Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим работа два-три дни седмично, което е 7 пъти повече отпреди COVID-19. Това посочи по време на дискусия вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов, цитиран от БГНЕС.

Той подчерта, че това ще се основава на доброволна основа и няма да има задължителен елемент.

В същото време, делът на работещите от разстояние в рамките на евросъюза се е увеличил от 5 до 40% в периода на пандемията.

„Пандемията разкри твърде съществени разлики в разпространението на дистанционната работа в държавите-членки на ЕС, в секторите и професиите“, заяви той и коментира, че доста хора, които работят дистанционно, не са имали такъв предходен опит – макар у нас да има правна уредба по въпроса от десетилетие.

По думите му бизнесът посочва като проблем контрола върху работата, страх и опасения от здравословните условия на труд и кога дадено събитие се счита за трудова злополука или битова злополука.

„По-различното спрямо България е, че много германски предприятия предлагаха този модел още преди пандемията, обаче той се приемаше неохотно поради ред причини. Желаещите бяха малко. Новите условия промениха това отношение на хората, донякъде и по задължение. В момента 4 от 10 работодатели предлагат тази възможност. От януари 2021 са задължени там, където е възможно, да предлагат тази възможност“, коментира директорът на международната фондация „Фридрих Еберт“ Жак Папаро.

Той цитира германска статистика от март т.г., според която 40% от заетите в обслужващия сектор работят дистанционно, в такъв режим са още 24% от заетите в търговията на едро, 22% - в индустрията, 10% - в строителството и в търговията на дребно.