Колумбийската суперзвезда Данна Гарсия, позната на зрителите на bTV от сериала „Трима братя, три сестри“, с първо телевизионно интервю за българска медия. Актрисата разказа за емблематичната си роля в теленовелата и отправи послание към почитателите ѝ у нас.
– Данна, какво се спомняш от първия снимачен ден на „Трима братя, три сестри“?
– О, спомням си, че бях болна. Ако не греша, по време на първия снимачен ден дори нямах глас. Всичко беше доста хаотично. От своя страна аз трябваше да оставя сина си в Европа, цялото си семейство. Бях нервна, но в същото време - много щастлива, малко уплашена... Беше микс от емоции.
– Очакваше ли сериалът да има такъв голям успех у нас и да се превърне в такъв феномен по целия свят?
– Не. Ако трябва да съм честна, не. Бих могла да ви излъжа и да кажа, че съм го очаквала, но не. В онзи момент дори не можех да го осъзная. Преди това бях част от други продукции, за които си мислех, че са интересни и хората биха обикнали, биха могли да имат същия успех, но моите очаквания не съвпадаха с реакциите на публиката. Затова докато снимахме „Трима братя, три сестри”, дори не предполагах, че ще се превърне в подобен културен феномен. Дори след първия сезон бяха малко притеснена, че завръщането ни сега може да няма същия успех, не знаех как публиката ще ни приеме отново. Много неща в сериала се промениха – и по отношение на историята, и начинът, по който изглежда всичко – вече е по-скоро трилър, отколкото комедия. Така че да, страхувах се, че хората няма да харесат тези промени.
– Как се промени твоята героиня Норма между първия и втория сезон на сериала?
– Опитах се да покажа, че времето е оказало влияние върху Норма, защото както при нея, така и при мен, много неща са се променили, аз самата също съм различна. Може да имам същите възгледи, същите мечти, но аз като човек съм различна. Вече мисля по различен начин, приоритетите ми са различни и опитах да предам това и на Норма. Опитах да подредя историята на живота й през тези 20 години с нейния съпруг, нейните синове и всички ситуации в семейството им. Тя определено е по-зряла, по-улегнала и още нещо, което е много важно за мен – мисля, че тя вече е щастлива. Защото в първия сезон тя беше образ, който страдаше твърде много, отношенията й с нейното семейство бяха много токсични. Но 20 години по-късно Норма има различен тип отношения с тях. В хармония е с начина, по който изглежда семейството й днес. Разбира се, с всичко добро и лошо, което й се случва, защото нищо в живота не е перфектно. Но мисля, че в този втори сезон Норма е много истинска. Тя е образ, който показва много добре какво означава да бъдеш майка, какво е да бъдеш глава на семейството, защото мисля, че тя е центърът на семейството „Рейес-Елисондо”, разбира се, с нейния Хуан. Тя е центърът и за своя съпруг, и за своите синове и всичко в сериала се случва около нея, тя е най-важният елемент за тях. Казвайки това, смятам, че Норма се е променила по твърде много начини. Най-важното за мен е не това, че вече е майка, защото тя беше такава още в първи сезон, макар и тогава да имаше само едно дете. Най-важното е, че е щастлива. Истински щастлива. За първи път в живота си.
– Вярваш ли, че винаги любовта побеждава?
– Мисля, че любовта винаги намира своя път, но невинаги побеждава. Искам да го обясня, защото знам, че звучи странно. Имам предвид, че както в истинския живот, така и в сериалите, любовта се трансформира. Понякога не е това, което си си представял, но все още е любов. В началото Норма и Хуан бяха много страстни, тази интимност беше много важна за тях и все още е и във втория сезон, но сега е различно, защото любовта се променя. Мисля, че това се случи и с тяхната връзка, и с всички останали двойки в сериала.
– Коя е Данна Гарсия днес, какво трябва да знаем за нея?
– Имам много мечти, все още съзнанието ми е заето постоянно, искам да направя още толкова много неща, понякога дори денят не ми стига за всички идеи, които имам. Освен това приоритетите ми днес, особено след пандемията и всички тези години на интензивна работа, са различни. Искам да се грижа за сина си, искам да прекарвам повече време със семейството си. Осъзнах, че работата не е всичко в живота, макар че за мен моята работа, моята кариера, страстта ми към киното бяха всичко. С времето пораснах и разбрах, че това не е най-важното за мен, вече имам други приоритети. Бях свикнала да пътувам постоянно, да спя в самолетите, всяка седмица да бъда на различен континент, исках да работя в различни страни... Все още обичам работата си, но сега си позволявам да крада време, което да прекарвам със семейството си, което преди беше немислимо. Преди дори нямах време да се храня нормално, да спортувам, да се грижа за своето благополучие... Виж каква хубава дума.
– Има ли роля, която все още не си изиграла, а би искала, или такава, която не би приела?
– Има много роли, които не съм, а бих искала да изиграя. Има и много, които съм отказвала в миналото, защото съм се чувствала несигурна. И точно този тип роли са тези, които искам да изиграя днес. Давам ви пример - в началото на моята кариера, когато живеех в Лос Анджелис, и исках да стана актриса в Холивуд, ми предложиха няколко роли, за които не бях готова или дори такива, от които бях уплашена. Например - образа на наркозависима. Спомням си много добре един кастинг за такава роля, много тежка сцена, смъртта на една зависима от наркотиците жена и това, което всъщност ме изплаши, беше, че има близки хора в семейството ми, които са преминали през същото и не бях готова да се впусна в това, именно заради личния мотив. Днес обаче жадувам за такива роли, искам да играя роли, за които преди си мислех, че никога не бих. Образи с повече характер, защото снимайки се в сериали в Латинска Америка, винаги са ми предлагали роли, които са по-... захаросани, сладки. Не ми предлагаха нищо различно. Сега, когато съм в Европа, искам да избягам от този образ и за мен би било чест да дам живот на персонажи, които преминават през тежки моменти в живота си.
– В момента много хора в България гледат втория сезон на „Трима братя, трима сестри“. Твоето послание към тях?
– Искам да ви кажа: „Благодаря ви!“. Благодаря ви за подкрепата за сериала, за обичта към всички герои в него, за това, че винаги сте толкова мили с нас, получавам много съобщения и това ме кара да се чувствам благословена за всичко, което този сериал ми е дал. Това нещо не се измерва с пари, това е нещо специално, което бих искала да ви върна обратно. Още веднъж – благодаря ви!
