Робърт Беър е роден през 1952 г. в Колорадо. През 1976-та той завършва Университета „Джорджтаун”, където следва в един курс заедно с бъдещия директор на ЦРУ Джордж Тенет. Той е един от най-опитните агенти на ЦРУ, действали на територията на целия Близък изток в продължение на 20 години. Носител на Career Intelligence Medal на управлението. Говори свободно арабски, фарси, френски, руски, таджикски. Последната книга на Беър „Перфектното убийство – 21 правила за атентатори” се превръща в бестселър, въпреки че предизвиква и скандал, защото описва как се елиминират политици. Беър е сред най-уважаваните анализатори и човек с много контакти в Близкия изток - от Иран и Саудитска Арабия през Ливан, Сирия и Израел.
В „120 минути“ Беър коментира възможните последствия за Запада и САЩ след убийството на генерал Касем Сулеймани.
Господин Беър, кой беше Касем Солеймани?
Той беше може би вторият най-могъщ човек в Иран, фактически техен вицепрезидент. Силите на машината, която той управляваше имаха ключово влияние в цялата икономика и армия на Иран. Той беше проконсул в Ливан, Сирия и Ирак. Имаше политически стремежи, беше герой на иранската революция. Ръцете на Солеймани бяха изцапани с много кръв, много американска кръв. Но не се залъгвайте, случилото се в Ирак е еквивалентно на това иранците да убият американския вицепрезидент.
Правеше ми впечатление, че в последно време Сулеймани беше човекът, който отговаряше на всяка заплаха на Тръмп срещу Иран. Не Хаменей, не Зариф или Рухани, а той, Касем Сулеймани. Това означава ли, че той напълно беше излязъл от сенките?
Той беше в сянка дълго време, но определено е основна фигура в Сирия и Ирак от години. Той беше мишена, която израелците разглеждат от 12 години, искаха да го убият, бяха го взели под прицел и можеха, но решиха да не го правят, защото това би създало много деликатна политическа драма и би причинило твърде много проблеми. Така че дори израелците не се осмелиха, което е нещо необичайно.
Иран гледа на убийството като обявяване на война. Какви последствия предвиждате и очаквате, Щатите подготвени ли са за подобен конфликт?
Фактически това действие е точно такова - обявяване на война от страна на Щатите. Сега Иран могат да ударят която цел си поискат. Може да е в Нигерия, където има широко мюсюлманско присъствие, в целия залив, в Южна Америка, пограничните региони, могат да свалят самолети, да отпишат 25 процента от световно търгувания нефт от пазара в рамките на минути. С тази ескалация сме на ръба на война. Не виждам в момента шанс някой да отстъпи. Комуникацията между САЩ и Иран е прекъсната и в момента зависи от швейцарското посолство в Техеран. Никога досега не съм виждал да сме толкова близо до падане отвъд ръба на пропастта.
Какво мислите за тази версия, разбира се, към момента спекулация, че има възможност американските власти да не са знаели, че самият Сулеймани е в колата, мислели, че само по-низшия по ранг офицер, Ал Мухандис, е бил в колата и са атакували в конвоя?
Това е възможно. Не се знае все още. Изглежда Сулеймани е летял от Дамаск до Багдад, предполагам, че израелците са следили движенията му и са знаели, че е на самолета. Ако са го убили неволно, може да се повторят събитията след Сараево през 1914 г.
Разкажете ми сценария за развитие на събитията според Вас, г-н Беър?
Ще има промяна във властта в Иран. Кой ще наследи Солеймани? Синът на Хаменей, също има стремеж за власт, много е радикализиран, а това е много радикализирана страна от Ислямската революционна гвардия, особено силите „Ал Кудс". Не виждам как някой ще каже „Нека не задълбочаваме, нека водим преговори, нека ползваме дипломация." Иранците никога не са го правили, ще трябва да си променят нрава, но не виждам признаци това да се случи. Не забравяйте, въпреки че САЩ никога не са го признавали, след като свалихме пътнически самолет на иранските авиолинии през 1988 г., те ни отвърнаха и свалиха полет 103 на „Пан Ам“ над Локърби. Това е сила на „Ал Кудс". Тя отмъщава. Няма случай досега да не е отмъщавала.
Звучи наистина страшно…
Да, аз изпитвам страх. И трябва да ни е страх! Вижте, оттеглянето на Тръмп от атомното споразумение е едно от най-ирационалните действия на американската външна политика, случвали се някога, защото нямаше план за после. Просто заяви, че иска да притисне държавата в ъгъла и ще се надява да не хапе. Е, ще хапе.