Парите от работещите в чужбина българи надминаха чуждите инвестиции у нас. Работещите зад граница наши сънародници миналата година са изпратили с почти 300 хил. евро повече.

Според анализа на БНБ, който отчита само парите, дошли по банков път, сумите, изпратени у нас през 2017-та, са над 1 млрд. евро. Те се използват основно за текущи разходи, здравеопазване, погасяване на заеми, започване на малък бизнес.

Според икономистите средствата отиват и за купуване на недвижимо имущество.

Северозападна България, Шумен и Сливен държат рекорда за най-много емигранти. На това разчитат и за прехраната и развитието си.

Атанас Арсенов е сред хората, които успяват да ремонтират дома си благодарение на децата, а пенсионерите Иванка и Щилиян Щереви разчитат на 500 лева пенсия и парите, които синът им изпраща от Германия.

Икономистът Десислава Николова обяснява ръста на паричните преводи с икономическия растеж в Европа. „Предимно се използват за купуване на недвижими имоти като реална форма на спестяване. Това е една от причините и за задържане на високия ръст на цените на имотите”, посочи тя.

Емигрантите си купуват обикновено малки жилища, на стойност между 50 и 70 хиляди евро, показват данните на агенциите за недвижими имоти. 

„Граждани от Великобритания, които след брекзит купуват имоти тук. Втората тенденция е такива, които работят в Италия и Гърция подпомагат децата си тук да си купят жилища”, посочи Гергана Тенекеджиева.

Парите, изпращани в България, в повечето случаи са много трудно спестени, спечелени с огромни лишения.