Сблъсъкът между държавата и основния доставчик на горива у нас – „Лукойл“, набира сила. След като в закона, уреждащ мерките след извънредното положение, беше вкарано изискване за монтиране на допълнителни измервателни уреди и видеонаблюдение в данъчните складове, от компанията обявиха, че е „напълно реална“ опасността да спрат работа.

През годините на няколко пъти властите и "Лукойл" са имали сблъсъци именно по отношение на данъчните складове и влизащото в хазната от горивата в тях.

Някои от по-малките играчи на пазара директно обвиняват компанията, че не спазва закона. "Лукойл" отричат и на свой ред твърдят, че се конкурират с търговци, които са в сивия сектор.

Ябълката на раздора

В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето се променят множество закони, които имат пряко или косвено отношение към мерките у нас след края на извънредното положение. Сред тези нормативни актове се оказа и Законът за акцизите и данъчните складове.

За „Лукойл България“ текстовете означават, че до месец компанията трябва да регистрира и отдели като отделни данъчни складове шестте бази, свързани с нефтопровода Бургас – София и да монтира още измервателни уреди. Освен това ще се наложи в рамките на няколко месеца да заработи и видеонаблюдение в данънчните складове.

„На Комисията по правни въпроси зам.-министърът на финансите обясни, че се касае за пълненето на бюджета, защото средства трябват, за да не се стига до заеми изобщо. Трябва да се изсветли икономиката и да има достатъчно приходи. Няма допълнителни разходи за операторите“, каза в студиото на „Тази сутрин“ Десислава Атанасова от ПГ на ГЕРБ.

Какво мисли „Лукойл“

Пред bTV генералният директор на „Лукойл България“ Булат Субаев коментира, че за един месец трудно ще бъдат покрити новите изисквания.

Складовите бази на компанията у нас ще трябва да се прелицензират и от една да станат 7. За това ще са нужни допълнителни инвестиции. Над 200 млн. лв. ще бъдат блокирани под формата на банкови гаранции, за да вземат нови 7 лиценза.

Той изрази „притеснение“ от факта, че промените се прокарват през законопроект, който няма нищо общо с акцизното законодателство.

„Нашата компания е лицензиран складодържател от 2006 г. За 14 години дейността ни многократно е проверявана и никога не е имало никакви нарушения на данъчното и акцизно законодателство. Можем със сигурност да твърдим, че компанията е един от най-големите и лоялни данъкоплатци и затова нямам никакво логично обяснение защо подобни изменения се внасят в такъв спешен порядък. Постъпленията в бюджета не зависят от това на колко данъчни склада ще е разделена нашата инфраструктура – от самото разделение допълнително в хазната нищо няма да постъпи. И на второ място – това ще повлече огромни инвестиции и административни разходи“, отбеляза Субаев пред БНР.

Той не пропусна да отбележи, че, въпреки свитото потребление, „компанията не е съкратила нито един служител по време на извънредното положение, не е забавила никакви плащания през целия този период“, но сега, вместо подкрепа, получава „още едно ново предизвикателство“.

Задава ли се по-скъп бензин?

Пред националното радио председателят на петролната и газовата асоциация Живодар Терзиев също прогнозира, че законовите промени ще затруднят сектора.

„Не всички складове ще успеят да реализират проектите си на време. Някои от складовете може би ще затворят, бензиностанциите ще бъдат зареждани от по-далечно място. Тол таксите и транспортните разходи съответно ще се увеличат и най-вероятно и цените на горивото ще получат своя израз“, предупреди той.