Какъв е изборът на България за кметски управници в миналото и днес? Как са протичали изборите след Освобождението и как в наши дни?

Според българския избирател идеалният кандидат за кмет трябва да има управленски опит, да е роден в същото населено място и да е честен. Полът и възрастта не са водещ мотив за решение, а всеки втори от трима определя себе си като подходящ за поста.

Снимка: btvnovinite.bg

Героят на Кольо Широков разказва за съдбата на един българин, станал кмет по неволя и отдал  близо 50 години от своя живот на това да служи честно в услуга на хората. Събитията, на които става свидетел в периода между 1944-1988 г., разказват за моралните дилеми, пред които се изправя един български местен управник.

Васил Банов влиза в обувките на българския кмет неведнъж, но ролята на Кольо Широков остава завинаги в сърцето му със стремежа на героя да поставя на първо място винаги народа.

Снимка: btvnovinite.bg

На много от сцените, които виждаме във филма „Кмете, кмете” от 1990 г., ставаме свидетели и днес.

„Как са се провеждали изборите навремето – тъмната стаичка, тя е тъмна, но платът е отрязан до коленете на човека и няма никакво място да направиш кръстче или да задраскаш. Тогава няма такива кръстчета и отметки и ако някой вдигне коляното да задраска, значи излиза и бой”, разказа Васил Банов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Имаме свидетелства, включително и от преди Освобождението, когато в Българските общини са започнали да избират чорбаджията, който се явява за прототип на последващо на кмета. Различните чорбаджийски тарафи, така са се наричали тогава техните партии тогава, нямаме партийна система, са водели битки по между си, включително убийство. Най-драстичният случай, за който аз съм чела, е когато чорбаджиите от две махали са спорели за това къде да бъде училището. В едната махала е имало вече изградено такова, но противниците от другата са отишли и са го разрушили с брадви, което днес е недопустимо”, разказа доц. д-р Милена Стефанова, катедра „Публична администрация” в Софийския университет.

„Когато са назначавани с указ на Княза за Столичната община и със заповед на министъра на вътрешните работи за други общини в държавата, това става след преврата на 19 май  44-а година. Търсели са хора професионалисти, с управленски опит. Точно в тези 10-ина години кмет на София е бил инж. Иван Иванов, на когото дължим и до ден днешен досега си до хубавата рилска вода, до язовир „Искър”, разказа още доц. Стефанова.

„След 44-а година той е бил хвърлен в затвора, но когато са поискали помощ тогавашните управници на България от Съветския съюз и Германия да им пратят човек, който да им помогне в изграждането на язовир близо до София, и от двете държави са отговорили – най-добрия специалист го имате в България, ползвайте го него и той от затвора проектира язовир „Искър”, допълни още доц. Стефанова.

Какви обаче са кметовете днес?

„Кольо, Кольо - не ставай в днешно време кмет. Няма да може да вършиш някои работи. В края на филма пак тази прословута партия започва да казва – ние трябва да направим смяна. Няма значение, че той е добър и го харесват хората. Не, трябва да го сменим”, каза Васил Бонев.