На корейски "бомсори" означава пролетен звук. Едва ли има по-красив знак в преддверието на най-зеления сезон, когато зад тези две думи, изпълнени с музика, аромат на нежни цветя, светлина и свежест, стои човек, който напълно отговаря на името си...
Цигуларката Бомсори Ким е пролетната изненада на Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров – на 30 март в зала „България“. За сравнително крехката си кариера, тя е печелила най-престижните световни конкурси, работила е с най-големите оркестри и с най-добрите диригенти. Наричат я динамична, вълнуваща, виртуозна и със собствен почерк.
Отвъд суперлативите и сцената, тя е фина млада жена, с красива усмивка и полет на мисълта, който обаче не остава в облаците. Говори с мъдростта на своите 30+ години – наситени от допира до различни култури и големи личности, запазили уважението на един развиващ се със замах фактор в класическата музика от съвсем близкото бъдеще.
Бомсори Ким – за работата й със Софийската филхармония и Найден Тодоров, и репертоара на първия й концерт у нас, за амбицията, съвършенството, успеха и тай чи. И още: Вярва ли в силата на името си. Защо „взима“ Бетховен вместо енергийна напитка. Имаше ли повратен момент, в който си казахте „Добра съм, влизам в битката!“
Разкажете за името си – откъде идва и какво означава...
- Това е едно чисто корейско име. ‘Бом‘ означава пролет, ‘сори‘ означава звук. Така че името ми означава звукът на пролетта.
Вярвате ли в силата на името си?
- Много интересен въпрос. Да, мисля, че вярвам. Името ми е дадено от моя дядо, който е вярвал, че неговата внучка ще бъде извор на добра енергия, ще носи духа на пролетта и на свежестта, както и духа на надеждата. Тъй като аз съм родена през зимата (Бомсори Ким е родена на 13 декември 1989 година – бел. а.).
Няма да питам кой е любимият Ви сезон...
- (Смее се с глас – бел. а.).
Като малка са Ви будели с Бетховен и Моцарт. Сега с каква музика се събуждате?
- Сега се будя със звука на моя телефон (Смее се – бел. а.).
Но, ако говорим сериозно, мисля че симфониите на Бетховен все още са в състояние да ме събудят. Когато имам нужда от енергия, слушам точно тази музика вместо енергийна напитка.
А какво може да събуди Вашето въображение, Вашия дух?
- (Замисля се – бел. а.) Музицирането и създаването на музика винаги е в състояние да ме развълнува, както и споделянето на музиката с всички останали. След концерт и след живо изпълнение винаги се чувствам по-развълнувана и още по-жива
До този момент бяхте ли свирила под палката на действащ министър на културата?
- Никога! Бях шокирана, когато разбрах кой ще диригентът на този концерт. Освен това, никога преди това не съм се срещала с маестро Тодоров.
Кой е най-странният диригент, с когото сте работила?
- Всички диригенти са странни (Смее се – бел. а.).
В София представяте Концерт за цигулка на най-добрия датски композитор Карл Нилсен. Неговите творби обаче не са много популярни в България. Как подбирате музиката, когато я представяте пред непозната публика?
- Това невинаги е мое решение, но този път съм много щастлива, че ще свиря музиката на този много специален за мен композитор. И много се радвам, че маестро Тодоров прие моето предложение, както и целият оркестър. Защото това не е едно обикновено произведение, което те свирят по принцип и познават. Така че това е предизвикателство – и за оркестъра, както и за маестрото.
Искам да свиря това парче колкото се може по-често, защото то определено заслужава повече внимание. Защото по един много компактен начин показва гениалността на този композитор и неговите творчески способности.
Това ли е музиката/произведението, което Ви представя по възможно най-добрия начин като музикант?
- Ха! Труден въпрос... Твърде трудна за изпълнение е тази музика. Със сигурност, не е най-доброто, което може да ме представи. Но аз вярвам в тази музика, в гениалността на композицията и за това, че тя е изпълнена с хумор и настроение. Това, от своя страна, ще донесе много положителна енергия на публиката. Освен всичко друго, искам да представя нещо непознато на публиката...
Използвате думата хумор...
- Да, защото това произведение е пълно с изненади...
Имаше ли повратен момент, в който си казахте „Добра съм, влизам в битката!“?
- (Смее се – бел. а.) Нее, точно такъв момент нямаше. Никога не съм мислила за себе си по този начин. Е просто имах невероятният късмет и голямото щастие да участвам в различни конкурси. За шест години се явих на единадесет конкурса и това беше много полезен интензивен състезателен период.
Сега, когато всичко това е зад гърба ми, нещата стават още по-сложни. Защото цялото това натрупване на опит и на щастие аз мога да го пренеса в залата. Винаги се радвам, когато мога да свиря с нов оркестър, да изпълнявам ново произведение и да се срещам с различни култури, на различни прекрасни места. Фантастично е.
Амбицията за успех важна ли е за самия успех?
- Не, мисля че това е грешна посока. Тогава рискуваш да се окажеш в позиция, в която да усещаш, че все едно си спрял да се развиваш. По-важна е амбицията да станеш добър музикант, добър изпълнител. В това има много повече смисъл от амбицията да успееш.
Съвършенството преследва ли се или артистът го носи у себе си?
- Съвършенството е нещо много трудно постижимо. Особено при цигулката, която е ужасно труден инструмент. Никога не можеш да бъдеш перфектен... Определено, мога да кажа за себе си, че никога не съм била перфектна като изпълнител.
Но всеки от нас търси този перфектен момент в концерта. Важно е да постигнеш съвършенство в изпълнението така, че да чувстваш единението с оркестъра и с публиката. Не да бъдете еднакви, а да носите едно и също чувство, да дишате еднакво, да споделяте една и също атмосфера. Да усещате едновременно този велик момент, в който участвате...
Бихте ли се върнала у нас за нов концерт – например, с пианиста Рафал Блехач?
- С удоволствие! И по възможност, повече от един път. Това за мен е едно много ценно и специално сътрудничество. Защото той е голямо вдъхновение и изключителен артист. И, както често казвам на моите близки и приятели, това е човек, който е извън нашето време.
Остава ли Ви време за тай чи?
- О! Откъде знаете? Започнах да се занимавам с тай чи по време на пандемията. Но сега покрай този безумно интензивен концертен живот, почти не ми остава време за това. Честно казано, мързи ме да го правя... (Смее се – бел. а.).
Как бихте продължила изречението „Аз съм човек, който обича...“?
- Аз съм човек, който обича... (Замисля се – бел. а.) Не знам. Обичам твърде много неща. Най-много обичам музиката, след нея – цигулката. Тя е моята абсолютна любов. Обичам да правя музика с хората. Обичам да общувам с музиканти, както и с публиката. Аз съм човек, който обича България.