Международният валутен фонд ревизира прогнозите си за България. В традиционния си доклад за световната икономика организацията подчертава инфлационните рискове в глобален мащаб, като подчертава, че възстановяването навсякъде е пряко свързано с темповете на ваксинация.

По отношение на нашата страна очакванията са потребителските цени да скочат с 2,1% до края на годината и още 1,9% - през 2022 г. За сравнение, според априлската прогноза очакваното поскъпване беше съответно с 1% и 2%.

Безработицата също се очаква да е по-висока от предвижданото по-рано – 5,2% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. при 4,8% и 4,4% в доклада от април.

Това все пак са по-добри нива от тези, които експертите от МВФ смятат, че ще видим в останалите възникващи и развиващи се европейски икономики. Лошите резултати на тази група се дължат преди всичко на държавите извън ЕС в нея (Русия, Турция, Украйна, Беларус, Сърбия), в които се очакват около и над двойни скокове на цените и безработицата спрямо данните за нашата страна.

Например, в съседна Сърбия и през 2022 г. един от 10 души ще е без работа, а в Турция се очаква 15-17% поскъпване на потребителските стоки на годишна база.

Глобалните тенденции

Очакванията на МВФ са световната икономика да отбележи ръст с 5,9% през 2021 г. и с още 4,9% догодина, като това е с 0,1% по-малко от междинната прогноза от юли. От валутния фонд обясняват решението си със затрудненията в снабдяването на развитите икономики и влошаващата се динамика на пандемията в развиващите се страни.

Фондът очаква до 2022 година общата продукция от развитите икономики да компенсира загубите, понесени по време на пандемията, и до 2024 година да изпревари предпандемичната траектория на растеж. МВФ предупреждава обаче, че в страните с нововъзникващи пазари и в развиващите се държави, без Китай, БВП ще остане с около 5,5 на сто под прогнозираното ниво преди пандемията да настъпи през март миналата година. Това представлява сериозна заплаха за жизнения стандарт в тези страни, посочват от институцията.

Цените на храните се покачват най-много в страните с ниски доходи, става ясно още от доклада.

„Голяма несигурност“ има по отношение на инфлацията, най-вече заради развитието на пандемията и проблемите около снабдяването: „Инфлационните рискове са в посока ръст и могат да се материализират, ако причинената от пандемията диспропорция между търсене и предлагане продължи по-дълго от очакваното“.

Съветът към централните банки е да не бързат със „затягането на колана“ за овладяване на инфлацията, но и да бъдат в готовност за решителна намеса при доказана необходимост от такава.

МВФ приписва икономическото разминаване между богати и бедни на значителните различия в достъпа до ваксини между страните с високи доходи и тези с ниски. От фонда отбелязват, че перспективите за по-бедните държави са "значително помрачени", отразявайки скока на заразените с варианта "Делта", който е увеличил броя на смъртните случаи в световен мащаб до близо 5 милиона.

И докато близо 60 на сто от населението в развитите икономики е напълно ваксинирано, то в по-бедните страни този дял е едва 4 на сто.

„Ускоряването на ваксинирането на световното население продължава да е водещ политически приоритет на фона на масово тестване и инвестиране в терапии. Това ще спаси милиони животи, ще помогне за предотвратяването на появата на нови варианти и ще ускори глобалното икономическо възстановяване“, пише в документа.

В доклада се подчертава, че даже и в сложните времена на COVID пандемията не трябва да остават на заден план инициативите за внедряване на „зелени“ технологии, намаляване на парниковите емисии и сваляне на натрупаното през 2018-2019 г. „напрежение“ в световната търговия чрез премахване на наложените рестрикции.