Идеята за съществени промени в Кодекс на труда сблъска работодатели и синдикати още преди да е започнала реална работа по текстовете.

Българската стопанска камара е на мнение, че сегашният кодекс е непригоден за съвременните икономически условия и излезе с конкретни предложения, сред които – двойно повече часове допустим извънреден труд.

Според синдикатите обаче сериозни аргументи за радикална промяна на трудовото законодателство няма, а бизнесът се опитва да прокара изцяло свои интереси.

Модерна икономика не се прави с архаично трудово законодателство

Жасмина Саръиванова, експерт „Индустриални отношения“ в БСК

България е на последните места в ЕС-28 по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения и пазар на труда. В голяма степен, това се дължи и на морално остарялото ни трудово законодателство, което не отговаря на съвременните обществени изисквания и на нивото на икономическо развитие.

Действащият у нас Кодекс на труда (КТ), в сила от 1987 г., е приет в условията на плановата икономика, при коренно различни обществени условия и съответстващите на тях трудови отношения. Той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимстван от руския Кодекс от закони за труда от 1922 г.

Снимка: БСК

През последните 30 години КТ е променян многократно, основно поради необходимост от въвеждане на принципи и изисквания на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), както и с цел постигане на съответствие с европейското трудово законодателство. В много от случаите за въвеждането на международните норми беше възприет изключително ограничителен, свръхвзискателен подход, което направи голяма част от текстовете тромави, сложни и трудно приложими, а понякога и изцяло неприложими.

Един актуален анализ на практиката в 165 държави-членки на МОТ (вкл. България) показва, че колкото по-рестриктивно е трудовото законодателство, толкова по-ниска е степента на неговото прилагане, респективно - по-ниски са общите резултати от функционирането на пазара на труда, а това вреди, както на работодателите, така и на работниците и служителите.

Съвременните социално-икономически предизвикателства, протичащите глобални промени и потребности от радикален обрат в икономическото, социалното и демографското статукво налагат необходимостта от стартиране и провеждане на сериозен, концептуален и аргументиран обществен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни – работодатели, синдикати, държавни институции, научни среди и др. Това анахронично, противоречиво, претърпяло многократни изменения и допълнения „на парче“ трудово законодателство трябва да бъде осъвременено и улеснено за прилагане, прецизирано, приведено във вид, който да не води до противоречиво тълкуване. И тук не става въпрос за уреждане на едностранния интерес на работодателите, а за постигане на реален баланс в индустриалните отношения.

Специално внимание следва да се обърне на няколко основни проблемни области, сред които: възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение; насърчаване на гъвкавите форми на заетост; имуществена отговорност на работодателя и на работника/служителя; работно време, почивки и отпуски; форми на специална закрила; колективно трудово договаряне, работническо представяне и правила за информиране и консултиране.

КТ засяга пряко значителни социални групи и обществени отношения. В същото време, икономическите и социални въздействия, произтичащи от многобройните му изменения, до този момент не са подложени дори на най-повърхностно изследване. Крайно наложително е да се пристъпи към задълбочена оценка на въздействието на най-проблемите режими и изисквания на КТ и, на тази база, да се потърси консенсус за ключово значими промени и допълнения или за формулиране на концепция за нов КТ, в случай на изявена обществена потребност.

Кой се нуждае от нов Кодекс на труда?

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ

Подобни предложения датират още от 90-те години на миналия век. Темата „Нов КТ“ е стара, „брадясала“ по своя произход във времето назад.

Вариант на темата са подготвените през 2014 г. и обсъждани в НСТС комплекс от многобройни предложения на бизнес-работодателските организации за изменения и допълнения в КТ (протокол № 26 от м.декември 2014г.). Толкова много и толкова нови, че сами по себе си предполагаха разработка на нов КТ.

Както се казва, мине - не мине време, бизнесът се захваща с темата „Нов КТ“ с разновидност много и кардинално нови промени.

Подготовката на един нов закон от ранга на кодекс е сложна и трудна задача. Тя може да бъде резултат на пространен анализ държащ преди всичко сметка за социалната страна на подобни изменения.

Снимка: БГНЕС

Преди всичко следва да се изясни защо, в името на какво е необходимо такова  действие? Какъв ефект очакваме от новата регулация на трудовите правоотношения. В каква посока ще се развиват те, в интерес на какво и кого?

Незадоволителен в този план е опита да се мотивират предложенията в предложението. Само 2 аргумента:

Пръво. Предложението  не е продиктувано от външни изисквания, нито от ЕС нито от МОТ. Ще припомним, че към края на 2006 г., глава 13 от преддоговорния процес бе затворена с ясната констатация на Комисията, че трудовото законодателство на България съответства на нормите и стандартите на ЕС! В тази постановка няма промени и съм днешна дата!

Второ. От 2007 г. насетне България е възприела в трудовото си законодателство всички директива на ЕС, европейско споразумение - за работата от разстояние –транспонирано, взела е акт от конвенции на МОТ. Тоест, трудовото ни законодателство следва развитието на европейските и международни норми и стандарти.

Тоест да се пише и говори за несъответствие с европейски и международни стандарти е неообосновано.

На фона тези констатации възниква въпросът какво се е променило от 2006/2007г. насам, за да се стига до тази негативна оценка към действащия КТ.

От разписаните принципни намерения в 11-те раздела на приложението можем да направим заключението, че предлаганите промени са единствено и в полза на бизнеса.

Трудовите правоотношения не се разглеждат като двустранни отношения в рамките на системата работник-работодател, а в рамките на друга стояща за нея скрита система – бизнес интереси и отношения (търговски и финансови) и интереси и права и задължения от друг характер. Подменят се трудовите отношения в някаква странна смес от бизнес интереси и регулация на труд. Това не е приемливо.

Тези предложения предполагат не по-малки по обем и разнопосоченост предложения от другата страна – работниците и техните професионални организации.