През седмицата ситуацията около Гренландия се заплете още повече. След среща с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс във Вашингтон външните министри на Дания и Гренландия заявиха, че между Копенхаген и Вашингтон все още съществуват „фундаментални различия“ по въпроса за Гренландия.
Междувременно президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава с вербалните закани, че Америка ще завземе Гренландия „по един или друг начин“.
Д-р Габриела Гришиус е изследовател в Университета в Констанц и медиен координатор в Северноамериканската и арктическа мрежа за отбрана и сигурност. Тя е и старши научен сътрудник в Арктическия институт. Ето какво казва тя в интервю за „120 минути“.
Какво всъщност беше постигнато на срещата във Вашингтон и как тълкувате изявлението за фундаменталните разногласия между Дания и САЩ по въпроса за Гренландия?
Д-р Габриела Гришиус: Според мен най-важното, което беше постигнато на тази конференция, бяха разговорите на високо политическо ниво между САЩ, Гренландия и Дания. Досега ситуацията изглеждаше така – Тръмп казва нещо в социалните медии, а датските или гренландските представители отговарят също през медиите. Затова срещата на всички на едно място е изключително важно, както и създаването на тази работна група на високо ниво.
Разбира се, има различия в начина, по който датската и американската страна разбират нейната цел. А що се отнася до „фундаменталните разногласия“, беше ясно, че в рамките на толкова кратко време няма как да бъде намерено решение. Гренландия не е за продан – това беше заявено ясно от Гренландия и Дания, докато Съединените щати искат да придобият острова. Това обаче не означава, че не може да се стигне до подход от типа „да се съгласим, че не сме съгласни“.
Президентът Тръмп многократно заяви, че САЩ се нуждаят от Гренландия от съображения за сигурност, основно заради Русия и Китай. От ваша гледна точка, доколко убедителен е този аргумент? Наистина ли Русия и Китай представляват толкова сериозна заплаха за Гренландия в момента?
Д-р Габриела Гришиус: Не смятам тези твърдения за достоверни. Тръмп говори за руски и китайски кораби, които се намирали много близо до Гренландия. Това не е вярно. Има руски и китайски плавателни съдове в Беринговия проток – тоест от другата страна на Съединените щати. Той също така говори, че Русия и Китай биха могли да нахлуят в Гренландия. И това не е достоверно.
Съществуват дългогодишни причини за интереса на САЩ към Гренландия, свързани с отбраната на територията на страната – например, прихващането на ракети, които биха могли да преминат над Северния полюс от Русия. Разбира се, важни са и редките минерали. Но твърденията за заплахи от Русия и Китай не са убедителни.
Дания е член на НАТО, а Гренландия е под датски суверенитет. Не означава ли това, че Гренландия вече е защитена от колективната отбрана на НАТО? Защо тогава гренландците биха имали нужда от допълнителна защита от Съединените щати?
Д-р Габриела Гришиус: Лично аз не смятам, че Гренландия се нуждае от допълнителна защита от Съединените щати. Според мен за САЩ придобиването на Гренландия е свързано с по-голям достъп до територия, до ценни минерали. Но бих казала, че всъщност САЩ вече получават всичко, което биха могли да искат, по силата на действащото отбранително споразумение с Дания и Гренландия. Тоест няма реална необходимост от подобна стъпка, но вероятно тя е част от по-широкия глобален подход във външната политика на САЩ.
Дания започна военни учения и разположи войски. Швеция също се включи в тези учения. Германия изпрати ограничено военно присъствие. Виждате ли в това ескалация или по-скоро сигнал за възпиране?
Д-р Габриела Гришиус: Виждам го като сигнал за възпиране в два различни смисъла. От една страна, това ясно е сигнал към Съединените щати, макар че едва ли някой в Дания, Гренландия или Европа смята, че малка военна сила би могла да спре американска военна намеса. По-скоро става дума за това да се покаже на Тръмп, че това не е само датски, гренландски и американски въпрос.
Това е въпрос на Алианса и засяга много повече съюзници, не само САЩ и Дания. От друга страна, това е и сигнал към САЩ, че Европа разбира сериозните им опасения за сигурността в Арктика и в Северния Атлантик. Тези опасения могат да бъдат адресирани по друг начин, който не включва притежаване или анексиране на Гренландия.
Според вас каква е най-вероятната следваща стъпка на президента Тръмп – опит за натиск или политическо и икономическо предложение за спечелване на подкрепа на гренландците?
Д-р Габриела Гришиус: Ясно е, че политическите и икономическите „моркови“ не проработиха така, както Тръмп се надяваше. Затова чухме доста ескалираща реторика от типа „по лесния или по трудния начин“, което е притеснително. Мисля обаче, че следващата стъпка ще бъде принудително предоговаряне на отбранителното споразумение от 1951 година, което да стане много по-обхватно, макар и в сегашния си вид то вече да е изключително широко.
Възможно е да става дума за предоставяне на САЩ на по-голям административен контрол или повече правомощия – например, да ограничават китайски инвестиции в Гренландия. Трудно ми е обаче да си представя реална военна интервенция.
И как най-вероятно би реагирала Дания в такава ситуация?
Д-р Габриела Гришиус: Мисля, че Дания ще се опита да избегне конфликт, защото Съединените щати са най-близкият ѝ съюзник и един от най-важните ѝ партньори в областта на сигурността. За Дания въпросът е как да деескалира напрежението и да свали температурата.
В същото време Гренландия е територия на Дания. Затова там има войски. Затова според мен Дания се подготвя за най-лошия сценарий, но същевременно активно участва в тези срещи, за да разбере какво точно иска администрацията на Тръмп, което не може да бъде удовлетворено в рамките на вече договореното.
Голяма част от обществения дебат е съсредоточен върху ресурсите, морските маршрути и сателитната инфраструктура в Арктика. Според вас какво всъщност стои зад настоящите намерения на Съединените щати в този регион?
Д-р Габриела Гришиус: Тук трябва да се подходи нюансирано. От една страна, това безспорно е геополитическа конкуренция. Аз възприемам САЩ като доста реактивна арктическа сила. С увеличаването на военните разходи и инфраструктурата на Русия, както и с нарастващия интерес на Китай към Арктика, Съединените щати логично усещат нуждата да реагират.
Това е въпрос и на ресурси. САЩ са почти на сто процента зависими от редки минерали като цинк, графит или литий, които са необходими за производството на отбранителни системи като F-35, както и за обикновени неща като смартфони и електрически автомобили. Достъпът до тези минерали е ключов, а те са в изобилие в Гренландия и в Арктика като цяло.
И разбира се, това е част и от новия глобален външнополитически подход на САЩ, при който по-скоро чрез действия, отколкото чрез думи се показва, че „Америка е на първо място“, а защитата на територията и националната сигурност са поставени в центъра на политиката.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
