Талантът му не познава граници – актьор, музикант, продуцент, водещ. Александър Сано е роден през 1977 година в Асеновград.
В гените му се преплитат български, арменски, френски и италиански корени. От малък талантливият актьор пее в хор и учи класическа китара.
След като завършва първи клас, семейството му се премества в Русе – родния град на баща му. Там завършва техникум по мода и облекло. Като студент се изправя на кръстопът – следва две години политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но любовта му към театъра надделява и завършва НАТФИЗ. Става масово популярен с ролите си в киното и телевизията.
През 2004 г. влиза в образа на Среброто от легендарната група „Братя Мангасариян“, за които пише и музика. Доказателство за любовта на публиката са множеството му спечелени награди, сред които и "Златна бленда".
„Наскоро на приятели разказвах история. Като имаха спор в семейството ми, имаха навика да го обсъждат на арменски. Спомням си като съм бил 9-годишен, баща ми, Светла му памет, ми го е разказвал по-късно. Отишъл съм и съм му казал – „Не си прав в това, което каза на баба ми“. Тогава са разбрали, че съм започнал да хващам някакви неща на арменски и смениха на френски. Сега нито единия език знам, нито другия“, каза в „120 минути“ Александър Сано.
„Живот и здраве, дядо ми ще стане на 91 години. Това са едни хора от друга раса и време. Там ги делят на индигови, кристални. Той е от времето, макар преживял Втората световна война, когато то е минавало по-бавно. Щастливи хора са. Оценяват щастието“, добави той.
„На първо място се радвам на здраве. Радвам се на това второ семейство, което човек създава, обкръжавайки се от хора, които той избира и приятели. В това семейство влизат Мартин Макариев, Луиза Григорова, Андрей Андреев и други съмишленици в професията. С Луиза преди 9 месеца решихме да продуцираме театър и направихме две представления. Второто е моноспектакъл на Весела Бабинова. Тя получи „Икар“ за главна женска роля. Ние получихме награда на публиката за най-добро представление. Утре отиваме в Пловдив. За първи път представлението „Пистолет в торнадо“ ще се играе извън София. Това са неща, които ме радват, защото ми дават смисъл. И съм благодарен на тези изключително талантливи хора, че сме едно заедно и са ме допуснали в кръга си“, подчерта Сано.
„Не мога да взема решение каква ми е позицията за наградите. Затова не казвам нищо, за да не обидя някого. Ето с Пулеви – разбирам. За Григор Димитров – разбирам. Това е спорт и там е ясно. В изкуството е много субективно. Когато е награда на публиката, това е едно от най-ценните неща. Това е най-обективният субективизъм. Наградите са хубаво нещо, защото маркират някакво постижение в изкуството, което трябва да стане важна част от живота на българина. Скоро се върнах от Пловдив. Обаждат ми се директори или учители да ходя в училищата за мотивационни срещи. Това е едно от нещата, които разказвам на децата. Обяснявам им, че досегът с изкуство ми направи живота много по-красив и стойностен“.
Александър Сано ще бъде водещ и на най-новото приключенско риалити - "Островът на 100-те гривни" по bTV.
„Това е нов формат. Само в Австралия го има. Той е взел най-доброто от Survivor и други игри. Този формат няма да разчита най-вече на физическа сила и подготовка, защото ще има и много логика. Аз затова приех – ще бъде приключение. Няколко пъти отказвах предавания, но това нещо отговаря на авантюристичния ми дух, а форматът е най-доброто нещо от подобен род. Чакам да видя тези 30 участници, които ще са там“, подчерта той.
„Следващото най-голямо приключение, за което съм много щастлив, че ми се случва на тази крехка възраст, е, че като се върна от това приключение се надявам да прегърна живо и здраво внуче. Да, аз и Нели чакаме внуче. Това е толкова жестоко. Всеки ден се събуждам с огромна усмивка. Визуализирам си някакви неща, че ще имаме момиченце. Много е хубаво“, сподели Александър Сано.
„Ами, според мен така трябва да изглеждат дядовците. Тези, които не изглеждат така, да се замислят“, допълни той.
