10-годишен спомен за Желю Желев в интервю пред Леда Цветкова

Важно е да четем историята, защото нищо не започва от днес и от нас. След 4 дни се навършват 10 години от смъртта на първия демократично избран президент на България. Спомняйки си за него си даваме сметка колко много се промени политиката и хората, които днес влизат в нея.

Връщаме се към един близо 10-годишен спомен за д-р Жельо Желев от архива на „120 минути“ пред Леда Цветкова.

- Като се върнете назад за кое изпитвате повече вина – за Желю Желев като политик или като глава на семейството?

„Вина? Нито за едното, нито за другото. В известен смисъл се допълваха тези неща, аз никога не съм ги противопоставял“.

- А като говорим за приятелство, жена ви ли беше най-добрият ви приятел? Така твърдяха близките хора около вас.

Снимка: bTV

„Приятел с жена? Кой е приятел с жена си? Шегувам се, тя помнеше имената на политици, на икономисти, на разни други герои, аз ги забравих вече. Това помагаше аз бързо да се справям“.

- Тя беше жена, лишена от суета, как се съгласи да станете политик и президент?

„Тя никога не се е удряла в гърдите, дори не позволяваше да я наричат „първа дама“. Има един интересен случай, когато мен ме избраха за президент. Тя на село, там лятото ходеше често, задържаше се седмици и месеци. И отишли да я поздравяват, а тя хвърля мотиката и казва „то, ако е нещо хубаво президента, няма да го дадат на него“.

Снимка: bTV

- Вие или тя се ядосвахте повече на всички злословения, които пишеха за нея?

„Злословеха, бяха просто неубедителни, а някои от тях просто неверни. Ходехме на официално посещение в Япония. Там, бил съм се спънал по стълбата на самолета, по която се слиза. А там стълби няма“.

- Казахме вече, че жена ви е била най-добър приятел и най-верен съветник. Как свиквате с мисълта, че я няма?  

„Е, идва време, когато щеш не щеш, свикваш. Хората неслучайно след смъртта на близък човек, като мине времето, сполетява ги отново тъгата, макар не така яростно, както първите дни и седмици. Неслучайно казват „времето урежда всичко“.

Снимка: bTV

- Сънувате ли я още? Говорите ли си?

„Случва се, да. Но за разговор трябват двама души, които говорят. Като ида и аз на онзи свят ще можем да говорим.