През 1954 г. алпинистът Валтер Бонати се връща щастлив от експедицията към върха К2, но след 10 години постижението на италианските катерачи се превръща в история на предателството.
Това разказа в предаването „120 минути” журналистът Алесандро Филипини, съавтор на книгата „Валтер Бонати – братът, когото не познавах”.
В суровите условия на 8-хилядника Бонати и местният носач трябва да занесат до последния лагер кислородните бутилки, които Лино Лачедели и Акиле Компаньони да използват при финалното изкачване.
„Валтер Бонати реши сам да изпълни тази задача, която е много тежка – да слезе от 7800 м до 7300 м, да вземе тези кислородни бутилки, да си ги сложи на рамото и да носи почти 20 кг на тази височина. Оттам да се опита да достигне до палатката на Лагер 9, която трябваше да е на 8000 м. Тогава през 54-а се мислеше и се смяташе, че само с кислород може да се изкачват такива върхове. Сега знаем, че може без кислород, но тогава беше немислимо”, спомни си Филипини.
Той искаше тази саможертва да бъде оценена – 50 години това не му е било признато, в официалната книга на алпинизма няма такова описание на неговия подвиг. Той не може да понесе това”, добави журналистът.
Експедицията на италианските алпинисти се следи с огромен интерес в Италия, а за италианците събитието е съизмеримо с кацането на Луната, каза Филипини. По-късно Акиле Компаньони твърди, че Бонати е искал сам да изкачи върха и затова се е качил толкова нависоко с кислорода. С това, според Компаньони, Бонати е изложил цялата експедиция на риск.
По думите на другия съавтор на книгата - Райнхолд Меснер, Бонати е един от най-значимите катерачи в историята на алпинизма поради две причини – заради постиженията му и заради способността му да описва това, което изживява в планината.
Българската след в живота на Алесандро Филипини
През 1983 г. работата среща журналиста с бъдещата му съпруга – европейската шампионка и олимпийска медалистка за България по волейбол Цветана Божурина.
Тогава отборът на България пада от съветските национали, но Божурина и Филипини си тръгват от първенството спечелили.
„Аз след мача плачех и Сандро дойде да ме попита: „Защо плачеш като такъв добър резултат имахте?”. Никой не очаквахме ние да спечелим два гейма в града на Елцин. Той ни посрещна и ни изпрати след това”, спомни си Божурина.
„Аз се върнах с този подарък и оттогава се чувствам и българин”, разказа от своя страна Филипини.
