Мери е родена напълно глуха. Днес пианото е нейният глас към света, а музиката – спасение от тишината.
Тя се ражда през 2014 г. По нищо не личало, че бебето не чува света около себе си. И така минали месеци в тишина.
„Щастливо, усмихнато, русо, синеоко бебе. Много спокойна беше тя. Сега си давам сметка, че когато бебетата спят и се тряска вратата, те се стряскат. Обаче тя – не. И някак си ми светна една малка лампа, но решихме, че това са някакви мои фантазии“, разказва Елена Тодорова, майка на Мери.
Сърцето на една майка винаги знае, когато нещо не е наред. Когато Мери е на 9 месеца, диагнозата се потвърждава.
„Записахме час, мина време, тя беше бебе на 9 месеца, и се потвърди за жалост – напълно глуха. При 100 децибела, това означава реактивен самолет, пълна загуба. Аудиограмите, които имат една крива, при нас беше черта“, казва Елена Тодорова.
Още тогава тя започнала да търси най-доброто за детето си и стигнала до отговора – единственият начин Мери да чува са кохлеарните импланти.
Това са електронни устройства, които помагат на глухите да възприемат звуци. Вътрешната част от импланта се поставя чрез операция, а другата се носи зад ухото. Специален магнит свързва двете части и предава звуковия сигнал.
Първият кохлеарен имплант на Мери е поставен, когато тя е на 1 година. Вторият – година и половина по-късно. След поставянето им обаче идва и дългият път на рехабилитация, защото най-трудно за деца като Мери е да проговорят.
„Всяка дума беше: „Уау!“. Цял празник“, спомня си майка ѝ.
На въпроса кога Мери е казала „мамо“, Елена отговаря: „Мина време. Беше на 3, 3 и нещо“.
Като част от рехабилитацията Елена решава да потопи Мери в света на музиката. Оказва се, че това е най-доброто решение за детето ѝ, защото Мери буквално разцъфва.
„И в един момент много голяма мания стана това пиано. И решиха, че трябва да се продължи. Тя започна много бързо да учи. И в един момент, след една година, Мери беше с 10 награди. Толкова ѝ харесваше да свири, че тя не искаше да спира за миг“, разказва Елена Тодорова.
Децата като Мери не чуват звука, който чуваме ние. Редица изследвания показват, че това, което чуват хората с кохлеарни импланти, наподобява метален, роботизиран звук.
Затова и никой няма как да знае как Мери чува музиката, която свири. Нито как чува гласа на майка си.
„Всеки път, всеки път съм се питала какво чува. И понеже тя не познава друг звук освен нейния, няма как да сравни. И тя е приела този звук от нейните апарати“, казва Елена Тодорова.
„Ще ви обясня. Това се казва кохлеарен имплант. Тук има магнит. Ако свети, това означава, че няма батерия. Тук си го слагам на главата. Но няма батерия. А на това ухо има батерия. И аз чувам с тях“, казва Мери.
„Понякога ми е по-добре с 1 имплант“, добавя тя.
Мери е питала майка си и защо не чува.
„Имаше въпрос: „Защо аз не чувам? Защо аз имам апарат, а ти не?“. Зададе го на 7 години. И когато ми зададе този въпрос, аз ѝ отговорих: „Просто защото си различна, аз съм различна, ти си различна, всички сме различни“, разказва Елена Тодорова.
Домът на Мери е пълен с награди не само от конкурси по пиано.
„Ще ти покажа какви награди имам“, казва Мери. „Тези са по плуване. А тези са маратони, по 5 километра. Тичам. А това е за лека атлетика – първо място. 63 медала“.
Сред отличията ѝ има и купи от конкурси по пиано.
„Тази купа е от Полша. Тази купа съм на първо място в САЩ с произведението „I Remember You“, казва Мери.
Една от най-ценните награди е от конкурса на американския композитор Анди Флинг. Мери изпълнява негово произведение и печели първо място.
Той е толкова впечатлен от таланта ѝ, че пише изцяло ново произведение, посветено на Мери.
„Имаше коледен концерт при Мери и тогава получихме съобщение, че той за Коледа ѝ е посветил едно парче“, разказва Елена Тодорова.
От година и половина Мери посещава уроци по пиано в школата на Габриела Стефанова.
„Въпреки всички пречки и трудности, тя се справя прекрасно и е неразличима от останалите деца с нормален слух“, обясни Габриела Стефанова, учител по пиано.
Тя е инициаторът и на благотворителния концерт, който Мери изнесе само преди седмица. Целта е да бъдат събрани средства за пълна стипендия на младата пианистка за 1 година напред.
„Целта беше да наберем фонд и средства тя да продължи образованието си при нас и догодина. За да покрием останалите 12 месеца, остават 5500 евро“, казва Габриела Стефанова.
„Габриела Стефанова е най-най-най-добрата госпожа по пиано и по солфеж и по всичко. И тя ми обяснява всичко. Помага ми, казва ми нещата, които не съм ги научила. Нещата, с които се затруднявам, етюдите“, казва Мери.
На въпроса кое е любимото ѝ произведение, Мери отговаря: „Всички“.
Мери учи в 139. ОУ „Захарий Круша“ и е ученичка в 5. клас.
„Това е моето училище, „Захарий Круша“, и съм ученичка от 5. клас“, казва тя.
„Добре, обаче понякога се затруднявам. Думичките, някои са по-сложни“, споделя Мери за часовете по български език.
Това, което не виждаме, е, че всеки ден Мери се състезава със себе си, за да догонва нивото на съучениците си.
„Справя се отлично – полага усилия. И целият ѝ клас знае, че да – на нея ѝ е по-трудно. Когато на тях им се налага да изминат 10 крачки, на нея ѝ се налага да измине двайсет, но тя ги изминава и успява да се изкачи там, където трябва“, казва Мария Найденова, учител по БЕЛ на Мери в 139. ОУ „Захарий Круша“.
Освен ученичка Мери е и дете, което години наред се учи да изгражда речта си. Зад всяка произнесена от нея дума стоят години усилена работа.
Евгения Георгиева, логопед в Държавния логопедичен център, работи с Мери от 4 години.
„Изчистваме някои нарушения, подпомагаме също така и учебния процес, когато е по-трудно – с четене с разбиране, с разказвателните предмети, тогава също подпомагаме и учебния процес“, обясни Евгения Георгиева.
„Моята цел е така да усъвършенстваме и да автоматизираме говора на Мери, че да не се различава от говора на другите деца, които не са родени в тишина“, добавя тя.
Това, че Мери владее и жестовия език, ѝ помага в интеграцията в света на чуващите, категорична е Евгения Георгиева.
„Изключително много ѝ помага. Особено когато учи звуковете. При звуците например С и З, тя не чува вибрациите – дали е „сал“, „жал“, „шал“. И тогава идва наред дактилът, той подпомага ръчната азбука – дали е „сал“ или „зеле“. Благодарение на нея, тя ме е научила на някои неща, защото е обогатила и моя речник по този начин“, казва логопедът.
„Мога да ви покажа едно примерно изречение“, заяви Мери за жестовия език. След това превежда: „Хората, които не могат да говорят, ползват жестов език“.
„Мерси. И съм много талантлива. И ще продължа да имам знания и да имам сили“, казва още тя.
Мери живее между два свята – светът на чуващите и светът на тишината.
„Мечтата ми е да я видя самостоятелна, уверена, без притеснения. Да тръгне напред сама“, казва майка ѝ Елена. „Родителят е свършил своята работа, когато не е нужен вече. Така че си мечтая за този момент“.
А Мери има своя мечта.
„Мечтая си, че искам да си взема пианото и да си свиря към морето. И да си свиря нежна музика. Това си го представям“, казва тя.
Пиано на морето?
На плажа. И си свириш, да е спокойно. Представям си русалка и музика.
Тя живее между света на чуващите и света на тишината. И избира музиката за своя глас. Едно малко момиче с големи мечти. И тепърва ще чуваме името ѝ.
Преди седмица Мери организира благотворителен концерт.
Всички средства от концерта отиват за стипендията и обучението на талантливата Мери.
И сега можете да подкрепите каузата чрез дарение:
IBAN: BG55INTF40012016694815
Титуляр: Stefanov Music House ЕOOD
Основание: Дарение - Музика отвъд тишината
