Ново трудово законодателство: Разчистване на остарели норми или за прокарване на бизнес интереси?

Работодатели и синдикати имат много различни виждания за актуалната ситуация и за идеята за нов Кодекс на труда

Идеята за съществени промени в Кодекс на труда сблъска работодатели и синдикати още преди да е започнала реална работа по текстовете.

Българската стопанска камара е на мнение, че сегашният кодекс е непригоден за съвременните икономически условия и излезе с конкретни предложения, сред които – двойно повече часове допустим извънреден труд.

Според синдикатите обаче сериозни аргументи за радикална промяна на трудовото законодателство няма, а бизнесът се опитва да прокара изцяло свои интереси.

Модерна икономика не се прави с архаично трудово законодателство

Жасмина Саръиванова, експерт „Индустриални отношения“ в БСК

България е на последните места в ЕС-28 по всички показатели, характеризиращи гъвкавите трудови отношения и пазар на труда. В голяма степен, това се дължи и на морално остарялото ни трудово законодателство, което не отговаря на съвременните обществени изисквания и на нивото на икономическо развитие.

Действащият у нас Кодекс на труда (КТ), в сила от 1987 г., е приет в условията на плановата икономика, при коренно различни обществени условия и съответстващите на тях трудови отношения. Той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимстван от руския Кодекс от закони за труда от 1922 г.

Снимка: БСК

През последните 30 години КТ е променян многократно, основно поради необходимост от въвеждане на принципи и изисквания на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ), както и с цел постигане на съответствие с европейското трудово законодателство. В много от случаите за въвеждането на международните норми беше възприет изключително ограничителен, свръхвзискателен подход, което направи голяма част от текстовете тромави, сложни и трудно приложими, а понякога и изцяло неприложими.

Един актуален анализ на практиката в 165 държави-членки на МОТ (вкл. България) показва, че колкото по-рестриктивно е трудовото законодателство, толкова по-ниска е степента на неговото прилагане, респективно - по-ниски са общите резултати от функционирането на пазара на труда, а това вреди, както на работодателите, така и на работниците и служителите.

По-високите осигурителни вноски скараха бизнеса и синдикатите

Профсъюзите прогнозират, че работникът ще бъде ощетен

Съвременните социално-икономически предизвикателства, протичащите глобални промени и потребности от радикален обрат в икономическото, социалното и демографското статукво налагат необходимостта от стартиране и провеждане на сериозен, концептуален и аргументиран обществен дебат, в който да се включат всички заинтересовани страни – работодатели, синдикати, държавни институции, научни среди и др. Това анахронично, противоречиво, претърпяло многократни изменения и допълнения „на парче“ трудово законодателство трябва да бъде осъвременено и улеснено за прилагане, прецизирано, приведено във вид, който да не води до противоречиво тълкуване. И тук не става въпрос за уреждане на едностранния интерес на работодателите, а за постигане на реален баланс в индустриалните отношения.

Тристранният съвет отказа да повиши ставката за нощен труд

Предложението на КТ "Подкрепа" беше цената на нощния труд да се вдигне на 2.55 лв.

Специално внимание следва да се обърне на няколко основни проблемни области, сред които: възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение; насърчаване на гъвкавите форми на заетост; имуществена отговорност на работодателя и на работника/служителя; работно време, почивки и отпуски; форми на специална закрила; колективно трудово договаряне, работническо представяне и правила за информиране и консултиране.

КТ засяга пряко значителни социални групи и обществени отношения. В същото време, икономическите и социални въздействия, произтичащи от многобройните му изменения, до този момент не са подложени дори на най-повърхностно изследване. Крайно наложително е да се пристъпи към задълбочена оценка на въздействието на най-проблемите режими и изисквания на КТ и, на тази база, да се потърси консенсус за ключово значими промени и допълнения или за формулиране на концепция за нов КТ, в случай на изявена обществена потребност.

Кой се нуждае от нов Кодекс на труда?

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ

Подобни предложения датират още от 90-те години на миналия век. Темата „Нов КТ“ е стара, „брадясала“ по своя произход във времето назад.

Вариант на темата са подготвените през 2014 г. и обсъждани в НСТС комплекс от многобройни предложения на бизнес-работодателските организации за изменения и допълнения в КТ (протокол № 26 от м.декември 2014г.). Толкова много и толкова нови, че сами по себе си предполагаха разработка на нов КТ.

Както се казва, мине - не мине време, бизнесът се захваща с темата „Нов КТ“ с разновидност много и кардинално нови промени.

Домусчиев: Протестите са недопустими, затрудняват икономиката и гражданите

От КРИБ определиха демонстрациите като „недопустими" и поискаха държавата да вземе мерки, така че блокадите да не пречат на бизнеса.

Подготовката на един нов закон от ранга на кодекс е сложна и трудна задача. Тя може да бъде резултат на пространен анализ държащ преди всичко сметка за социалната страна на подобни изменения.

Снимка: БГНЕС

Преди всичко следва да се изясни защо, в името на какво е необходимо такова  действие? Какъв ефект очакваме от новата регулация на трудовите правоотношения. В каква посока ще се развиват те, в интерес на какво и кого?

Незадоволителен в този план е опита да се мотивират предложенията в предложението. Само 2 аргумента:

Пръво. Предложението  не е продиктувано от външни изисквания, нито от ЕС нито от МОТ. Ще припомним, че към края на 2006 г., глава 13 от преддоговорния процес бе затворена с ясната констатация на Комисията, че трудовото законодателство на България съответства на нормите и стандартите на ЕС! В тази постановка няма промени и съм днешна дата!

Второ. От 2007 г. насетне България е възприела в трудовото си законодателство всички директива на ЕС, европейско споразумение - за работата от разстояние –транспонирано, взела е акт от конвенции на МОТ. Тоест, трудовото ни законодателство следва развитието на европейските и международни норми и стандарти.

Тоест да се пише и говори за несъответствие с европейски и международни стандарти е неообосновано.

Бизнес и синдикати остават на различни позиции за бюджета (ОБЗОР)

Предизборно ли е развързването на кесията?

На фона тези констатации възниква въпросът какво се е променило от 2006/2007г. насам, за да се стига до тази негативна оценка към действащия КТ.

От разписаните принципни намерения в 11-те раздела на приложението можем да направим заключението, че предлаганите промени са единствено и в полза на бизнеса.

Кога заплатите в България ще се изравнят с европейските?

Шарън Бъроу и Лука Византини – лицата на повече от 2,5 милиона работещи по света пред bTV

Трудовите правоотношения не се разглеждат като двустранни отношения в рамките на системата работник-работодател, а в рамките на друга стояща за нея скрита система – бизнес интереси и отношения (търговски и финансови) и интереси и права и задължения от друг характер. Подменят се трудовите отношения в някаква странна смес от бизнес интереси и регулация на труд. Това не е приемливо.

Тези предложения предполагат не по-малки по обем и разнопосоченост предложения от другата страна – работниците и техните професионални организации.