Имам ли нещо в боновата книжка? Колко струват акциите, придобити преди 20 години? Все въпроси, които си задаваме през последните дни, след като Министерството на финансите обяви, че е подготвило концепция за съживяване на „спящите акции". Въпреки че всички идеи са все още на ниво обсъждане, новината за боновите книжки накара стотици да ровят в гардеробите си.

Как да установим „мъртви” ли са акциите ни или не?

Боновата книжка може да е изгубена или изгоряла. Това не означава, че са изчезнали и акциите, вписани в нея. Информацията се съхранява в Централния депозитар. Там е и мястото, където трябва да се провери какво притежаваме. Самата проверка става само по електронен път, в сайта на Депозитара. За да я направим са нужни ЕГН и персонален идентификационен код (ПИК), който се издава от Национална агенция за приходите. 

ПЪРВА СТЪПКА

Разходка до офис на данъчните, за да ни издадат ПИК. Той се получава лично. 

ВТОРА СТЪПКА 

В сайта на Централния депозитар в секцията „Проверка на портфейла” виждаме колко акции притежаваме. Там обаче ще разберем само с какви финансови или компенсаторни инструменти сме се сдобили към момента на издаването им.

ТРЕТА СТЪПКА

Каква е цената на акциите днес и съществуват ли все още предприятията, продавани след 1996 г.? Тези въпроси изискват допълнителна проверка.

От Централния депозитар подчертават, че тази информация може да се получи чрез консултация с инвестиционен посредник. На сайта им има и списък с лицензираните посредници. Справката се извършва срещу заплащане след проверка на легитимацията на лицето. В малките градове, където няма офиси на посредници, проверката може да се направи и в банков клон. Повечето трезори предлагат услуги, свързани с този тип финансови инструменти.

След като установим колко акции притежаваме и каква е цената им, стигаме до логичния въпрос – какво да правим с инвестицията си? Сами не можем да продадем или прехвърлим акциите.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА

Прехвърлянето и продажбата минават през инвестиционен посредник или банка и за всичко това се плащат такси. Избираме инвестиционен посредник от списъка на Централния депозитар на случаен принцип.

Ето и конкретен пример:

Проверката показва - имаме 25 акции от дружество, което съществува. Нашите финансови инструменти се търгуват на борсата с цена от 0,94 лв. на акция. Притежаваме точно 23,50 лв. в боновата книжка.

Ако решим да продадем акциите, трябва да платим такса за прехвърляне към инвестиционен посредник - 12 лв., а след това и комисионна за продажбата им. Комисионната е различна в зависимост от това дали продажбата е на гише, или чрез електронната платформата на посредника, съответно 20 лв. или 3 лв. Така в най-добрия случай, за да продадем нашите 23,50 лв., ще трябва да платим 15 лв. Печалбата ни е 8,50 лв.

Ако сме наследили бонова книжка на починал родител, единственият начин да проверим има ли акции е при посредник или банка. За да се направи консултацията, е нужно да разполагаме с актуално удостоверение за наследници. Таксата, която трябва да платим към инвестиционния посредник, за да се прехвърли собствеността от сметката на починалия към нашата, за да може да оперираме после с акциите му, е 24 лв.

Големият въпрос е колко от собствениците на „спящите акции" ще положат усилия, за да ги „раздвижат”. И ще пожелаят ли да платят всички такси, които може да се окажат по-високи от стойността на акциите им?

В концепцията си правителството дава едногодишен срок акциите да бъдат прехвърлени към посредник. Предвижда се още таксите да бъдат намалени до минимум. Така нашите акции за 23,50 лв. биха могли да ни донесат 20 лв., ако таксите паднат до 3,50 лв., например.

Снимка: btvnovinite.bg

Ако обаче в рамките на година не се разпоредим с личните си сметки, акциите ще се прехвърлят към специален фонд. Ако още 5 години не потърсим инвестициите си, те ще бъдат одържавени. Именно това предложение на правителството предизвика най-сериозни критики. Бизнес организации и юристи категорично се противопоставиха на одържавяването на акциите и го определиха като национализация.

Снимка: btvnovinite.bg

Поискаха финансовия министър Владислав Горанов да оттегли цялата концепция. Тъй като все още не е ясно дали идеята ще заработи, не е ясно и дали ще се стигне до сваляне на таксите.

И това не е всичко. Има опасност да се окаже, че притежаваме акции във фалирали предприятия. Тогава те не са просто „спящи”, а „мъртви”. Справка в Централния депозитар показва, че от 1050 дружества, включени в списъка за масовата приватизация, днес съществуват само 600.