Накъде след края на света?
Назад. Че нещо много се бяхме разбързали. Но за мен краят на света е лично, а не глобално явление.

2012-а в едно изречение?
Шантава година, да не ми се мярка повече пред очите.

Какво не ви се случи през годината?
Пак не си купих колело.

Какъв дракон срещнахте тази година?
Счупих си крака през януари и цяла година се борех с този дракон. Той трябва да е направен от лош късмет, непочистени улици и уморени лекари.

Протест срещу какво?
Срещу бездарието, когато е агресивно и на ключови позиции.

Колко пъти преминахте лимитите?
Не разбирам от лимити.

Най-важната среща?
Тази с читателите на “Физика на тъгата”.

Кое от нещата, които си обещахте на 1 януари, сбъднахте?
Нищо.

Намерихте смисъл в...?
Това е големият проблем в България, дефицитът на смисъл. Все още го намирам в писането. В здравословния отказ от лесни компромиси. В дъщеря си.

Къде отиде смехът?
Тук някъде беше.

Най-щастливият момент?
С нищо незабележим външно. Няколко минути край едно езеро през юни в Берлин. И още толкова, докато гледам снега през прозореца на друго място.

Човекът на 2012-а?
Човекът, който прави нещо, въпреки средата у нас.

Какво оставяте в старата година?
Лошия късмет, надявам се.

Какво ще "реформираме" през 2013-а?
Не знам.

Къде ще бъдете в полунощ на 31 декември?
В един манастир, някъде около Цюрих.