2019 г. е особено специална за една българска институция. Тя е първата у нас, която отбелязва 150 години от създаването си. Академията на науките, която е приемник на Българското книжовно дружество, започва историята си 7 години преди Освобождението.
Правилната преценка е изключително важна за младите учени като гл.ас. д-р Яна Николова. От 10 години тя изследва най-новите химични вещества: „Винаги има какво ново да откриеш… Природата и не само предлагат безкрайни възможности за получаване на нови съединения, които може да имат някакво полезно действие – било то като лекарства и не само…”.
Любовта към химията за доктор Николова идва още в училище, а след като завършва висшето си образование се издига от стажант до главен асистент в една от ключовите лаборатории към Института по органична химия на БАН.
А всичко това е възможно заради една от иновациите, с които работи доктор Николова. За учените модерният апарат е сред най-големите подаръци за годишнината на Българската академия на науките. Той дава възможност да се разбере точният състав на дадена сложна смес от съединения. Така апаратът заключава, че екстрактът от маточина е изключително подходящ за козметични продукти. А светът на билките вече не е тайна.
Именно инвестицията в красивите умове на България e сред най-важните задачи на академията на науките в следващото десетилетие.
„Изграждането на един учен е дълъг процес и той струва и не малко пари, разбира се. И е грехота, когато един човек е подготвен, да не можем да го задържим да служи на България, а да го губим… в най-добрия случай го губим към бизнеса, което е добре, защото все пак остава в България, но в много случаи ги губим в чужбина… С което се превръщаме… ние сме като наистина един от най-големите нетни донори на развитите държави по отношение на висококвалифицирани специалисти в областта на науката и иновациите”, отбелязва председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
Затова най-старата съвременна българска институция вече има специални програми за свежите умове. Академик Ревалски, който я ръководи от 2016 г., казва, че дори век и половина по-късно БАН все още следва първоначалната си мисия: „Акцентът (тогава) е поставен върху езика – опазването му, неговото съхраняване, историята, културата и бита на българите с идеята да се подпомогне българското възраждане и считам че БАН е изиграла съществена роля в този процес, който събужда българския народ и води до такива героични прояви като Априлското въстание и по-късно до освобождението на България. Много често се прави разграничение между социални и хуманитарни науки и съответно природните, точните, инженерните науки, но ние в БАН винаги сме се старали да имаме една симбиоза – да се постигне синергичен ефект”.
Симбиозата между 42 института, в който работят 2 хиляди учени не винаги е леснопостижима. А, въпреки голямата история, сред големите проблеми на БАН остава недофинансирането.
„България е малка страна с чудесна природа, но не с кой знае какви други природни богатства освен природата и хората. Единственият наш шанс за бъдещето, за това да имаме една икономика, която е конкурентноспособна, за по-добро благосъстояние на българския народ, за по-добро и духовно развитие, са научните изследвания и иновациите. Трябва просто да заложим на тях, заедно с тях ще върви образованието също на високо качество, защото забелязваме по цял свят, че ако се откъсне образованието от науката това не е добре нито за образованието, нито за науката”, категоричен е академикът.
