Германски лекар и топ инвеститор: Затварянето на икономиката ме плаши повече от вируса

- Г-н Дибелиус, как преживявате кризата с коронавируса ?

От лично моя гледна точка мога да разгранича няколко нива. Първо ниво е медицинското, и тук трябва да се каже: всъщност това е само една грипна вълна и като такава не е толкова фатална за хората, колкото е била чумата през Средновековието или други подобни зарази. 

- Коронавирусът вече струва живота на над 14 000 души в света…

…с което – доколкото разполагаме с истински числа – не е по-смъртоносен от досегашните грипни вируси. Обаче е нов и очевидно много заразен, което означава, че се разпространява значително по-бързо.  Но и това би могло да се овладее от чисто медицинска гледна точка. Като медик този вирус не ме плаши. Но ме води до второто ниво: въпросът как ние като общество се справяме с възникващите от това въпроси...  

- … например тези с какви стратегии можем да ограничим заболяването?

Точно. Китай, откъдето започна всичко, направи твърде радикален опит: забрани за излизане, пълна изолация, задължително профилактично тестване и контрол. Там всеки трябва да си мери температурата по два пъти на ден и да я докладва. Който не го стори, го санкционират. А който има висока температура, го изолират.  Така беше предприето всичко за бързо прекъсване на веригите на заразяване и почти заличаване на вируса от лицето на земята, тъй като не може да се разпространява. Въпреки това обаче вирусът никога не може да изчезне напълно. Ще се появи някъде отново,и понеже населението междувременно няма да е развило широк имунитет, в даден момент пак ще трябва да се въвежда същия каталог от драконови мерки.  Което също не може да се приложи като модел в нашето западно общество.  

- В Германия и много части на Европа се следва друга стратегия: цели се забавяне на разпространението. Звучи разумно, или?

И като че ли повече отговаря на нашия начин на живот да се тества някой едва когато е бил в някоя рискова зона или тогава, когато прояви първи симптоми на заболяването.  Бройката на новозаразените би трябвало по този начин поне да се намали, за да не се претовари системата за здравеопазване.  Нидерландия и Великобритания обаче отначало опитаха по друг начин: Докато се изолираха крайно рискови групи като възрастните и такива с предходни заболявания, голямата част от по-малко рисковото население трябваше да продължи с нормалния си ежедневен живот.  Това трябваше да доведе до скоро придобиване на стаден имунитет, който се създава при около 50% заболеваемост на населението, и от своя страна пази особено застрашените. Всъщност това е една относително разумна стратегия.  

- Надяваме се след няколко месеца призракът на Короната да изчезне. Но и двете държави междувременно се отказаха от този експеримент.

Борис Джонсън се преклони под натиска на общественото или поне обществено изразеното мнение. Не е без риск, що се отнася до числата на жертвите, защото няма с какво да се сравнят. Германският модел на стратегия на отлагане поражда обаче един друг прагматичен въпрос: Правилно ли е 10% от –наистина застрашеното – население да бъде защитено, а 90% от общото национално стопанство да бъде изключително увредено с драматични последствия, които масивно и трайно да подкопаят устоите на общото ни благосъстояние? И всичко това отново при не малък риск да не се постигне поставената свързана с опазване на здравето цел? Като общество за съжаление ние нямахме шанса да проведем този дебат, камо ли да постигнем консенсус за адекватна реакция на това предизвикателство.

- Може би нашето белязано от хуманизъм общество не може да понесе подобни въпроси?

Защото тези въпроси ни хвърлят в един голям конфликт, естествено. Като индивид и от етично-морална гледна точка винаги бих казал: Не бива да застрашаваме възрастните и слабите сред нас, камо ли да ги оставим да умрат! Но като системен теоретик аргументите са други, с което стигаме до третото ниво, което виждам в тази криза: Сега се случва един невиждан социален и обществено-политически експеримент: с векове сме се борили за индивидуалната си свобода, за закони и права на човека. И изведнъж буквално от днес за утре много от тези неща се зачеркват.  Как и кога трябва да сложим на везната тези различни блага: оптимална здравна защита на една подгрупа, обещание за благоденствие на всички и право на свобода на отделния индивид?

- Казва пазарният либерал…

Казва човек, който най-малкото би желал да даде право на индивида да заяви открито мнението си: „Оставете ни да опазим застрашените, но и да се заразя, по-добре грип, отколкото съсипана икономика“. Почти лишеното от дискусия и приложено с морално посочване с пръст колективно затваряне на икономиката и социалното дело ме плаши повече от тази вирусна инфекция. Какво означава това за бъдещото развитие и докъде ще стигнем с поставяне под въпрос на достиженията на Просвещението?“ 

- Опасявате ли се, че ще свикнем с извънредното положение?

Онзи, който демонстрира достатъчно лидерски амбиции и постулира идеите си достатъчно дълго време като безалтернативни, може да вземе за заложник цялата страна и да наложи всяка цел, колкото и опортюнистична да изглежда тя.

- Сигурно повече се опасявате от канцлер от Зелените, за който и климатичните промени могат да станат болест, с която трябва да се борим…

… и който вероятно ще работи със закони за извънредно положение или специални правомощия, такива, каквито ги виждаме сега – няма значение дали е от зелените, от Алтернатива за  Германия или социалист от ГДР. В конкретния случай на климатичните изменения може да ни забранят да пътуваме, да спре производството на автомобили, да се затварят предприятия, радикално да се забрани ползването на въглища с еко-фашисткото „Как смеете?!“, на което вече сме свидетели.  Докато цялото общество и с него отделният индивид стои настрана и просто се подчинява. Дебатите, които всъщност ни правят силни, изобщо вече не се случват в контекста на тази Корона. Един от малцината, които удържат фронта против е Франк Улрих Монтгомери.

- … Председателят на Световната медицинска асоциация.

Той ясно формулира, че не счита за смислени наблюдаваните сега мерки по затваряне на обекти, тъй като който ги въвежда, трябва да знае и кога, и как ще ги отмени. И недейте да забравяте какви брутални последствия за световното стопанство имат вече досегашните мерки.

- Сринати борси, загуби за милиарди, съкратено работно време, заплаха от фалити…

Обещанието на политиците, че можем да се справим с всичко без значителна загуба на благосъстояние, за съжаление е несериозно.  При една трайна и дълбока рецесия единственото задължително последствие от един по-дългосрочен принудителен шок в търсенето и предлагането е – и това ще стане ясно много скоро – че обещаните пари няма да стигнат или не могат да стигнат. 

- Политиците в Берлин, Брюксел или Вашингтон, както и централните банки, обещават гигантски спасителни пакети.

Е и? В краткосрочен план определено това е един добронамерен и полезен ход, но в един момент спасяването на икономиката като цяло вече няма да бъде възможно. Кой ще трябва да плаща продължително време за това всички да трябва да си седят по къщите? Това би означавало окончателна имплозия.

- И какво ще се случи тогава?

Представете си, че след няколко месеца изникне нов вирус. Или пък в Китай вирусът се появи отново извън Ухан, може би малко мутирал.  Пак ли ще пускаме кепенците на света и на стопанството? Най-късно тогава ще преживеем най-голямата глобална рецесия от сто години насам.  Но за тези последствия, какво означават те за нашите общества и до какви битки за преразпределение ще доведат те на национално, но и на глобално равнище, изобщо никой не говори.

- Не ви познаваме като толкова голям песимист

В края на краищата, острият спад в световната икономика с всичките му последствия е далеч по-голям и опасен стрес тест отколкото  Sars- CoV-2.

- Звучи, сякаш според Вас ние като човечество сме попаднали в някакъв цивилизационен капан.

И така може да се разглежда, да. Обаче може да се начертае и друг сценарий: краткосрочно, ограничено въвеждане на ограничителни мерки за спасяване на рисковите групи. И скоро след това задоволяване на действащите пазари с разработени по-бързо от очакваното действащи ваксини. На по-дълбокомислените въпроси ние като общество така и така трябва да дадем отговор.

- От политиците никой ли не Ви вдъхна доверие?

Всички те – от Йенс Шпаан, през Маркус Зьодер до австрийския канцлер Себастиан Курц – не успяха да се представят по най-добрия начин като добри водачи и бойци в състояние на катастрофа.  А това осигурява гласове. А те всички избраха пътя на най-малкото съпротивление. В случая на коронавируса този път е – извънредно положение.  Но възникващата по този начин и все по-растяща несигурност ще задуши още повече потреблението и готовността за инвестиции. А следствието е все по нестабилна икономика. Една дяволска спирала, която на кроя ще постави и населението в извънредно положение. Никой обаче не проявява смелост да го каже или поне да поведе разговор да бъдат претеглени различните опции.

- И населението допринася за тази ситуация?

При нас поне към момента хората се бият само за тоалетна хартия. В САЩ след като минаха няколко дни започнаха да се презапасяват от магазините за оръжия. Това означава, че хората вече очакват да има обири, мародерства и употреба на огнестрелно оръжие по улиците. Всъщност по-лошо от това  няма как да стане. 

- Вие самият и Вашата  Private-Equity-Haus CVC колко пари загубихте вече?

Нещата се менят всеки ден. С немския си портфейл понастоящем имаме дял в 7 дружества. И трябва да действаме най-напред напълно конвенционално и независимо от горните съображения: Създаваме ефективен кризисен мениджмънт, полагаме грижи за здравето на персонала, осигуряваме достатъчно ликвидност и се надяваме ограничителните мерки скоро да свършат. За никого не е добре това.

- Ще се престрашите ли да направите прогноза за 2020 г.?

Трудна работа. Въпреки всички притеснения оставам оптимист, защото все още вярвам в разума на отделния индивид. Все някога сегашната понякога нерационална паника и стратегии „на юруш“ ще бъдат заменени от едно балансирано решение за последствията от ограничителните мерки и ще възтържествува вярата в едно положително и сигурно икономическо бъдеще в дългосрочен план.  Само се надявам да не трябва дълго да чакаме, точката на  поврат да не стигне до много дълбокото, както и да не бъдат разрушени за много дълго напред досегашните ни обществени и икономически достижения.