тази дата?

- Сигурно, както мнозина в Русия и по света, разбрах, че става нещо страшно, но дори на 24 февруари не съзнавах целия мащаб на тази катастрофа. Петицията, която написах същия този ден, първият ден от военните действия, на 24 февруари, някъде към четиринайсет часа и двайсет и шест минути, я писах ментално. В някакъв предишен контекст, не можех да си представя, че самото писане на петиция след няколко дни ще се превърне в наказуемо деяние – криминално деяние. Изглеждаше ми като някакво такова интелигентско разклащане на въздуха.

Интелигентният човек не може да мълчи, когато стават такива събития в страната му и всъщност аз действах под действието на този естествен порив – трябваше да формулирам своето отношение към случващото се. Едва по-късно, след няколко дни, започвах да разбирам колко опасна беше тази стъпка. Сега съм абсолютно искрена с Вас, когато пишех тази петиция изобщо не осъзнавах всички възможни последици от това, което може да стане след това.

Кога осъзнахте последиците? Когато видяхте знакът Z на собствената си входна врата?

- Да, сигурно това беше един много важен повратен момент. Между другото този знак Z, който беше изписан на вратата ми, когато го видях не аз, не мои близки, нито аз, нито много близки мои хора, разбирахме смисъла на този знак. Разбирах, че това е някакъв черен знак, с който си отбелязан, но след това стана ясно, че всъщност това е знакът на онова, което наричаме рашизация, това е един неологизъм, от Russia и фашизъм.

Как си обяснявате, че всъщност официалната власт в Русия, Кремъл, твърдят, че премахват фашизма в съседна славянска страна, с която Вие, руснаците, сте толкова много свързани?

- Питате как става това? Мисля, че странната картина на света, това, че в Украйна властта е превзета от нацистите и трябва да освобождаваме хората от тях, тази мисъл е дълбоко вкоренена в съзнанието на онези, които започнаха така наречената „спецоперация“. Думата „война“ е забранена в Русия и те живеят в тази митологична реалност, тоест те в някакъв смисъл сами са създали тези митове и искрено вярват в тях, и това не е просто цинизъм, това смятам, че е на някакво по-високо ниво на висшите ешелони на властта, които отговарят за тези събития, наистина така си представят реалността и това ни кара да се замислим как изобщо това възприемане на реалността действа върху най-съдбоносните решения, които се приемат от политиците.

Сещам се за един цитат на Булгаков в „Майсторът и Маргарита“, слушайки Ви, че един от най-големите пороци у човека е страхът, но пък от друга страна, чрез страх може да се управлява.

- Да. Да, страхът.

Вас страх ли Ви е?

- Като всеки нормален човек, разбира се. Но вижте, страхът обикновено се появява по-късно. Тогава, когато ти извършваш някакво действие, страхът не те преследва тогава, ти просто правиш нещо, и сега говоря с Вас, казвам това, което мисля, пък ще се страхувам по-късно. Така е създаден човека, в моя случай е така.

Вие сте един много смел човек! Кажете ми, някога запознавали ли сте се с президента Владимир Путин? Познавате ли го лично?

- Не, не, разбира се, никога не съм се срещала с Владимир Путин и това е много трудно да се направи, особено напоследък. Струва ми се, че хората, които добре го познават, много от тези, които добре го познават, сега имат много големи трудности да проведат някаква среща с него. Това също е един огромен проблем, защото всъщност, за да формираш правилна представа за реалността, трябва да комуникираш с голям кръг хора, по някакъв начин да ползваш различни източници от информация, да ги съпоставиш така нататък.

Доколкото разбирам, президентът на Русия е доста изолиран от външния свят и по всичко изглежда, че прави изводи как е устроен този свят на базата на някви много ограничен брой източници. Така си представям нещата, защото иначе не мога да разбера как този човек, който би могъл да бъде упрекнат в каквото и да било, но в никакъв случай не изглеждаше глупав човек, има в главата си такава изопачена реалност.

Според Вас, не може да не сте се опитали да си дадете отговор на въпрос, защо Владимир Путин се самоизолира по този начин? Защо се среща с хора, поставяйки ги на осемметрова дистанция от себе си? Имате ли обяснение за това? Мислили ли сте за това?

- Сигурно го преследва страх точно него и трябва да отбележим, че този страх е обясним. Вижте, когато някой е на власт толкова дълго, неминуемо започва да се страхува. Нали разбирате, това не е просто специфика на самия Путин, това е една естествена психологическа реакция, нали разбирате. Всъщност точно затова идеята за ротация на властта е толкова важна. Дори изначално високоинтелектуален човек с висока нравственост, ако дълго е на власт, неминуемо губи някои, някакви и интелектуални, и морални средства, инструменти, вътре в себе си и всъщност Путин се оказва заложник на това твърде дълго президентство.

Мислите ли, че войната, решенията на Путин в момента несправедливо подхранват и сякаш културната русофобия? Забраняват се по света руски класически автори, артисти напускат работните си места. Как гледате на това?

- Ако питате мен за общата ситуация, смятам, че идеята за културна изолация на Русия е една от най-глупавите, безсмислени идеи, които можем да си представим. По никакъв начин това няма да помогне в борбата срещу политическия режим в Русия, нещо повече – това, разбира се, е един прекрасен подарък за нашата пропаганда, защото, разбира се, всеки е пропагандист.

Може да каже: „Виждате ли? Колко мразят по света Русия и сме принудени да се защитаваме. Забраниха нашия Чайковски, Пушкин и Чехов са забранени – как можем да стоим и да мълчим в това положение? Ние трябва да защитаваме себе си, своята идентичност и така нататък“. Изобщо културата и изкуството винаги подчертават различията между хората, различията в личностите, живеещият е несравним – това са стихове от Манделщам. Всички хора са различни и идеята да се използва един и същи шаблон за хората на културата, това е човек от Русия, значи ние ще го канселираме – тази идея е абсолютно безсмислена, но най-важното ще го повторя.

Хората, които са жертва на войната, които са бежанци, мнозина от тях са възпитани в същата тази руска култура, те говорят на същия език, на който говоря аз сега, и пита се: „Какво искате да забраните? Какво искате да канселирате? Кого имате предвид?“. Гражданството на човека, идентичността му, културната му идентичност понякога не си съвпадат.

Споменахте пропагандата. Как си обяснявате, че в България и голяма част от Западния свят в момента, от години работят стратегии за промяна на общественото мнение, особено чрез „Фейсбук“, а в Русия той е забранен? Може би за да може и този прозорец към света да бъде затворен?

- Първо, веднага трябва да кажа, че „Фейсбук“ в Русия и „Фейсбук“ в Германия, Франция и не знам, в Холандия, играе съвсем различна роля.

В Русия, където много независими медии бяха забранени, затворени, където негласно, сега вече открито, дълго години тайно действаше цензура. „Фейсбук“, изобщо социалните мрежи имаха компенсаторен характер, тоест всички най-интересни политически и някакви хуманитарни дискусии се водеха там. Смятам, че много от трендовете могат да бъдат събрани и издадени след това. Затова такъв по вид голям интерес в страната се появяваше към социалните мрежи и беше създадена така наречената, всички знаят това, „фабриката на троловете“.

Хора, които, като коментатори или като топикстартери, вливат официалния дневен ред в социалните мрежи, но, честно казано, сега съм поразена, защото дори и аз не подозирах, че такава „фабрика на троловете“ действа дори на територията на България. Знаех, че в страните, където има масова руска миграция, като Германия, да речем, тези тролове са много, но в България все пак руската емиграция не е кой знае колко голяма сега и това, че тук също действат тези хора, ако могат да бъдат наречени хора, просто поразява въображението колко пари харчи страната.

За тези пари биха могли да бъдат построени болници, да бъдат отворени училища.

Искам да Ви помоля да кажете на нашите сънародници, които сега ни гледат и които търсят аргументи, сякаш да оправдаят войната в Украйна, действията и решенията на Кремъл, какво бихте им казали?

- Вижте, независимо от троловете, знам, че има хора в България, които намират някакво оправдание на тези действия. Нещата не са еднозначни, не може да бъде само едната страна да е виновна и така нататък. Вижте какво ще кажа, това как се държи страната във външната си политика показва как се държи тя вътре, в самата страна и аз смятам в случилото се вина имат мнозина. Русия носи най-голямата вина, но сигурно и западните страни са правили своите грешки. Те имат също комплекс от вина, те сигурно го разбират това, но, разбира се, такава полицейска държава, която сега се създава в Русия, не може да бъде намерена нито в България, нито в Германия, нито в Испания и там е основното противопоставяне.

Войната е външен израз на онова, което става вътре в страната, а в страната на практика няма въздух вече, не е останала никаква свобода, ние няма как да дишаме. Сега Русия по степен на изолация от света е някъде на нивото на Иран и се движи стремително по посока на Северна Корея. И вижте, когато си говорим за външната политика на Русия, трябва да се разбира, че тя е следствие на вътрешната политика, която дълги години страната провежда и която не интересуваше западните политици – в това е техният цинизъм.

Искам да кажа, че отговорността за това, което става сега носи не само руският народ, но и политиците, носят и политиците, които си затваряха очите пред някакви очевидни, страшни събития вътре в страната, като си мислиха, че „това са техни проблеми, ние ще продължаваме да търгуваме с тях, ще си създаваме някакво външнополитически отношения“ – нещо такова. Още веднъж, онова, което се случва вътре в страната, рано или късно, като следствие ще се изрази в някакви такива външнополитически прояви.