Япония е една от най-гъсто населените страни в света. С нейните 126 милиона души, държавата е на 11-то място на планетата, върху територия, която е едва три пъти и половина по-голяма от тази на България.
В район „Голямо Токио“, включващ по-голямата част от префектурите Чиба, Канагава, Сайтама и Токио, живеят 32 милиона души, като гъстотата на населението му в градската част е 8817 души на квадратен километър. Япония има най-много възрастни хора на глава от населението в световен мащаб.
Още от пролетта, здравните експерти от всички държави следят разпространението на COVID-19 в Япония.
Ниските нива на смъртност и заболеваемост родиха различни теории и хипотези. За анализаторите този въпрос е жизнено важен, защото Япония предприе различни мерки от Европа и Съединените щати.
Към днешна дата, от COVID-19 в Япония са починали под 2500 души, а заразени са около 170 000.
Доктор Казуаки Джиндай е специалист по инфекциозни болници в Министерството на здравеопазването на Япония. След като завършва медицина в Университета в Каназава, доктор Джиндай специализира в Университета в Орегон и Университета в Киото. Работил е като епидемиолог към Световната здравна организация със специални мисии из цяла Африка.
Водещият на „120 минути“ Светослав Иванов разговаря с д-р Джиндай.
Доктор Джиндай, добре дошли в предаването!
По всяко време!
Население от почти 130 милиона души. И малко над 2500 смъртни случая от COVID. Данните ясно показват, че мерките, предприети от Япония са по-ефективни от тези на държавите в западното полукълбо. На какви мерки разчита Япония в момента?
На езика на епидемиолозите в хода на пандемията, ние приложихме подход, който акцентира върху огнищата на заразяване. Търсехме и намирахме цели вериги от инфектирани, проследявайки връзките им назад във времето.
Само в региона на Токио живеят 37 милиона души. Това е около 6 пъти цялото население на моята страна. В същото време броят на тестовете, които вие сте направили е сред най-ниските в света. Защо?
В началото на тази ситуация, ние нямахме капацитет да направим по-широко тестване на населението. Затова се насочихме към хората със симптоми и тези, които са в сериозно състояние. В началото тествахме стратегически с PCR. Търсехме хора само със симптоматика и сложни случаи, за да можем да запазим капацитета на тестване.
Вторият метод беше да идентифицираме огнищата на зараза и всички контактни на тези огнища. Затова, според мен, в началото, броят на лабораторните тестове беше нисък. Сега правителството и районните общини изградиха местни центрове за тестване, следователно капацитетът ни е по-голям отпреди. Идеята обаче си остава същата. Имаме определена стратегия на лабораторно тестване. От друга страна, в момента имаме повече възможност за лабораторни изследвания и можем да си позволим да тестваме и хората по домовете за специални грижи. Случаите в домовете за специални грижи и в болниците могат да бъдат доста сериозни. Така че ние насърчаваме тестването на повече хора от населението ни, на възрастните хора, както и на персонала в болниците и в домовете за специална грижа.
Можем ли да търсим обяснението за по-ниската заболеваемост и смъртност в японската култура - по-малко прегръдки и целувки при поздрав? Или пък при вас има нещо специфично в имунитета?
Мисля, че определено това има значение върху някои аспекти от разпространението на болестта. Ние не се прегръщаме и целуваме непрекъснато при среща с колеги и приятели. Може би има значение за по-ниските нива, но това е просто спекулация. Една от спекулациите.
Не можем да докажем това по научен път, че в културите, в които физическият контакт е по-малък, нивата на разпространение са по-ниски. Но според мен личната дистанцията между хората, близките и приятелите, определено има значение.
Истина ли е, че в Япония масово започват да носят маски по време на Испанския грип през 1919 г. и оттогава, това се превръща в правило - когато някой се чувства зле, слага маска, за да защити другите?
Точно за Испанския грип не съм сигурен, но ако погледнете брошури или постери от тези времена, ще видите как хората на тях са изобразени с маски.
Век по-късно, особено след SARS, много, много хора тук носят маски, за да се предпазят от инфекции, или да разпространяват вируси сред другите.
За нас това е обичайна практика, да носим маски на публични места. За разлика от други държави, за нас това е нещо традиционно и самото общество реагира. Ако се качите в автобуса или метрото в Токио без маска, ще стане доста смущаващо за вас. Доста хора ще започнат да ви гледат, други може би ще ви повишат глас и ще ви попитат къде е вашата маска. Да носиш маска тук е нормално и не можеш да излезеш навън без маска. Сега аз съм отвън и съм без маска, защото около мен няма абсолютно никого. Затова си позволих да я сваля.
Политиката на трите „Си“. Избягване на затворени пространства с лоша вентилация като нощни клубове или офиси без прозорци, места със струпване на много хора и близки срещи лице в лице. Вие всъщност започнахте тази кампания още миналата пролет и отказахте да накарате хората да стоят у дома. Печеливша ли се оказа тази стратегия?
Може би, да. В началото на пандемията, информацията, която имахме е, че това е инфекция, която се разпространява най-лесно в затворени пространства. Така че счетохме, че поне за японското население ще е лесно да спазваме дистанция, да проветряваме често и да използваме вентилация.
Всеки път, когато има повече хора в магазин, в ресторант, в къща или в обществения транспорт, мислим, че е необходимо да се отвори прозорец, за да се проветри. А в случай на по-близък разговор с приятели, например, смятаме, че е необходимо да се спазва дистанция. След като толкова лесно се предава, смятаме, че е важно да се спазва дистанция.
Според вас, ефективно ли е пълното затваряне?
Разбира се. Дали ще има затваряне и как се осъществява то, зависи от мястото, на което живееш. Да, това е ефективен метод. Например, в Китай, те затвориха град Ухан и това им позволи да елиминират инфекцията. Но от друга страна, не можем да спрем живота. Той трябва да продължи. Трябва да работим, да си плащаме сметките, имаме отговорности. Япония не наложи локдаун. Ние помолихме населението да седи у дома и да не предприема излишни рискове, но не поставихме законови санкции за тези, които не спазват тази препоръка.
Лично вие, докторе. Ще се ваксинирате ли?
Мисля, че да.
Накрая, този наш глобализиран и отворен свят, изглежда доста уязвим за пандемии. Как си представяте бъдещето?
Мисля си, че само преди година изобщо не си представяхме, че подобни неща могат да се случат. Но днес всички е напълно различно. За щастие, този вирус не е толкова смъртоносен, в сравнение с MERS или eбола. Но този вирус е все така потаен. Някои се заразяват и се разболяват, но не всички. Затова пандемията от COVID-19 е много трудна за овладяване. Затова трябва да чакаме ваксинацията. Ако се зададе нова пандемия, да ние сме уязвими. Но COVID-19 нанесе травма на всички ни, по целия свят, оказа много силен негативен ефект върху всяко общество.
Надявам се, че можем да се поучим от грешките си, за да влезем в по-добро бъдеще. Ако ваксините са успешни, всичко ще приключи скоро. Много е лесно да забравим предизвикателствата на миналото. Този път обаче е различно. Трябва да говорим един с друг за прилагането на нови стратегии, не само за една държава, а за всички страни по света.
