За церемонията по интронизация на папа Франциск през 2013 година, той помоли публично президента на Аржентина да не пътува до Рим, защото скъпият полет може да помогне на много нуждаещи се.

Аржентина е страна, приела и голяма българска общност преди много години, а в страната е имало и български сенатори в някои провинции.

Повече от негово превъзходителство - Алберто Труеба, посланик на Аржентина в България.

Преди три години, когато се готвех да дойда в България, не съм си представял дори, че папа Франциск ще посети тази страна по време на моя мандат.  За мен това беше неочаквано и преди три години не съм си го представял дори. Но за мен несъмнено това е повод за голямо удовлетворение – да съм тук, в тази страна, по време на едно толкова важно за България, но и за целия свят посещение. Имал съм възможност да общувам с папа Франциск многократно. Запознах се с него преди повече от 20 години и фактът, че ще посети България докато аз съм тук, е за мен повод за голямо удовлетворение и голяма радост.

В първото си обръщение към вярващите на площад Свети Петър във Ватикана преди 6 години, папа Франциск се пошегува, че кардиналите трябвало да стигнат до края на земята, за да го открият. Кога краят на земята се възкачва на Светия престол?

Онова, което папата каза тогава, не е шега или виц така да се каже. Той го каза съвсем сериозно. Ние католиците вярваме, че всеки папа е избиран от кардиналите по вдъхновение от Светия дух и поради някаква причина, определена от времето, в което се живее.

Всеки папа, който бъде избран, е най-подходящият за момента, за етапа, който изживява светът. Затова когато папата каза, че кардиналите са избрали него, който идва от края на света, имаше предвид, че идва от една далечна страна като нашата – географски тя е далечна, но същевременно искаше да каже, че църквата в наши дни – и затова той беше избран за папа, трябва да се отвори към онова, което самият папа нарече периферията на света,  но не само географската периферия, а и екзистенциалната периферия.

Това е първият папа от 1000 години, който не е от Европа, а от Аржентина. А колко ценно е това за вашия народ?

Ние много се гордеем, че беше избран един аржентински папа, не само защото той е аржентинец, но и защото като световен глава на църквата,  той все пак запазва аржентинската си принадлежност. За нас това е повод за голяма гордост. Той непрекъснато го заявява, непрекъснато показва, че в крайна сметка продължава да е аржентинец, макар да е световна фигура. Той е голяма гордост за нас, защото е най-важната личност, която страната ни е дала в цялата си история.

"Мир на земята" - с това послание папа Франциск идва в България.Преди три седмици папата коленичи на земята и целуна краката на двама враждуващи лидери от Южен Судан. Той ги помоли да спрат с войните и тук стигаме до ролята на Ватикана и на папата като дипломат.Това беше дипломатически ход, не мислите ли? 

Жестът, направен със суданската делегация  в никакъв случай не трябва да се смята за пропаганден трик, защото папата е много спонтанен. Аз съм сигурен, че никой не е знаел, че ще направи този жест и че това е един съвсем спонтанен жест. С него той иска да покаже како е направил Исус Христос на Велики четвъртък, когато по повод провеждането на тайната вечеря той целува нозете на своите апостоли, с което казва "Аз съм учителят, но служа на вас". Папата също служи – на човечеството, и затова жестът да падне на колене и да целуне нозете пред цялата делегация означава "аз служа на вас". Мисля, че това е абсолютно спонтанен жест, като имам предвид присъщата на папата спонтанност.

Кога религията се превръща в най-силната дипломация?

Искам да ви запозная с един детайл. Ние в Аржентина честваме Деня на аржентинския дипломат в деня на Архангел Гавраил по силата на една була на папа Йоан ХХІІІ. Защо аржентинските дипломати избраха тази дата, одобрена от папа Йоан ХХІІІ?  

Защото Архангел Гавраил е архангелът носител на добрите вести. Дипломатите смятаме, че трябва да носим добри вести и работата ни е да се стремим и да се стараем да бъдат превъзмогнати конфликтите и противоречията, да дадем тласък  на сътрудничеството, интеграцията, разбирателството. По този начин ние също отправяме едно послание. Стремим се да градим мостове, не да спускаме бариери, а да строим мостове. Мисля, че църквата упражнява дипломацията на много по-високо ниво. Папата и църквата, и религиите изобщо, са големите строители на мостове за единение, за решаване на конфликтите и, в крайна сметка, за постигане на мир и хармония  между хората. Затова ние се отъждествяваме с работата на различните църкви и на много добронамерени хора, които не искат да слагат бариери, а да градят мостове.